Най-великите „серийни“ автомобили, произведени в 1 бройка

В зората на автомобила, когато той е бил ръчно израбтван и базиран на уникално шаси, е било лесно да се създават единични бройки.

Но с появата на монокок конструкцията (въведена с Lancia Lambda, #makelanciagreatagain) конструирането на уникален автомобил става много по-трудно и затова сега това е толкова скъпо удоволствие.

Но от време на време някой автомобилен производител представя машина в единична бройка. По поръчка на клиента, като маркетингово упражнение или просто като основа за сериен модел, който никога не вижда бял свят.

Изследването дело на автор от Autocar.

Fiat 130 Familiare (1971 г.)

Когато бизнес магнатът Джани Аниели (1921-2003 г.) е собственик на Fiat, той може да има каквито си поиска автомобили и за него са създадени цяла поредица от уникати. Сред тях е комби с пет врати, базирано на ултралуксозния седан Fiat 130 с 3,2-литров шестцилиндров двигател с мощност 165 к.с.

Всъщност семейство Аниели е поръчало четири такива ултра практични комбита, всяко от които се е различавало в някои детайли. Шефът получава един от тях с багажник на покрива.

Този автомобил е известен като Villa d’Este и сега е в частни ръце. Този, показан тук, първоначално е бил собственост на Умберто Аниели (по-малкия брат на Джани). Сега е собственост на FCA. Намира се в колекцията за културно наследство на компанията в Италия.

Aston Martin Bulldog (1980 г.)

Когато Aston Martin разработва невероятно футуристичния Bulldog със средноразположен двигател, се говори за построяването на до 25 машини по дизайн на Williams Towns. С електрически задвижвани врати тип „чайка“, V8 с две турбини, развиващ 700 к.с., и най-драматичните пропорции, които можете да си представите.

С потвърдената максимална скорост от близо 320 км/ч това несъмнено щеше да бъде най-бързият сериен автомобил в света. Но след като цялата развойна дейност е завършена, Aston Martin сменя собствениците си. Новите такива не сметнали, че това е пътят напред за един типично английски автомобилен производител. 

Така че единственият произведен Bulldog е продаден. Той все още е „жив“ и наскоро е реставриран по метода „nut-and-bolt“.

След това през юни 2023 г. в бивша военновъздушна база в Шотландия той най-накрая преодолява бариерата от 320 км/ч.

Volkswagen Scirocco с два двигателя (1983 г.)

След като Audi беше заета да покорява рали отсечките по целия свят с невероятното си Quattro, Volkswagen искаше да участва в задвижването на четирите колела. Затова измисли това – Scirocco с четирицилиндров двигател с обем 1791 куб. см във всеки край. 

Така оборудван, автомобилът разполага с мощност от 360 к.с., която осигурява максимална скорост от 240 км/ч. Ускорява от 0 до 96 км/ч само за 4,5 секунди. VW построява две такива Scirocco: едно за тестове и едно за автомобилни шоута.

В края на 1983 г. Volkswagen представя продължението на модела. Този път всеки от двигателите е с работен обем 1781 куб. см и мощност 141 к.с. Вместо две механични скоростни кутии с обща връзка има двойка тристепенни автоматични трансмисии. 

VW развива Scirocco с два двигателя до такава степен, че производството му би било възможно, но е произведен само един екземпляр.

Lancia Trevi Bimotore (1984 г.)

Когато през 1984 г. Lancia трябва да предложи наследник на своя рали модел 037. Той трябва да има задвижване на четирите колела, за да бъде конкурентоспособен. Първоначалното (доста странно) решение е Trevi BiMotore, който е оборудван с двойка 2,0-литрови четирицилиндрови двигатели с по два разпределителни вала и турбокомпресор.

Въпреки че автомобилът е бърз и много ефективен, той е с наднормено тегло. Поради двойно по-мощната механика, а задният двигател има склонност към прегряване.

Двата двигателя не са били механично свързани. Само двете скоростни кутии са били свързани, така че да могат да се управляват с един лост. Имало е само един педал за активиране на двата съединителя.

