Александър Аузан е доктор по икономика и декан на Икономическия факултет в Московския държавен университет „Ломоносов“. Автор е на многобройни научни трудове, на учебник по институционална икономика и на научнопопулярната книга „Икономика на всички неща. Как институтите формират нашия живот“. През есента на 2021 г. поредицата му от рубрики „Културни кодове на икономиката“ бе публикувана на уебсайта на Forbes в рамките на съвместен проект с издателство Arzamas.
„Никога досега Русия не е понасяла такива щети от изтичането на кадри, както сегашното масово изселване на квалифицирани специалисти в чужбина, изтъква Александър Аузан, декан на икономическия факултет на Московския държавен университет. В интервю за Forbes Talk той обсъжда как да се спре изтичането на мозъци, колко дълго ще стигнат парите от бюджета и каква е разликата между инвестирането в инфраструктура и подпомагането на регионите с „военни“ компенсации“.
Кратка оценка на бъдещето на Русия
Не макроикономическата ситуация ме тревожи повече, а движението на хората и парите. Това е една оценка на бъдещето на страната. Фактът, че хората и парите продължават да напускат страната, е знак, за който си струва да се говори. Не мисля, че страната някога е понасяла такива щети. Ние не търсим къде са основните загуби: опитваме се да броим парите, но трябва да преценим шансовете си за по-добро бъдеще. Човешкият капитал е най-трудният за възпроизвеждане фактор. Русия има една колосална особеност и тя се запазва от десетилетия: ние сме в челната тройка в света по качеството на човешкия капитал, но по отношение на качеството на институциите значително изоставаме от другите страни. Това е огромна пропаст между човешкия потенциал и правилата, по които живее страната.
Известният руски реформатор Михаил Сперански, завърнал се от Европа в началото на XIX в., казва: „Царю, те имат по-добри институти, но ние имаме по-добри хора“. Може би все още живеем в ситуация, в която хората ни са по-добри от нашите учреждения, само че продължаваме да губим хора. Лошите институции, както бихме казали на съвременен език, постоянно изтикват зад граница голям брой талантливи и образовани хора. Много политици, според мен, не разбират това, защото започват да разсъждават така: „Е, това е, забравяме го, новите бързо ще се появят„. Питайте мен, аз съм производител на човешки капитал, а не вие. За да се възпроизведат приблизително същата квалификация, умение и т.н., ще са необходими от 7 до 10 години. И това в случай че изтичането не продължи в същите огромни мащаби.
Спомням си за една училищна задача с плувен басейн, в който от едната тръба се влива вода, а от другата изтича. Точно това прави Московският университет: той се опитва да влее ум, таланти, способности, но никой не е махнал тръбата, от която те изтичат. Така че сме изправени пред много сериозна щета, която само след след 5-10 години силно ще се отрази на възможностите ни на развитие не само в технологичната сфера, а изобщо. Класата на една държава се определя от мозъците, с които тя разполага.
Как да се спре изтичането
Ако разбираме, че подобно изтичане на мозъци е много лошо, тогава не бива да режем клона на който седим. Има дебат по този въпрос: да се създаде нова система, която да позволи на нашата диаспора в Армения, Казахстан, Израел, Турция и т.н. да продължи да работи за частните компании, да се промени данъчното законодателство. Защото, разбира се, се получава данъчен парадокс. Започваме да вземаме 30% данък върху доходите на физическите лица от нашите компютърни специалисти, които работят зад граница. Този процент трябва да се намали, ако искаме те да се завърнат в Русия. Трябва да ги приемем за наши и да им дадем възможност да се развиват, а не да отиват на фронта.
