<?xml version="1.0"?>
<rss version="2.0"><channel><title>&#x420;&#x430;&#x437;&#x43C;&#x438;&#x441;&#x43B;&#x438;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/blog/2065-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8/</link><description><![CDATA[<p>
	Мисли и вълнения по философски и други теми
</p>
]]></description><language>bg</language><item><title>&#x418;&#x440;&#x43E;&#x43D;&#x438;&#x44F;&#x442;&#x430; &#x43F;&#x43E; &#x41A;&#x438;&#x440;&#x43A;&#x435;&#x433;&#x43E;&#x440;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/24090-%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80/</link><description><![CDATA[<p>
	Мото: Може би това, което съм прочел у Киркегор не съответства на това, което е казал. Може би това, което прочетете у мен не съответства на това, което съм казал. Може би това, което е написал Киркегор не съответства на това, което е мислил. Може би това, което е мислил Киркегор не съответства на това, което е в света.
</p>

<p>
	В следващия коментар ще отразя това, което съм разбрал при порчита на "Ориентировъчни разсъждения" от Втора глава на "Върху понятието ирония" от Сьорен Киркегор
</p>
]]></description><guid isPermaLink="false">24090</guid><pubDate>Fri, 22 Dec 2023 06:05:51 +0000</pubDate></item><item><title>&#x421;&#x442;&#x440;&#x430;&#x434;&#x430;&#x43D;&#x438;&#x44F; &#x432; &#x43B;&#x44E;&#x431;&#x43E;&#x432;&#x442;&#x430;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/22424-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/</link><description><![CDATA[
<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">"Разбито сърце" означава, че някой е преживял страдание и след него има белег, който му се отразява за цял живот. Въпреки това вечната игра продължава или ще продължи с живота. Докато го има. `Що се изтезаваме бе хора? Ами защото така върви живота- мъжете завладяват (със съответните щети за завладените), жените съблазняват (със съответните щети за съблазнените). </span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">На секс съм се научил от по- опитна жена, тя от по- опитен мъж, той от по- опитна жена и т.н. После зарязваме учителите си, е , с малки изключения- Макрон. </span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">Агресията, съблазняването, изоставянето, все причиняват болка. Болка, болка, ама търпима. Така върви животът. Зрелите го знаем и утешаваме младите, че е така. Има някои по- опитни, които оставят добри спомени, други не оставят никакви спомени, което ще рече, че страданията са заобиколими. Идеята за темата е породена от онези страдания на първата любов, любов на неумението, която обърква живота. Примерно у Пушкин <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%9E%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BD" rel="external nofollow">тук</a>- Онегин е опитен, но отегчен, предизвиква смъртта на Ленски и мъка на Татяна. У Дюма син- <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5" rel="external nofollow">тук</a> пък е драмата на младият Арман с опитната куртизанка Маргьорит. Той страда, тя умира.</span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">Някои цитати от Уики от "Дамата с камелиите". </span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><b><span style="color:rgb(53,60,65);"><a href="https://www.kaldata.com/forums/topic/314166-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/" style="color:inherit;" rel=""> </a> Цитат</span></b></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);"> „Трябва да сме сторили голямо зло, преди да сме се родили или пък ще се радваме на голямо щастие след смъртта си, за да позволява господ този живот да бъде изпълнен с всички изтезания на изкуплението и всички мъки на изпитанието.“</span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">„Винаги е трудно да утешиш болка, която не познаваш.“</span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">„Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята ѝ я правят неспособна да различи доброто, да чуе господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.“</span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);"> </span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">Покажи още  </span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><span style="color:rgb(53,60,65);">Така дискусионният въпрос е</span></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><strong><span style="color:rgb(53,60,65);">СТРАДАНИЯТА В ЛЮБОВТА НЕИЗБЕЖНИ ЛИ СА ИЛИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ?</span></strong></span>
</p>

<p>
	<span style="font-size:12px;"><strong><span style="color:rgb(53,60,65);">ДОКОЛКО СА СТРАДАНИЯ, ДАЛИ НЕ СА НОРМАЛНИ ПЕРИПЕТИИ ПРИ НАВЛИЗАНЕТО В НЕЩО НОВО? </span></strong></span>
</p>

