Nokia 3310 и Nokia 5110: Неразрушимите телефони от епохата преди интернет

Днес телефоните ни са свързан с интернет, където и да отидем. Трудно е дори да си представим телефон без достъп до интернет. Какво би могъл да прави изобщо? Как би изглеждал? В началото на новото хилядолетие повечето телефони не бяха свързани с интернет, защото това не беше особено привлекателна функция. Мобилните мрежи работеха много по-бавно, отколкото днес, а зареждането на една единствена уеб страница можеше да отнеме минути.

Тогава телефоните се използваха предимно за разговори, които се заплащаха на минута. Можеше да се изпращат SMS-и, но форматът беше създаден, за да замести гласовата поща, а не за да се провеждат разговори в реално време. Идеалният телефон беше този с най-малки размери и най-дълъг живот на батерията, което правеше големия дисплей, а дори и пълноразмерната клавиатура да изглеждат неуместни.

Докато повечето телефони криеха клавиатурите си зад крехки отварящи се капаци, Nokia завладя пазара с телефони, проектирани като дистанционни управления: лесни за управление с една ръка и устойчиви на падания. С персонализируеми корпуси и една пристрастяваща игра (Змията/Snake), тя за първи път превърна телефоните в забавни.

През 90-те години преобладаваха аналоговите мрежи, които дори не поддържаха SMS-и, а телефоните имаха дисплеи, наподобяващи тези на калкулаторите. Тъй като мобилните планове бяха скъпи, мобилните телефони се считаха за привилегия. Nokia беше популяризирала формата „candybar“, която позволяваше набиране на номера със същата ръка, с която се държеше телефона, за разлика от по-ранните модели с форма на тухла, при които се налагаше набиране с другата ръка.

Nokia 5110 беше пуснат на пазара през 1998 година като потребителска версия на базирания на ARM модел Nokia 6110, като бяха премахнати функциите, предназначени за бизнес потребители, като например инфрачервеният порт. Вътрешно той носеше кодовото име Santra. Дисплеят му с размери 84 x 48 пиксела, само в два цвята и нищо повече, беше проектиран да изразходва възможно най-малко енергия от батерията. Телефонът беше рекламиран с това, че предлага 11 дни в режим на готовност между зарежданията, както и със сменяемите предни капаци, наречени Xpress-on.

Оказа се, че тези капаци са имали по-голямо значение от всичко останало в техническата спецификация. Nokia направи така, че предният капак на модела 5110 да се отваря с палеца, предлагаше го в седем цвята с имена като Antiqua Red и Tango Orange и изгради маркетингова кампания около мотото „Свобода на изразяването“.

Всичко това се оказало толкова успешно, че на следващата година компанията спонсорирала Лондонската седмица на модата. Десетилетие преди калъфите за телефони да се превърнат в индустрия, струваща милиарди долари, Nokia вече беше наложила идеята, че мобилният ти телефон казва нещо за теб. С клавиатура с 12 бутона Nokia 5110 не беше идеален за въвеждане на текст, но беше подходящ за задачи, свързани с числа – от калкулатор до будилник. Телефонът включваше и игри, но какъв вид игра биха искали хората да играят на такова устройство? Дори старият тогава Game Boy предлагаше почти шест пъти по-висока резолюция.

Отговорът дошъл от софтуерен инженер в Nokia на име Танели Арманто, и то съвсем случайно. Арманто се присъединил към компанията през 1995 гoдина и попаднал в екипа за потребителски интерфейс, където колегите си разпределили работата: те щял да се занимават с телефонния указател, календара и калкулатора, ако той поеме игрите. Те му възложили игрите, защото останали с впечатлението, че той е създавал игри и преди, а това не беше така.

Първата му идея била „Тетрис“. Той я реализирал, тествал я и тя му харесала. Проблемът бил в лицензирането: компанията „Тетрис“ искала дял от всеки продаден мобилен телефон, а Nokia нямала интерес да обвързва плащанията с точния брой бройки. Затова Арманто се заел да търси нещо, свободно от авторски права, което да се побере на екран с размерите на пощенска марка. Всъщност заданието, по което той е работил е било за игра за двама играчи, а за пример му послужи игра за Macintosh, в която две змии се управляват от двама души, които споделят една клавиатура. Той искал да провери дали същото нещо може да работи между два мобилни телефона чрез инфрачервена връзка.

