Китай „стреля“ с лазер по свой сателит в орбита около Луната: за какво?

Китайски учени първи в света стреляха с лазер по сателит в орбита около Луната. И то през деня, когато тези технологии обикновено са безсилни. Целта на лазера беше изследователският сателит „Tiandu-1“, който се намира на разстояние повече от 130 хил. км от Земята. Това постижение вече се сравнява с това някой да успее да уцели косъм с лазер от разстояние 10 километра. Но защо изобщо е необходимо китайските учени да стрелят по сателит, който си е техен и им принадлежи?

Космически лазер поставя рекорд

Китайският лазер, както съобщава авторският колектив на сайта IFL Science, е бил насочен от Земята към космическия апарат Tiandu-1, който обикаля около Луната. Сателитът е оборудван със специален отражател – ретрорефлектор, който е отразил лъча обратно към Земята. Всичко това е отнело по-малко от секунда. Лазерният сигнал беше уловен от телескопа на обсерваторията в провинция Юнан. Учените сравниха точността на попадението с изстрел по косъм от разстояние 10 километра – невероятна точност за такива разстояния.

Високоскоростни комуникации в космоса

Но защо изобщо се стреля с лазери по сателити? Причината е, че лазерите предлагат огромни възможности в областта на навигацията и комуникациите, особено когато става въпрос за Луната, Марс и дълбокия космос. Подобни на лазерите технологии вече могат точно да проследяват позицията на космическите кораби и да прехвърлят данните по-бързо и по-ефективно от радиовълните. В бъдеще именно лазерната комуникация може да се превърне в основа за комуникация между планетите.

Интересно е, че по-рано подобни опити направиха от НАСА. Техният Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) успя да открие индийските и японските лунни роувъри с помощта на лазер. Но тогава разстоянието между сателита и целите е било само 100 километра. Китайската система успя да направи същото, но на разстояние хиляда пъти по-голямо – повече от 130 хиляди километра. Това е ново ниво в изследването на космоса!

Един от основните проблеми при лазерните комуникации е слънчевата светлина. През деня е по-трудно да се „хване“ отразеният лъч, тъй като яркостта на небето пречи на телескопите да го различат. Но китайското съоръжение се е справило с това предизвикателство, показвайки, че дори при дневна светлина е възможно точното управление на лазерите в космоса. Това е голям технологичен пробив, като се има предвид, че дори НАСА все още не разполага със стабилно наземно оборудване за подобни задачи