Време за ревю: Middle-earth: Shadow of Mordor

За играта

студио: Monolith Productions
издател: Warner Bros. Interactive Entertainment
жанр: екшън RPG
платформи: PC, PS3, PS4, XBOX360, XBOX One
уебсайт:

Положителни страни: визуално изглежда много добре; Nemesis системата дава индивидуалност на враговете ви; солидна сингъл кампания; плавна бойна система; добър саундтрак

Отрицателни страни: втората половина от кампанията започва да доскучава; Мордор е подозрително празен и еднообразен

Заключение: Shadow of Mordor щеше да бъде добра игра навсякъде, но използването на известния лиценз само й придава допълнителен чар

Човек просто не влиза в Мордор, както казваше навремето Фродо Бегинс във „Властелинът на пръстените“. Човек реже, сече, кълца, обезглавява и разчленява всичко живо по пътя си към Мордор, оставяйки след себе си толкова кръв и вътрешности, че дори Саурон може да се откаже от обяда си.

Това с две думи е есенцията на Middle-earth: Shadow of Mordor – хак-енд-слаш игра, вдъхновена от фентъзи света на големия Дж. Р. Р. Толкин, където орките говорят с отчетлив лондонски акцент и съществуват предимно, за да умрат под острието на главния герой.

А те го правят доста в тази игра

Middle-earth: Shadow of Mordor, налична в момента за РС, PS4 и XBOX One (версиите за PS3 и XBOX360 ще излязат към средата на ноември) разказва историята на Талион, благороден рейнджър край прочутата Черна порта, която се явява бариерата между ужаса на Мордор и останалата част от Средната земя. Малко след края на събитията от „Хобитът“ и доста преди началото на трилогията, на път за черния си трон армиите на Саурон помитат отряда на Талион. Пред очите на героя загиват неговата жена и син, след което самият той е посечен.

Вместо обаче да умре, Талион се оказва свързан с мистериозен елфически призрак, който му дава свърхестествени способности под формата на безсмъртие и това поставя началото на поредната история за отмъщение. Двамата са свързани помежду си и това ще продължи докато Талион не успее да излее гнева си върху пълчищата на Саурон и не отмъсти на самия повелител на злото.

Разработена от Monolith, студиото което помним от класиката No One Lives Forever, Middle-earth:

Shadow of Mordor е вторият опит на студиото да сътвори нещо интересно в Средната земя

сред посредствената МОВА Guardians of the Middle-earth. За щастие този опит е и далеч по-успешен, най-малкото защото още от първите минути на играта стават очевидни двете основни влияния върху творческата мисъл на екипа – сериите Assassin’s Creed и Batman: Arkham. Студиото е черпило с особено пълни шепи специално от втората игра, което е разбираемо предвид, че поредицата не само е доста добра, но се издава също така от Warner Bros. Interactive. Най-общо казано, Middle-earth: Shadow of Mordor взима отворения свят и стелт механиката на Assassin’s Creed и ги съчетава с гъвкавата бойна система и постепенните ъпгрейди на Batman: Arkham.

Освен всичко това обаче Monolith добавя нещо съвсем оригинално
 
и то идва под формата на т.нар. Nemesis система

Тя представлява доста находчив начин да се даде идентичност на многобройните врагове в играта и дори да се създадат наченките на един жив и обвързан свят. В опита си да достигне до Саурон, Талион трябва да убие или подчини всички командири на армията на орките, което става с поредица от манипулации и ефектни убийства на различни нива на оркската йерархия.

Така например, ако елиминирате трима капитани, които играят ролята на бодигардове на даден командир, това прави доста по-лесен достъпа до самия него. Освен това обаче Талион може да се намеси в борбата за надмощия между самите капитани, подпомагайки един или друг докато някой от тях излезе победител или пък бъде убит. Това не винаги е задължително, тъй като в немалка част от случаите въпросните капитани могат чисто и просто да бъдат убити благодарение на дадена слабост, но определено създава елемент на интрига и е забавно.

Самата история е съвсем праволинейна, макар и не особено дълбока

В крайна сметка ще разберете каква е връзката на мистериозния спътник на Талион с Единствения пръстен, но истината е, че само най-запалените фенове на Толкин ще оценят историята и ще могат да разпознаят някои елементи от нея, които се преплитат с литературните творби. Междувременно се появяват и някои интересни второстепенни герои като един орк, решил да бъде ваш съюзник, нахакано джудже и самият Ам-гъл, озвучаван от актьор, който докарва гласа и поведението на Анди Серкис доста добре.

Проблемът с Middle-earth: Shadow of Mordor е, че след първоначалното атрактивно навлизане в историята, през втората част нещата се развиват доста бавно. Тогава Талион получава умението да подчинява орките на своята воля и започва да събира собствена армия. Докато гъвкавата бойна система не престава да бъде интересна и зрелищна, в крайна сметка историята и геймплеят леко зациклят към края. Отчасти вината за това има и средата, в която се развива действието. Колкото и да е голям и зловещ, дигиталният Мордор се оказва изненадващо компактна територия без особено разнообразие. Крепости, военни лагери и руини се редуват един след друг и трудно може да отличите една територия от друга. Подобно на много други игри от този тип, страничните мисии са много, но разнообразието просто не е достатъчно. След като пробвате всеки вид по 2-3 пъти вече наистина няма друга причина да продължите да се отклонявате от пътя.

А той е дълъг – Middle-earth: Shadow of Mordor можеда ви отнеме между 20 и 25 часа

докато извървите пътешествието докрай. За щастие бойната система си остава интересна през цялото време, особено когато Талион научи нови и по-мощни умения и натрупа известен брой от магическите руни, които повишават силата на меча му. Във всеки един момент враговете ви могат да бъдат елиминирани с най-различни комбинации от физически бой и магически атаки, които не престават да изглеждат страхотно. И въпреки че Талион технически не може да умре, ако паднете в битка последици има. Не само това прави оркът, който ви убие по-мощен, но победата му над него прави и подвластните му капитани по-силни.

Връщайки се отново към света на Middle-earth: Shadow of Mordor със съжаление трябва пак да подчертаем, че тези причинно-следствени връзки се развиват в един пуст и малко скучноват свят, в който дори събраната подробна информация за света на Мордор не може да вдъхне достатъчно уникалност. Други проблеми, които правят впечатление се няколко дразнещи стелт мисии без междинни чекпойнтове, както и фактът, че финалната битка може да приключи само с няколко QTE сцени.

Въпреки това добрите видео игри, базирани на вселената на Дж. Р. Р. Толкин са доста малко и Middle-earth: Shadow of Mordor заслужава похвала, че е успяла да се справи добре. Тя е добре изглеждаща (ако имате достатъчно мощно РС може да се възползвате от пакета с Ultra текстури, който Monolith предлага), забавна, с очевидно висок бюджет и някои нови идеи. Съдържанието не е достатъчно, за да я направи наистина отлична игра, но със сигурност няма да сгрешите, ако посегнете към нея.