Snake се появи за първи път на Nokia 6110 в края на 1997 година, но потребителският телефон, който я направи известна – моделът 5110 беше този, от който беше премахнат инфрачервеният порт, така че версията за игра един срещу друг остана привилегия на 6110. По-късно Аманто посочва, че хардуерът е определил дизайна за него: без нива, без урок за начинаещи, без графики, за които да се говори. Змията прави играта по-трудна, като става по-дълга.

Игри, подобни на Snake са съществували още от 1976 година, като например Blockade, но благодарение на Nokia тя се превърна в една от най-играните игри в света. Змията, дала името на играта беше широка три пиксела и трябваше да изяжда „кълба“ с размер четири пиксела, без да се удря в стените или в собственото си нарастващо тяло. През лятото на 1998 година телефонът беше пуснат на пазара в САЩ като модели Nokia 5190, 5160 и 5120, с различна мрежова поддръжка. В края на годината Gartner оцени, че Nokia е изпреварила Motorola като най-големия производител на телефони в света, с над 37 милиона продадени бройки.

Според Gartner пазарът като цяло е отбелязал ръст от 51% през същата година, като са били продадени почти 163 милиона телефона. По-късно Nokia разкри, че всъщност е продала 40 милиона телефона през 1998 година, което представлява годишен ръст от 92% и оцени, че през същата година са били продадени общо 168 милиона телефона.

Няма антена – няма проблем

През 1999 година Nokia пусна на пазара два влиятелни модела телефони. Nokia 7110, вдъхновен от модифицирания Nokia 8110, показан във филма Матрицата беше първият телефон с WAP браузър, позволяващ достъп до олекотени уебсайтове, предназначени за мобилни мрежи. Той въведе и функцията за предсказване на текст при въвеждане.

Nokia 3210 беше първият масово разпространен мобилен телефон без външна антена – характеристика, която остана спорна в продължение на години. Аластър Къртис получи задача от ръководителя на дизайнерския отдел на Nokia, Франк Нуово, да създаде телефон за хора, които дотогава не са притежавали мобилен телефон.

Това беше телефон, който хората можеха да пъхнат в чантите си, без да се страхуват, че антената ще се счупи или ще надраска други предмети. Вътрешната антена направи горната половина на телефона по-дебела, придавайки му силует на четка за коса. Nokia 3210 беше и първият телефон, който поддържаше Xpress-on капаци както отзад, така и отпред. С извития си дизайн, многото цветови варианти и привлекателността си за широката публика, той можеше да се разглежда като телефонният еквивалент на iMac G3, пуснат на пазара през предходната година.

Изпращането на картинки чрез SMS беше още една функция, която за първи път се появи в Nokia 3210. Не ставаше дума за снимки, за които беше нужна камера или дори най-новата версия на Paint, но това беше ранен пример за невербална комуникация чрез телефони. Телефонът можеше да се използва и за създаване на монофонични мелодии (представете си, че свирите на пиано с един пръст).

Струва си да се спрем за момент на този „композитор“, защото той създаде нещо, което с оглед на миналото изглежда странно: екосистема за споделяне на съдържание от потребител към потребител без файлове, без магазин и без трафик. Мелодиите се въвеждаха нота по нота на клавиатурата, а хората ги споделяха, като разпространяваха последователностите от натискания на клавиши като обикновен текст – чрез SMS, в списания и на страници в GeoCities, които и днес все още се появяват в резултатите от търсене. Една мелодия беше низ, който изглеждаше така: „4f1, 4-, 4#g1“. Основната нотация, RTTTL беше толкова проста, че любителите все още я използват, за да свирят мелодии на Arduino платки. Nokia повтори годишния си ръст от 92% през 1999 гoдина, като продаде над 78 милиона телефона.

Легендарният Nokia 3310, пуснат на пазара през следващата година беше по същество по-къса и почти симетрична версия на Nokia 3210. Той разполагаше с функция за чат чрез SMS с псевдоними и история на съобщенията. Можеше също така да обединява три SMS съобщения от по 160 знака в едно-единствено съобщение.

