Идея отпреди половин век вдъхновява реалистичен проект за център за данни в орбита

Още през 60-те години на миналия век инженерите разглеждат пасивни космически структури със стабилизация, основана на противодействие на гравитацията и центробежните сили. Прост пример е опънат кабел с два обекта в краищата.

Тази идея е развита от учени от САЩ в проект за центрове за данни в космоса, към който днес инвеститорите и хиперскалаторите проявяват интерес. Най-важното е, че за разлика от много други, този проект е напълно осъществим.

Разработката е представена от учени от Университета на Пенсилвания. Те са предложили обещаваща концепция за орбитални центрове за данни, които работят само със слънчева енергия и са предназначени за изчисления, свързани с изкуствения интелект. Тази система представлява конструкция от дълги носещи кабели с разположени по тях изчислителни възли, слънчеви панели и радиатори за отвеждане на топлината. Основната цел на проекта е да се осигури мащабируема изчислителна мощност в космоса, независима от наземната инфраструктура и енергийните мрежи, въпреки всички трудности при реализирането на подобни проекти.

Един от ключовите елементи на проекта е пасивната и самоподдържаща се ориентация на структурата в пространството, която се осигурява от самия дизайн.

Това означава, че орбиталният център за данни няма да се нуждае от задвижване или активен контрол на положението, което намалява сложността, масата и консумацията на енергия на системата. Единият край на системата от въжета ще е привелчен към Земята, докато другият край ще дърпа структурата перпендикулярно на планетата поради центробежната сила. Това е структура, която може да се простира на десетки километри.

Слънчевите панели ще са разположени по няколко кабела като листа на дърво, следвайки Слънцето с помощта на прости механизми. Също така на въжето един след друг ще са разположени изчислителните възли, всеки със собствен радиатор за отвеждане на топлината от процесорите и възлите. Теснотата на космическите комуникационни канали няма да позволи да се организира прилично обучение на AI модели, но вече обучен модел в орбита ще може да взема решения и да отговаря на въпроси.

Разработчиците оценяват проекта като жизнеспособен в близък план, който може да започне да се реализира още сега с наличните средства за извеждане на полезен товар в космоса. Системата от тънкослойни платна ще може да поддържа определена ориентация на центъра за данни в космоса, като за целта ще се използва налягането на слънчевия вятър. Основните инженерни решения са намерени преди повече от половин век. Сега е време да ги приложим на практика.