Двата педала за газта се управляват от елементарна електронна система, която определя закъснението при подаването на мощност към задния мост. 

На арматурното табло има два брояча на оборотите, вторият от които замества скоростомера. Два централни уреда показват температурата на водата и налягането на маслото на всеки двигател.

Porsche 928-4 (1984 г.)

Пряк предшественик на Porsche Panamera Sport Turismo, 928-4 е обикновено Porsche 928 S от B колонката напред. Но задната част на автомобила е изцяло заменена с хечбек. За да се осигури на пътуващите на втория ред малко повече място за краката, междуосието също е удължено с 250 мм.

Представен на Фери Порше през септември 1984 г. по случай неговия рожден ден, 928-4 се отличава с “проекторни” фарове вместо обичайните изскачащи. Освен това има и зелено тонирани стъкла и уникален кожен салон, изработен в зелен цвят. Сега автомобилът се намира в музея на Porsche в Щутгарт.

Porsche 928 H50 (1987 г.)

Три години след като Porsche създава своя shooting brake 928, завършва това комби с пет врати. Въпреки че задните врати са толкова малки, че са класифицирани като полуврати.

Въпреки че автомобилът е завършен през 1987 г., той не е видян публично до Конкурса в Пебъл Бийч през 2012 г. Автомобилът е спрян, защото Porsche не може да го направи достатъчно устойчив на усукване.

Докато shooting brake се е базирал на Porsche 928 S, H50 използва за основа 928 S4. Това означава, че мощността се осигурява от 5,0-литров V8 вместо от по-ранния 4,7-литров агрегат. Настроен на 330 к.с., H50 щеше да бъде бърз, но щеше да има лошо управление поради липсата на устойчиво на усукдване шаси.

Maybach Exelero (2005 г.)

Въпреки че изглежда като излязъл от филм за Батман, Exelero никога не е бил проектиран за главна роля на големия екран. Вместо това той е проектиран като мобилен стенд за изпитване на високоскоростни гуми. Финансиран е от германския производител на гуми Fulda и е базиран на платформата на лимузината Maybach 57.

Това не е първият случай, в който Fulda си партнира с марката Maybach. Нито пък първият случай, в който производителят на гуми конструира автомобил специално с цел демонстрация на своите гуми. През 1938 г. Fulda е платила за един-единствен Maybach SW38, за да може да тества високоскоростни гуми по германските аутобани.

Volkswagen Golf GTi W12-650 (2007 г.)

От време на време Фолксваген прави нещо напълно безумно, а за фестивала Worthersee 2007 г. компанията вгражда най-големия си двигател в един от най-малките си автомобили.

Worthersee е най-големият ежегоден празник на Golf GTi в света, така че беше уместно VW да използва актуалния си Golf като основа за шоу автомобил. Той даде на посетителите нова гледна точка към този понякога скучен автомобилен производител.

В средата на Golf GTi W12-650 е монтиран 6,0-литров двигател W12 с няколко турбокомпресора. Те увеличават максималната мощност до 641 к.с.

Задвижващата система трябваше да се приспособи, така че VW разшири Golf със 160 мм и монтира 19-инчови джанти с гуми със сечение 295 – които трябваше да овладеят мощността. Твърди се, че автомобилът е способен да развие 320 км/ч и да ускори от 0 до 96 км/ч само за 3,7 секунди.

Ferrari SP1 (2008 г.)

През 2008 г. Ferrari представи първия си официален уникален автомобил от подразделението си за специални проекти. Наречен SP1 (Special Project #1) и построен за японския колекционер Джуничиро Хирамацу, SP1 е базиран на F430 и пренася остъклението и колоните на този автомобил, но с изцяло нови панели, изработени от въглеродни влакна.

Дизайнът е базиран на концепцията F100 на Леонардо Фиораванти от 1998 г.; той проектира и SP1.

Ferrari P540 Superfast Aperta (2009 г.)