]]></description><guid isPermaLink="false">22424</guid><pubDate>Sun, 19 Feb 2023 17:23:48 +0000</pubDate></item><item><title>&#x421;&#x440;&#x430;&#x43C;&#x44A;&#x442;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/21090-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%82/</link><description><![CDATA[<p>
	Срамът е лично преживяване – афект, емоция, възприятие, състояние, предизвикано от субективна или обективна ниска оценка на собственото поведение в дадена обективна ситуация; това е „недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка“
</p>

<p>
	Уики. бг
</p>
]]></description><guid isPermaLink="false">21090</guid><pubDate>Wed, 13 Apr 2022 08:12:52 +0000</pubDate></item><item><title>&#x429;&#x430;&#x441;&#x442;&#x438;&#x435;&#x442;&#x43E;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/21089-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/</link><description><![CDATA[<p>
	Определението в уики.бг е
</p>

<blockquote class="ipsQuote" data-ipsquote="">
	<div class="ipsQuote_citation">
		Цитат
	</div>

	<div class="ipsQuote_contents">
		<p>
			"Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство[1] и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.<span style="background-color:#ffffff;color:#202122;font-size:14px;">"</span>
		</p>
	</div>
</blockquote>

<p>
	В уики.англ (машинен превод) е
</p>

<blockquote class="ipsQuote" data-ipsquote="">
	<div class="ipsQuote_citation">
		Цитат
	</div>

	<div class="ipsQuote_contents">
		<p>
			 
		</p>

		<p>
			„Щастието“ е предмет на дебат относно употребата и значението, и възможните различия в разбирането от страна на културата. 
		</p>

		<p>
			Думата се използва най-вече във връзка с два фактора: текущото преживяване на усещане за емоция (афект) като удоволствие или радост  или по-общо усещане за „емоционално състояние като цяло“.  Например Даниел Канеман дефинира щастието като „ това, което преживявам тук и сега “. Тази употреба е разпространена в речниковите дефиниции на щастието. оценка на удовлетвореността от живота , като например качеството на живот .  Например Руут Веенховен дефинира щастието като „ обща оценка на живота като цяло. “ Канеман каза, че това е по-важно за хората от настоящия опит. 
		</p>

		<p>
			Някои употреби могат да включват и двата фактора. Субективното благополучие (swb)  включва мерки за текущо преживяване (емоции, настроения и чувства) и за удовлетвореност от живота . [nb 1] Например Соня Любомирски описва щастието като „ изживяване на радост, задоволство или положително благополучие, съчетано с чувството, че животът на човек е добър, смислен и струващ. “  Евдемония , [24] е гръцки термин, превеждан по различен начин като щастие, благополучие, процъфтяване и благословение. Ксавие Ландес е предложил, че щастието включва мерки за субективно благополучие, настроение и евдемония. 
		</p>

		<p>
			Тези различни употреби могат да дадат различни резултати.  Например доказано е, че корелацията на нивата на доходите е значителна с мерките за удовлетвореност от живота , но е далеч по-слаба, поне над определен праг, с мерките за текущия опит. Докато скандинавските страни често отбелязват най-високи резултати в проучванията на swb , страните от Южна Америка имат по-висок резултат при проучвания, базирани на афекти, на текущия положителен живот. [31]
		</p>

		<p>
			Подразбиращото се значение на думата може да варира в зависимост от контекста, [32] определяйки щастието като многозначна и размита концепция .
		</p>

		<p>
			Друг проблем е кога се прави измерване; оценката на ниво на щастие по време на преживяването може да се различава от оценката чрез памет на по-късна дата.
		</p>

		<p>
			Някои потребители приемат тези проблеми, но продължават да използват думата поради нейната свикваща сила.
		</p>

