Интернет е прав за Ferrari F40

Нищо не може да ви подготви за чистата радост от Ferrari F40. Интернет е прав. Това е нирвана за шофьора.

Размисли и страсти споделя BRIAN SILVESTRO от Road & Track. 

Сред производителите на екзотични автомобили един остава върховен: Ferrari. А сред Фераритата един модел, според интернет, стои над останалите: F40.

Флагманът на италианския автомобилен производител от края на осемдесетте години на миналия век през последните 10 години се превърна в предпочитаното Ферари от домашните автомобилни ентусиасти в Instagram, Facebook и всяка друга платформа за споделяне на мисли, въпреки сравнително големия брой произведени екземпляри и липсата на 12-цилиндров двигател.

Пазарът на колекционерите започна да го забелязва. Това, което някога е било автомобил с ниска шестцифрена сума, сега се е превърнало в многомилионна афера, а F40 заема мястото си сред най-желаните Ферарита на всички времена.

Тъй като самият аз съм “ентусиаст от дивана”, през последното десетилетие, когато пазарът на F40 бързо се разрасна, ми хрумна един въпрос: Струва ли си този автомобил всички тези пари? 

Никога не съм харесвал особено външния му вид, а наличието на V8 вместо божествения V12 означаваше, че той никога няма да може да издава същите звуци като някои наистина елитни екзотики.

Освен това Ferrari произведе 1311 броя F40 – малко по повечето стандарти, но много по стандартите на флагманските Ferrar-таi. За сравнение, компанията е направила само 349 броя F50.

Повечето от тези съмнения изчезват, когато чуете F40 да се запалва за първи път. Това, предоставено ни от The Cultivated Collector, дилър на екзотични автомобили в Ню Канаан, Кънектикът, е екземпляр от 1989 г. от европейския пазар, без катализатори и с изпускателна система от Tubi.

При студен празен ход 2,9-литровият двигател с две турбини звучи сурово и нефилтрирано, като нещо, което бихте чули сутринта на историческо събиране в Lime Rock Park. Той е шумен, ръмжащ и определено наподобява състезателен автомобил.

Докато това F40 се търкаляше бавно по пода на дилърството и се качваше на асфалта, започнах да разбирам защо то остава автомобил, достоен за плакат в стаята на всеки автоентусиаст (независимо дали живеещ при мама стар ерген, дали богат ерген, който може да си го позволи, дали екземпляр в семейната каторга, на когото са му позволили нещо като мъжки дрешник, където да си има колички бураго и тн, или разорен автоентусиаст, който след поредния проект е почукал на майчината врата и “старата го е присрещнала на прага”, както казва незабравимият Димчо Д).

Макар че предницата изглежда “глуповато”, задната три четвърти част може би е най-добрата от всички Ferrari, някога. 

Изключително широка и с перфектни пропорции, лесно е да се изгубиш, гледайки гигантското оформено крило или отвъд мрежестото покритие – открита пътека директно към двигателния отсек.

Погледът ви естествено отива надолу към 17-инчовите джанти Speedline с централно заключване, безупречно оразмерени и обути в гуми Pirelli с ширина над 30 сантиметра отзад.

Бих могъл да гледам с часове, но трябва да се шофира. След като двигателното масло е достигнало температура, е време да се седна в състезателните седалки от карбон-кевлар и да се закопчая с помощта на четириточковите предпазни колани.

Минимализмът на състезателния автомобил продължава и вътре, с арматурно табло, на което почти няма бутони и превключватели. 

Пред вас е разположен четирикомпонентният клъстер с измервателни уреди, показващи скоростта, оборотите, температурата на охлаждащата течност и налягането на боост-а. След това, вдясно от вас, върху арматурното табло, има измервателни уреди за температурата на маслото, налягането на маслото и горивото. 

Под тях се намират копчетата за скоростта на вентилатора и температурата в салона. Всичко, от което някога ще се нуждаете, и нищо повече. Воланът е вечен, изчистен и лишен от всякакви бутони. Скоростната кутия е също толкова проста, с dog – leg първа предавка.

Да караш който и да е автомобил за няколко милиона долара е страшничко, но F40 е изненадващо толерантен при ниски скорости.
Вътре е шумно, да, но съединителят е лесен за калибриране за обикновен трафик от типа „тръгни-спри“, въпреки че е един от най-твърдите педали на съединителя, които някога съм усещал в шосеен автомобил.

