Анализатор: Съкращенията в японските студиа са по-редки заради по-малките екипи

Няма да е пресилено да използваме „брутални“ за последните четири години по отношение на съкращенията в гейм индустрията. Пандемичните години бяха криза за едни и възможност за други. Гейм издателите сякаш не на шега повярваха, че хора, седящи затворени в къщите си ще е „новото нормално“. Ограничени в движението и нормалния си живот, хората се обърнаха за разтуха към стрийминг услугите и гейминга. Издателите започнаха да наемат бясно, раздуваха екипи, поемаха наистина големи проекти и рискове.

„Новото нормално“ приключи скоротечно и хората се върнаха към ежедневието си. А то обикновено не включва седене с джойстик в ръка по цял ден. Гейм компаниите се оказаха с едни раздути екипи и бюджети, които трябваше да свиват. До голяма степен, макар и доста опростено казано, това беше причината за това, което последва. А то се изразяваше в масови съкращения. И докато на Запад беше така, то на изток, и по-точно в Япония, нещата се развиха по съвсем различен начин. Защо? Отговорът наскоро беше даден от анализатор. И той няма как да е по-логичен.

По данни на ASGC, които следят положението със съкращенията в гейм сектора, от 2022 насам положението тук се влошава остро. За четирите години до днес са били направени над 57 000 съкращения. Нужно е да се уточни, че това не отговаря точно на съкратени служители, понеже някои от тях са били съкращавани повече от един път за този период. По данни на наскоро появилото се изследване, 2026 ще превърне в най-лошата в това отношение. ASGC посочва, че за деветте месеца на тази година са направени 13 800 съкращения. Освен това, изследването посочва, че 96% от тези съкращения са направени в Европа и Северна Америка. Що се отнася до Япония, компании, като Nintendo и Capcom почти не са правили съкращения. Причините? Различни. От факта, че издателите в Страната на изгряващото слънце не следват самоубийствени тенденции, като лайв-сървис игрите, до работните култура, етика и традиции.

Амир Сатват от ASGC Games Industry Layoffs Tracker посочва основните причини за разликите между Изтока и Запада тук. Като например това, че компании, като Konami и Capcom могат да се похвалят с ниво на задържане на персонала от над 97%. И че вместо да раздуват бюджетите си и разрастват персонала си, те са продължили с разумното харчене. А екипите им в сравнение с тези на западните студиа са далеч по-скромни.

„Японските екипи като цяло са далеч по-малки и по-добре структурирани“, коментира Сатват. „Те не бяха заслепени от лайв-сървис модата. Или по тези мега-блокбастъри с по екипи от по 500 човека“.

Когато става дума за лайв-сървис проекти и провали, нужно е да се посочи, че първата асоциация, която идва наум е именно азиатски издател. Става дума за Sony и Concord. Това беше провал, оценяващ се на над $400 милиона. И независимо от него, японците продължават да се пробват в тази ниша. Но Marathon на Bungie засега не оправдава вложенията. Мнозина считат, че друг техен такъв проект – Fairgame$ – ще последва съдбата им.

И още нещо, което посочва Сатват.

Всички, които се интересувате от случващото се в гейм сектора със сигурност сте чели неведнъж за огромните пари и бонуси, които си дават директорите на западните издатели. Това, коментира Сатват, не е практиката при азиатските компании.

„И идваме до мениджърските заплати“, споделя той. „Те правят също големи пари. Но са в порядъка на два-три милиона долара. Не 30“.