Ще ви кажа какво трябва да се промени. Факт е, че в света има основно само два вида институти. Екстрактивни институти, които могат да направят пари от всичко – камък, пясък, монопол, администрация, каквото искате. Екстрактивните институти в нашата страна твърдо са се наложили. Ето вижте отчетите: от началото на века към днешен ден за тях сме дали трилиони долари. И за какво сме дали тези пари? Лично аз не мога да кажа дали не са отишли за някакви лични облаги, но тези трилиони не отидоха за развитието на страната. Запомнете, докато институтите и другите висши учебни заведения целят само да направят пари, то тази страна няма как да е привлекателна за умните хора.
Да обърна внимание и на нещо друго. Държавната дума не освободи от повиквателни за фронта кандидатите и докторите на науките, но освободи студентите. Но нека да запитам, как така? Кой ще преподава и учи младите хора? Какво са мислили законодателите, че са приели този закон? Така става, защото ние все още не сме осъзнали проблемите, които възникват от загубата на човешкия капитал. Именно това е главният коз на Русия, а ние го захвърлихме под масата.
Унищожаването на парите и хранителните стоки
Властта винаги мисли за бедните, защото се страхува от тях. Бедните са хора, които властите почти не могат да контролират; те могат да направят всичко по всяко време: да подкрепят неправилния човек, да блокират пътя, да направят нещо друго подобно. Обърнете внимание, че сегашното правителство има своя собствена политика срещу бедността и неравенството: бедността и неравенството просто се игнорират. Днес, за първи път от вероятно 30 постсъветски години, депресивните региони получиха пари и работа. Работни места в отбранително-промишления комплекс. Само че финансите са под формата на пари за военни договори, компенсации за получени наранявания на фронта и за смъртни случаи. Вижте, създават се цели социални фондове и всички те са насочени към депресираните региони на страната, които преди това някак си бяха извън фокуса на държавната икономическа и социална политика. Това създава някаква минимална временна устойчивост на системата. Дали това е стратегически правилно решение? Не е така. Изобщо не съм сигурен, че е, защото ако възнамеряваме да поддържаме икономиката в продължение на няколко години на гърба военнопромишления комплекс и компенсациите за ранените и убитите, то как възнамеряваме да живеем и какво ще правим през следващото десетилетие? Тогава ще се налижи да намерим някакво друго позициониране на Русия в световната система и как ще стане това?
Знаете ли по какво се различава подпомагането на бедните чрез финансиране на въоръжените сили или отбранителното производство от другите възможни варианти? По две неща. Първо, подпомагането трябва да решава проблема с бедността, а не да създава ситуация, в която всяка година трябва да се плаща отново, при това все повече. Тоест по принцип трябва да създадем такава трудова заетост, която не зависи от военната ситуация. Но какво ще стане, ако успеем да направим това? Какво ще стане – в този случай военните предприятия и хората работещи в тях ще останат без работа? Трябва да измислим някакъв друг вид политика.
Сега вторият въпрос: всичко, което бюджетът харчи за въоръжаване и военни действия, е в икономически смисъл – унищожаване на пари и продукти. Вложеното в инфраструктура, в пътища, ще живее десетилетия и ще има ефект, но това, което се влага в ракети и снаряди излита, задейства се, и се унищожава. Така че една икономика, която разчита на десетилетия на подобно унищожаване на продукти, трябва отнякъде да се сдобие с ресурси [пари]. Не е сложно да се пресметне, че парите от бюджета на Русия плюс Фонда за националното благосъстояние ще стигнат за две, максимум три години. Няма ресурси за примерно 30 години. И какво ще стане след като след около три години свършат парите? Ще ви кажа: всички наши компютърни специалисти, инженери, учени и изобщо както сме свикнали да ги наричаме мозъци, ще изтекат извън Русия – няма да има с какво да ги мотивираме да останат, а тези хора не можеш да ги задържиш насила. И какво следва – да чакаме да се случи някакво чудо – някакъв инвестиционен бум. Само че няма да има в какво да се инвестира.
Не знам до каква степен ще бъде унищожен стокооборота с Европа, но той трябва да бъде възстановен колкото се може по-бързо. Трябва ни нещо друго.