Питър Мур не изключва да няма следващо поколение конзоли

Настоящото конзолно поколение наближава втората половина на жизнения си цикъл и някои вече се питат какво следва? А възможно ли е да няма следващо? Над този въпрос размишлява Питър Мур в интервю с IGN от миналата седмица.

От документите по сделката между Microsoft и Activision Blizzard с регулаторите разбрахме, че както Sony, така и в Редмънд вече мислят за следващата си конзола. Все по-усилено се говори, че Nintendo може да представи наследника на Switch още тази година. В същото време има редица фактори, които говорят, че целият този хардуер може и да не види бял свят.

Питър Мур, ветеран в гейм индустрията с дългогодишен опит определено знае това-онова за света на гейминга. Мур е в основата на оригиналния Dreamcast, а впоследствие и на Xbox 360. И едва ли има по-подходящ коментатор за състоянието на гейм хардуерната среда днес. Той допуска, че както Sony, така и Microsoft вече преценяват жизнеността на конзолите. Доводите са му няколко основни и всеки от тях си има своята логика. Става дума в общи линии за бизнес прагматиката, възхода на мобилните устройства, появата на клауд гейминга, настоящият бизнес климат и логиката на времето.

По отношение на бизнес логиката и времето, Мур си припомня времето, по което е част от Microsoft. Още през 2007 те са си задавали въпроса за жизнеността на конзолата. Дали си струва изливането на всички тези милиарди? Ами, ако телевизорите започнат да идват със свои чипове и единственото, от което се нуждаеш е контролер. Или персоналният компютър завладее напълно гейм пространството?

„След това се замисляш за музиката преди. За Zune и iPod, връщаш лентата до дискмените и уокмените. Е, тях ги няма вече. И сега, дали ще е това, което слушам по телефона си в Spotify или което си пускам в SoundCloud, нямам устройство специално за музика. Някой ми подари онзи ден едно DVD. Ми нямам нищо, на което да го пусна. Сега доминира смартфонът. И в този смисъл, геймингът не е имунизиран към тези промени в технологията. Навиците, по които слушаме, гледаме и играем“, размишлява Мур.

Той привежда също така ситуацията с бруталните съкращения в гейм индустрията от последните две години. Миналата година работата си в сектора изгубиха над 10 500 души. Само за първите три месеца на 2024 говорим за над 8000 позиции (по данни на GameIndustryLayoffs). Мур споделя, че много гейминг компании не са успели да се справят с пост-COVID ситуацията. По време на пандемията много от тях са наемали работна ръка агресивно с мисълта, че светът се променя и нещата ще си останат променени. Но света се върна в нормалното си състояние. „Ето защо те се намират в такава финансова каша в момента“, допълва Мур.

И не е само облака, изкуственият интелект и смартфоните. Промяната е и в хората.

„И докато се подготвяш за още едно поколение, геймърите може да не прегърнат идеята ти за конзолите. Ами, ако си кажат: „Знаеш ли какво? Не ми е нужно. Времената са трудни. Имам си своя телефон и всичко, което ми трябва е на него. Имам си достатъчно игри. Ако ли пък не, имам си своя Mac или PC. Мога да си правя на тях, каквото ми е нужно. И наистина ли трябва да харча $500-600 за една машина, на която просто да играя игри?“. И тези въпроси си ги задават, както компаниите, така и геймърите“. Последното, разбира се е дилема на вероятно тридесетина години, но от края на 90-те години на миналия век досега, всяка година се купуват милиони конзоли по цял свят. И докато клауд геймингът не съзрее до стадий на развитие да е истински „Netflix за игри“, въпросът за виталитета на конзолите ще си остане спекулативен.