		<p>
			 
		</p>
	</div>
</blockquote>

<p>
	Види се, терминът е дискусионен, но дискутиращите се придържат към това, че щастието е изживяване, свързано със задоволеност от живота. Друг е въпросът, че предметът на щастието- "животът" може да се отнася до нещо моментно, нещо частно, нещо мислимо или конкретно.
</p>
]]></description><guid isPermaLink="false">21089</guid><pubDate>Tue, 12 Apr 2022 23:00:33 +0000</pubDate></item><item><title>&#x415;&#x442;&#x438;&#x43A;&#x430;&#x442;&#x430; &#x430;&#x43A;&#x441;&#x438;&#x43E;&#x43C;&#x430;&#x442;&#x438;&#x447;&#x43D;&#x43E;</title><link>https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/16837-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</link><description><![CDATA[<p>
	Аксиомата, върху която е построена етиката е т.нар. „Златно правило” според което трябва да се отнасяме към другите така, както искаме да се отнасят към нас, т.е. да има реципрочност на отношенията А/В= В/А. Тя е достатъчно абстрактна, но още по- точно би било „Етично е отношенията в групата да са реципрочни”. От символичното представяне А/В= В/А стигаме до А=В, т.е. това е възможно само при еднаквост на участниците. Тях бихме могли да представим като множества с елементи /качества в които елементите/качествата на А са и качества на В. Прим. са честни, трудолюбиви, дисциплинирани, а може и нечестни, крадливи, подли. Важното е, че елементите им/ качествата у А съответстват на тези у В. Отношението на войникът- защитник към агресора е враждебно, както и на агресора към защитника.
</p>

<p>
	Тъй като делението не е комутативно, то във всички други случаи на А/В не е =В/А. Това е очевидно: отношението на робът към господаря, не е като на господарят към роба.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	Ако се абстрахираме от другите елементи/ качества на участващите във взаимоотношението, то търсиме някои значими елементи, конкретно за отношението. Когато бива описван от Алексид сред Седемте мъдреци, Езоп не е робът, носещ блюдата, защото отношението е по мъдрост, а не по статус. Аналогично, когато сравняваме войнствените отношения между съседни крале, не ги разглеждаме като поклонници на епиграмата, а като противници на война.
</p>

<p>
	Съответно, в отношенията може да има различие на едни елементи и идентичност в други, съответно по отношение на едно, участниците могат да имат реципрочни и равни отношение, а по друго- неравни.
</p>

<p>
	От горните разсъждения стигам до извода, че Златното правило може да съществува за крайно малко случаи от взаимоотношенията, когато участниците са с идентични качества.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	Ще разгледам приложението на широко разпространеното в библията отношение към ближния.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	Ето как постъпва Мойсей, написал на скрижалите „Не убивай”:
</p>

<p>
	11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при
</p>

<p>
	братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че
</p>

<p>
	един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
</p>

<p>
	12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби
</p>

<p>
	египтянина и го скри в пясъка.
</p>

<p>
	13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на
</p>

<p>
	виновния: защо биеш ближния си?
</p>

<p>
	14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш
</p>

<p>
	да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече:
</p>

<p>
	бездруго това нещо се е узнало.
</p>

<p>
	15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея;
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	„Ближните” са евреите, значи онази заповед не важи по отношение чуждия. Обаче дори и те имат различно отношение към стореното- не одобряват убийството, т.е. са по възглед различни от Мойсея. Още по- голямо и смъртоносно е различието по- късно.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	25. Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до
</p>

<p>
	необузданост за срам пред враговете му.
</p>

<p>
	26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека
</p>

<p>
	дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
</p>

<p>
	27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на
</p>

<p>
	бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да
</p>

<p>
	убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	За каква реципрочност става дума? Те направили Златен телец, а той ги екзекутира.
</p>

<p>
	Като премислим за какво става дума, явно във взаимоотношенията Мойсей, който е близък до Бога има голяма статусна разлика с другите иудеи и никога Мойсей/иудеи не може да бъде равно на иудеи/Мойсей. Той може да убива, да не спазва божиите заповеди, те- не.
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	 
</p>

<p>
	Тези примери не прибавят кой- знае колко към съждението, че отношенията МОГАТ ДА БЪДАТ РЕЦИПРОЧНИ само при условие, че в нещо участниците са идентични. В древността това е било семейството, после рода, после полисната принадлежност. Християнството е довело до принадлежност към църквата и от там идентичност на т. нар. братско отношение. Буржоазното образование и възпитание прави хората сходни по възглед, а социализмът добавя и сходство по икономическо състояние.
</p>

<p>
	Явно е въпрос на политика, търсенето на нещо общо за да се запази обществото и да се противопостави на враждебните отношения и неравенство. Метафорично- частите на тялото, макар да са от различна материя и с различни функции, да знаят, че са от едно тяло и да не се отхвърлят.
</p>
]]></description><guid isPermaLink="false">16837</guid><pubDate>Thu, 07 Nov 2019 10:38:33 +0000</pubDate></item></channel></rss>