Кормилното управление и спирачките са без асистиране, но никога няма да ви се наложи да се оплаквате, защото F40 е доста лек. Видимостта напред е безупречна и въпреки че отвън автомобилът изглежда ултраширок, той е сравнително малък по стандартите на съвременните автомобили, така че да се позиционирате в лентата си е доста лесно, при положение че знаете как да нагласите правилно страничните си огледала.

При скорост F40 оживява. Кормилното управление е безупречно, стегнато, но никога не е натоварващо. Всяко движение на волана сякаш се предава на пътя и всяко малко несъвършенство на настилката достига до върховете на пръстите ви.

Спирачките също демонстрират зашеметяваща прецизност и контрол. След като ги използвам, се чудя защо някой лек автомобил се нуждае от спирачки с усилвател. 

Въпреки че дългият, тънко врязан скоростен лост може да изглежда деликатен, той изисква мускули, за да се включи всяка предавка. Бързото и решително превключване на предавките се възнаграждава с чисти и плавни промени, както и със задоволителен шум от щракане. Бавното и плавно превключване не е това, което F40 обича. Ако се колебаете, той ще ви отвърне с буксуване.

Монококът е впечатляващ и е изработен от смес от въглеродни влакна, кевлар и стомана. Въпреки че първото изцяло карбоново шаси ще се появи едва няколко години по-късно в Jaguar XJR-15, сложното шаси на F40 е огромна стъпка в света на технологиите за пътни автомобили, като се има предвид, че първият карбонов монокок се появява само шест години по-рано във Формула 1, под кожата на McLaren MP4/1.

Шасито се усеща като твърдо и чувствително, но не жертва управлението на возията и каросерията върху не толкова перфектен асфалт. То също така убива всяка надежда за изолирано изживяване при шофиране.

Чувате всяко камъче, изхвърлено от гумите, всяка пукнатина по пътя, без изключение. Когато завивате по остри бордюри или алеи, можете дори да чуете как рамата скърца, докато се съпротивлява на усукването. Това е очарователно напомняне, че 1) F40 наистина е безкомпромисен и 2) този автомобил е на почти 35 години.

Двигателят е друго напомняне за отминалите години. С кодово име F120A този V8 е може би най-великият пример за турбопълнене от старата школа, дори в сравнение с други икони с принудително пълнене, които съм карал, като R34 Nissan Skyline GT-R и Renault 5 Turbo II.

Под 4500 об/мин 2,9-литровият двигател е на границата на летаргията, като изпълва купето с хладнокръвен, метален стон, когато се наведете към педала на газта. Нещата се развиват бързо, щом се появи форсиране, което превръща изпускателната нотка в смел, хаотичен рев, който прониква в ушите и вибрира в мозъка ви.

Заедно с шума се появява и брутална тяга, която изстрелва автомобила напред като стрела от лък. Когато е бил нов, F40 е развивал 478 к.с. и 576 Нм въртящ момент, а сега усещането е, че развива поне толкова.

Тягата не спира, докато не свършат оборотите, и единственото, което трябва да направите, за да продължите да спринтирате напред, е да прехвърлите скоростния лост на следващата предавка.

Начинът, по който F40 осигурява мощност и скорост, в съчетание с дългите предавки, позволява лесно да се разбере защо от Car and Driver успяват да го докарат до 317 км/ч на равно. Но дори и с всички тези възможности, този автомобил никога не е страшен.

Тъй като всички контролни уреди дават толкова много обратна информация на седалката на водача, никога не се чувствате претоварени или уплашени, дори когато сте близо до границата на сцеплението. F40 остава възхитителен и забавен, дързък и вълнуващ в света на по-новите суперавтомобили, които са изолирани и лишени от връзка.

Терминът „суров“ обикновено се използва прекалено често в този бранш, но той е подходящо описание за F40. Това е автомобилно удоволствие, дестилирано в чиста, необработена форма. F40 избягва всякаква представа за комфорт, за да достигне до рядко достъпно ниво на непрекъсната обратна връзка и удовлетворение, каквито никога досега не съм изпитвал в пътен автомобил. 

Няма радио, няма килими, няма нищо от захранването. Само волан, педали и скоростна кутия. Всеки аспект е съобразен да осигури несравнимо изживяване на скоростта, което води до висцерално усещане за чиста радост.

И това се постига, без автомобилът да е прекалено труден или разочароващ за управление при скорости, по-ниски от свръхзвуковите.

F40 без съмнение е един от най-великите автомобили, които някога съм карал и вероятно някога ще карам. Той определено си заслужава милионите, които хората са готови да платят днес, и ще си заслужава още много милиони, които хората ще платят в бъдеще. Справедлива цена за шофиране на нирвана.