Само година след представянето на SP1, Ferrari представя авиациацията следващата си уникална поръчка. Този път тя е базирана на 599GTB, щастливият купувач е американецът Едуард Уолсън, а вдъхновението идва от златния роудстър на Ferrari от 1968 г., който участва в култовия филм Histoires Extraordinaires от 1968 г.

Ferrari Superamerica 45 (2011 г.)

Третият модел от серията Special Projects на Ferrari, Superamerica 45, е създаден на базата на 599GTB и е поръчан от серийния собственик на Ferrari Питър Каликов.

Най-интригуващата му характеристика е въртящият се твърд покрив от въглеродни влакна, който включва задния прозорец. Superamerica е завършена с лак Blu Antille, за да се съчетае с 400 Superamerica на Каликов от 1961 г., чийто дизайн е вдъхновил новия автомобил.

Lamborghini Aventador J (2012 г.)

Поръчан от шефа на Lambo Стефан Винкелман само шест седмици преди откриването на автомобилното изложение в Женева, където дебютира, Lamborghini Aventador J се отличава с почти изцяло нова каросерия и се твърди, че е най-ниският автомобил, излизал някога от завода в Сант’Агата. Към момента на представянето на Aventador J той е продаден на мастит купувач на Lamborghini за повече от 2 млн. евро.

Ferrari SP12 EC (2012 г.)

Може би най-известното от различните официални еднократни Ferrari, отчасти заради своя знаменит собственик, рок звездата Ерик Клептън, дизайнът на SP12 EC е вдъхновен от този на 512 Boxer. Въпреки това има само осем цилиндъра, а не 12, тъй като SP12 е базиран на 458 Italia.

Lamborghini Egoista (2013 г.)

Lamborghini отбеляза 50-ия си рожден ден, като създаде със сигурност един от най-скандалните автомобили, създавани някога. Egoista (на италиански „егоист“) е едноместен автомобил с 5,2-литров V10 с мощност 592 к.с.

Голяма част от дизайна му (отвътре и отвън) е вдъхновена от авиациацията. В резултат на това кабината прилича повече на пилотската кабина на изтребител. Този автомобил обаче не беше за богат колекционер. Lamborghini направи Egoista за собствения си музей.

Volkswagen Golf Design Vision GTi (2013 г.)

За Фестивала на GTi на езерото Вортерзее през 2013 г., който се провежда в Австрия, е създаден Golf с 496 к.с., наречен Design Vision GTi, който е с 15 мм по-къс от обикновения сериен GTi, но е с 57 мм по-нисък и с цели 71 мм по-широк.

Снабден с керамични спирачки и уникални 20-инчови сплави, стилът е изпипан до максимум, за да изглежда максимално заплашително.

Design Vision GTi обаче не беше овца във вълча кожа, тъй като в носа се криеше 3,0 V6 TSI двигател с турбокомпресор, който можеше да развива зашеметяващ въртящ момент от 560 Нм, повечето от които още от 2000 об/мин. Моюността се предава на четирите колела чрез DSG трансмисия, автомобилът може да развие 62 км/ч само за 3,9 секунди.

Ferrari F12 TRS (2014 г.)

F12 TRS е първият модел на Ferrari Special Projects, базиран на F12 Berlinetta, с изцяло поръчкова каросерия, вдъхновена от 250 Testa Rossa от 1957 г. Строго погледнато обаче, това не е единичен екземпляр, тъй като лицето, което го е поръчало, е построило втори екземпляр с модифициран дизайн и хромирано лаково покритие. Вторият автомобил има различен нос, заден дифузьор и фарове.

Американският ентусиаст на Ферари Дани Уегман отделя необходимите пари за този автомобил, който е базиран на Ferrari F12. С дизайн, вдъхновен от този на ултраредкия 250 GTO, SP America получава изцяло нова каросерия с кръгли задни светлини. Механичната част е оставена стандартна, което означава, че в предницата е поставен 6,3-литров V12 с мощност 740 к.с.

Ferrari SP FFX (2014 г.)