Именно тази функция за чат, а не издръжливостта, с която всички познават този модел беше основният аргумент в рекламната кампания. Прессъобщението на Nokia от септември 2000 година започваше с „уникална функция за чат“ и я сравняваше изрично с услугите за чат на настолни компютри, които хората използваха по онова време – ICQ. Премиерата съответстваше на рекламния слоган. Моделът 3310 беше представен на събитие, посветено на лайфстайла в Оберхаузен, Германия под мотото „Не скучайте. Бъди напълно отегчени“, докато Nokia едновременно го пусна на пазара в цяла Азия по време на концертите Nokia Unplugged в Хонконг, Манила и Ченду.

Иронията в представянето на 3310 е, че чатът беше единствената функция, която никой не искаше. Игрите, мелодиите, капаците и скрийнсейвърите бяха хитове. Идеята за „чат стаи в джоба ти“ се появи с около осем години по-рано от необходимото. Още две неща за модела 3310 обикновено изненадват хората. Първото е, че той не беше особено финландски. По-голямата част от телефона беше проектирана в центъра за научноизследователска и развойна дейност на компанията в Копенхаген от екип от инженери, повечето от които бяха на около 20-годишна възраст. Вътрешното кодово име на устройството е било „Beetle“.

Второто е кой е ръководил проекта. Продуктовата мениджърка Лоне Трам Мидълтън тогава е била на около 20 години, току-що завършила бизнес университет. Моделът 3310 е бил първата ѝ работа след университета. Тя е ръководила продуктовия екип в продължение на две години, одобрила е „Snake II“, композирала е мелодии, както и е избрала цветовите комбинации за корпуса. В крайна сметка – този емблематичен потребителски продукт е бил създаден почти изцяло от хора под 30 години.

Проектиран така, че да се разпада, вместо да се счупи при удар, Nokia 3310 си спечели репутацията на „неразрушим“. Свързаните с него мемета и клипове в YouTube, в които хора се опитват да унищожат телефона по най-различни начини остават популярни и до днес.

Растежът на Nokia не забавил темпото си – през 2000 година компанията продава 128 милиона телефона. През 2001 година глобалните продажби на телефони отбелязват спад за първи път в историята, но Nokia все още се представяла по-добре от другите компании, като продава 140 милиона телефона, но ако компанията искаше да продължи да расте, тя трябваше да въведе иновации.

Междинният етап на интернет

През 2002 година е активирана услугата за мултимедийни съобщения (MMS), което дава старт на ерата на телефоните с камера. Същата година е пуснат смартфонът Nokia 7650, базиран на Symbian, с дисплей с резолюция 176 x 208 пиксела и поддръжка на родни приложения на трети страни, които можеха да използват камерата, Bluetooth-а и вътрешната памет на телефона. На следващата година телефонът е наследен от серията Nokia 3600 с форма на авокадо.

За масовия пазар Nokia пусна софтуерната платформа Series 40, с която донесе на широката публика цветни дисплеи, полифонични мелодии и ограничен брой приложения, базирани на Java.

Nokia 1100, пуснат на пазара през 2003 гoдина беше по същество по-малък вариант на Nokia 3310 с подобрена устойчивост на вода и прах, създаден за региони като Африка и Южна Азия. Според някои сведения той беше особено обичан от рибарите, защото плаваше, когато паднеше във вода. Той остава най-продаваният телефон за всички времена с 250 милиона продадени бройки.

Към 2003 година пазарът на мобилни телефони отново бележеше растеж, тъй като мобилните планове ставаха все по-евтини. През 90-те години филмите и телевизионните сериали представяха тийнейджърите, които използват мобилни телефони като шега. За по-малко от десетилетие такива сцени се превърнаха в поучителни истории. С разрастването на пазара се засили и конкуренцията, като Samsung, LG и Sony (в съвместно предприятие със шведската компания Ericsson) се опитваха да създадат следващия хит.

През този период се наблюдаваше завръщането на моделите с отварящ се капак, най-вече с „триплетите“ на Motorola: V600, V500 и V300. Такива телефони можеха да разполагат с по-голям дисплей, без това да удължава телефона или да намалява размера на клавиатурата. Основният им недостатък беше по-голямата дебелина – проблем, който, както е добре известно, беше решен от модела Razr V3. Придържайки се към дизайна, с който европейците бяха свикнали, пазарният дял на Nokia в САЩ спадна до 10% през 2007 година от 33% през 2002 година.

