Microsoft извади от водата своя подводен център за данни след две години на дъното на океана

Преди две години, Microsoft потопи център за данни край бреговете на Оркни, Шотландия, за да извърши интересен експеримент. Това е проект Natick. Компанията го извади от дъното на океана и сега нейни изследователи ще оценят как се е справил. Ще се измери и енергийната му ефективност.

Първото заключение е, че цилиндърът със сървъри е имал по-малък процент проблеми, в сравнение с конвенционален център за данни

Само осем от 855 сървъра са се провалили. Бен Кътлър, който е водил проекта, обяснява, че това е само една осма от това, което се случва на земята. Екипът спекулира, че причината за това е свързана с факта, че не е имало хора, които да допуснат грешка. Също така и на факта, че капсулата е била пълна с азот, а не с кислород.

„Мислим, че има нещо общо с тази азотна атмосфера, която намалява корозията и е доста студена, а и няма хора, които да вършат разни неща наоколо.“, казва той.

Оркни е избраното място за теста, от части защото е център за проучване на възобновяемата енергия. И то в регион, където климатът е умерен, може би дори хладен. Идеята е, че цената на охлаждането на компютрите ще е по-ниска, ако са под вода. Всичкото електричество там идва от вятъра и Слънцето. Не е имало проблеми със захранването на цилиндъра. Конвенционалните центрове за данни биха имали проблеми със захранването си в такава обстановка.

Операцията по изваждането отнема ден

Белият цилиндър е покрит с водорасли, миди и морски анемонии.

По света има все повече притеснения, че с нарастването на количеството информация, която се съхранява в облаци, центровете за данни ще употребяват прекалено много електричество.

Проектът Natick от части цели да определи дали малки подводни центрове за данни могат да се използват комерсиално, макар и в краткосрочен план. Дава шанс обаче и да се научи много за енергийната ефективност при облачните изчисления.

Има и друго приложение на концепцията

Дейвид Рос, който е консултант в индустрията, смята, че е приложима в региони с риск от природни бедствия и терористични атаки. Центровете ще са на по-сигурно място, с много по-малко инфраструктурни разходи за сгради, например.

От Microsoft са внимателни и не казват дали подводните центрове за данни могат да се превърнат в комерсиален продукт. Уверени са обаче, че са показали стойността на идеята.

„Мислим, че сме след момента, в който това е просто научен експеримент. Сега всичко е въпрос на това какво искаме да направим – центърът ще бъде малък или пък ще бъде по-голям?“, завършва Кътлър.