Специалните проекти на Ferrari имаха добра година през 2014 г., като бяха представени не по-малко от три уникални автомобила. SP FFX беше поръчан от японския колекционер Шин Окамато и макар да беше базиран на Ferrari FF, никога не бихте познали. С тази отсечена задница,*** че приличаше по-скоро на рестайл на F12 Berlinetta.

Ferrari SP 275 RW Competizione (2016 г.)

Още един уникален модел, базиран на F12, SP 275 RW Competizione е поръчан от американския зъболекар Рик Уоркман, който е платил 3-4 млн. долара за своята уникална машина. Вдъхновен от 275 GTB/C Speciale, който печели своя клас в Льо Ман през 1965 г., SP 275 RW използва механиката на F12tdf, което означава, че разполага с доста удобни 769 к.с. 20-инчовите джанти са уникални за този автомобил.

Ferrari 458 MM Speciale (2016 г.)

Не са много официалните единични екземпляри на Ferrari, поръчани от британските фенове на „prancing horse“, но 458 MM Speciale е такъв. Базиран на 458 Speciale, напълно новият набор от панели е изработен от алуминий и въглеродни влакна. Този еднократен екземпляр е вдъхновен от 288 GTO, с неговото обгръщащо предно стъкло. Отвън покритието е в перлено бяло, а интериорът е облечен в тъмнокафява кожа.

Kia Sorento Ski Gondola (2016 г.)

Асоциацията на пазара на специализирано оборудване съществува от началото на 60-те години на миналия век, а през последните години се превърна в задължително събитие за любителите на бензина по целия свят.

Провеждани всяка есен в Лас Вегас, производителите на автомобили са приели ежегодния баш SEMA с такъв ентусиазъм, че автомобили като Kia Sorento Ski Gondola не са най-скандалните предложения, които се показват.

Макар че двигателят и трансмисията на Ski Gondola са стандартни, останалата част от ходовата част е сериозно променена, като са монтирани самонивелиращи се гумени релси, за да може Kia да се справи с най-сложния арктически терен.

Ferrari SP38 Deborah (2018 г.)

Представен на Вила д’Есте през 2018 г., SP38 се случи благодарение на парите и ентусиазма на швейцарския колекционер Рони Кесел, чиято отправна точка беше 488 GTB, преработен с дизайн, вдъхновен от F40. Името SP38 Deborah очевидно се отнася до поръчковия нюанс на червената боя.

Rolls-Royce Sweptail (2017 г.)

Анонимен собственик е платил много милиони лири за производството на този автомобил, а когато го представихме на нашите читатели, форумите за съобщения се разразиха с читатели, които ни казваха колко много мразят дизайна.

Но независимо дали го обичате, или не, Sweptail се връща към славните времена на каросерийното строителство, което е това, което Rolls-Royce трябва да представлява.

Sweptail е създаден на базата на Rolls-Royce Phantom VII с 6,75-литров V12 двигател. Проектирането и изработката на уникалния автомобил отнемат четири години и той се отличава с най-голямата досегашна итерация на емблематичната решетка Pantheon на Rolls-Royce.

Въпреки огромните си размери, Sweptail е оборудван само с две седалки – и вероятно е имал багажното пространство на фургон Luton.

Bugatti La Voiture Noire (2019 г.)

Когато Bugatti показа своя La Voiture Noire на салона в Женева през 2019 г., компанията заяви, че това е най-скъпият нов автомобил в света. Цената му беше 12 млн. паунда. Въпреки това не можеше да го купите. Той беше поръчан от анонимен обожател на марката с много дълбоки джобове, за когото по едно време се говореше, че е португалската футболна звезда Кристиано Роналдо, макар че той отрече това.

Въпреки че основата на La Voiture Noire е Chiron с 1500 к.с., вдъхновението е Bugatti Type 57SC Atlantic – и по-специално автомобилът, който първоначално е бил собственост на Жан Бугати.

Този автомобил е бил изгубен по време на Втората световна война и никога повече не е бил видян. Подозираме, че сега, когато този автомобил е бил видян много публично в един случай, той няма да бъде показван много често оттук нататък.