Nokia 3310 беше спрян от производство през 2005 година, след като от него бяха продадени 126 милиона бройки – повече от всеки друг телефон до този момент. В свят, в който дори децата в предучилищна възраст носят мобилни телефони, тази цифра звучи незабележителна, но по онова време това беше абсолютна сензация.

Неунищожими спомени

Въвеждането на 3G мрежите бележи началото на края на ограничените WAP сайтове и телефоните с дисплеи с ниска резолюция. И телефоните с Symbian, и тези от серия 40 започнаха да се предлагат с екрани с разделителна способност 320 x 240. Продажбите на Nokia достигнаха връх през 2008 година с 468 милиона телефона, но средната продажна цена започна да спада, тъй като iPhone 3G и BlackBerry Bold завладяваха премиум сегмента.

След като мултитъчът се превърна в стандартен метод за въвеждане на данни при смартфоните, стана ясно, че Nokia се нуждае от операционна система на трета страна – и от промяна в ръководството. Symbian не беше създадена с оглед на сензорните екрани и разработването на приложения за нея беше истински кошмар. MeeGo, разработена съвместно с Intel, за да отговаря на различни типове устройства твърде много се забави.

През 2010 година Nokia назначи първия си главен изпълнителен директор, който не беше финландец: Стивън Елоп, ръководител на бизнес дивизията на Microsoft. Под ръководството на Елоп Nokia избра Windows Phone пред Android. Ранното обявление, придружено от изтекла бележка унищожи продажбите на Symbian телефоните на Nokia. В крайна сметка телефоните Lumia се продаваха добре, въпреки липсата на избор от приложения за Windows.

През 2013 година смартфоните за първи път изпревариха „функционалните телефони“ по обем на продажбите в световен мащаб. Същата година Microsoft се съгласи да придобие подразделението за телефони и устройства на Nokia за 7,2 милиарда долара, като запази Елоп като нов ръководител на Devices Group. Възможно обяснение за това се появи точно преди сделката да бъде финализирана през следващата година: серията Nokia X, работеща с Android. Ако Nokia премине към Android, историята на Windows Phone щеше да приключи. През 2015 година новият главен изпълнителен директор Сатя Надела на практика закри подразделението.

През следващата година бивши мениджъри на Nokia създадоха компанията HMD (Human Mobile Devices), като си осигуриха правата за продажба на телефони под името Nokia. Сред тези телефони бяха функционалните модели 3310 и 3210, въпреки че приличаха повече на телефоните от серия 40 от края на 2000-те години, отколкото на своите имена.

Мнозина все още си спомнят Nokia 3310 или 5110 като своя съвсем първи мобилен телефон. Стандартната мелодия на Nokia, взета от композицията Gran Vals на Франсиско Тарега остава една от най-разпознаваемите мелодии по целия свят.

Тази мелодия има своя малка легенда. Ръководството на Nokia избрала този откъс от четири такта през 1993 година, като част от привлекателността му била практическа: Тарега бил починал от достатъчно дълго време, за да може музиката да бъде в публичното достояние, което означавало, че няма авторски възнаграждения за звука, който щеше да се доставя с всеки мобилен телефон. Мелодията дебютира на Nokia 2110 през 1994 година без никакъв специален статут, посочена просто като „Тип 7“ сред останалите мелодии и беше преименувана на „Nokia tune“ едва през 1999 година. В разцвета си се смяташе, че се възпроизвежда около 1,8 милиарда пъти на ден.

Тези „офлайн“ телефони позволяваха на хората да остават достъпни навсякъде, без да ги разсейват, както правят съвременните телефони и насочваха хората към една напълно различна ера на мобилните технологии. Нямаше фийд за проверка, нямаше значка за известия и нямаше причина да гледате екрана, освен ако не телефонът не звънеше.

Това, което обаче Nokia 3310 и 5110 тихо направиха беше да научат хората на всеки навик, от който по-късно смартфонът щеше да извлича печалба: персонализиране на устройството, изпращане на съобщения вместо обаждания, запълване на 5 свободни минути с игра. Те просто го правеха без приложения, без широколентов интернет и без камера. Телефоните оцеляваха при падане. Навиците оцеляваха при всичко останало.