Ревю: The Dark Eye: Chains of Satinav

Dark Eye: Chains of Satinav представлява ролева игра, разработена от Daedalic Entertainment, която притежава страхотна история, чудесни рисунки и някои малки недостатъци, които на фона всичко може и да не забележите.

Играещият ще влезе в ролята на Geron, неугледен на вид младеж, ловец на птици от царството на Андергаст. Още от детските му години, неговите съграждини го възприемат като носител на лош късмет, тъй като зъл оракул с прозвище The Seer (от. англ. „пророк“), точно преди да бъде екзекутиран е предрекъл, че Герон ще донесе мрак.

Години след произнасяне на пророчеството, Герон вижда шанс да се докаже като се опитва да прогони ято враждебно настроени врани, които са се настанили в една от кралските спални. Но той не е наясно, че въпросните врани са нещо повече от това, което вижда в действителност.

Скоро, някои от героите виновни за залавянето на The Seer са убити, всявайки страха, че злият оракул се е завърнал по някакъв начин. Герон, разбира се попада в центъра на събитията, когато е натоварен с мисията да намери единствената фея, която може да свири на Вълшебната флейта, която може да изпепели Андергаст. Но според слуховете, The Seer търси също феята, като плановете му са я да я накара да свири на флейтата на сила.

Има риск в началото на играта леко да се оттегчите, но това няма да е за дълго, тъй като ще бъдете въвлечени в една наистина увлекателна история, когато неочаквана трагедия се случва в Андергаст и тъмни фигури, започват лова си в търсене на феята Нури.

Когато Герон среща Нури отвъд стените на Андергаст, той се бори със себе си не знаейки как да постъпи. Решението му е да пренебрегне напълно наставленията на своят учител. Той е решен на всичко да защити красивата фея от мрачните сили и да и помогне да се завърне в страната на феите, откъдето е дошла.

Един от недостатъците на играта обаче са именно Герон и Нури. Герон е характер без особени личностни специфики, които биха могли да помогнат на играещия да се отъждестви по някакъв начин с героя и да направи геймплея още по-интересен. Неговата безизразност и стереотипност не помага на играта и е в пълен контраст със запленяващият сюжет.

Нури пък е неразвита като образ с лапешко поведение през цялата игра. Заформя се някаква интрига между двамата, но тя е толкова зле развита, че няма смисъл да се споменава. По пътя си, двамата герои срещат няколко същества, но и те не са разкрити достатъчно, за да може играещият да бъде погълнат от историята.

Нещо, което особено може да подразни някои геймъри е равнодушният, монотонен глас на героите, да не говорим за спазване на интонацията (и не, това, че стоят немци зад играта не ги оправдава) във важни моменти. Все пак е нужно да се спомене, че английският превод от оригиналното немско аудио е много добър и понякога се навлиза в прекалено много подробности и фентъзи-жаргон.

Трудността на предизвикателствата в играта е изключително добре балансирана, така че да ви е интересно достатъчно, за да не искате да ставате от компютъра и в същото време да не се заседявате да дадена загадка или приключение прекалено много и да вървите с нормален ход към развръзката на историята.

Подобни и на други игри от жанра, вие трябва да взимате всеки предмет, който намерите по пътя си и да говорите с всеки човек, същество или животно, което срещнете. Повечето от загадките са основани на изобретяване и създаване на разни неща, но има и логически задачи. Може би най-интересни са загадките в света на феите, където има няколко логически задачи, включващи времето и гравитацията.

Рисунките и отново рисунките, са нещото, което пленява играещия обаче.

Музиката не ви следва по време на целия геймплей, но за това пък е много добре композирана и интересна, като е съобразена с обстановката и ситуацията.

В крайна сметка, може да се каже, че играта си има своите малки недостатъци, но погледнато в общ план, това е просто задължителна игра за всеки фентъзи фен.