Бизнесът: Цените на жилищата биха могли да се намалят с онлайн разрешително за строеж

Умният град е умно планираният, стана ясно по време на конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“

6
581

Електронно разрешително за строеж би довело до намаляване на цените на жилищата, а София може да се превърне в международен център за иновации. Това са част от изводите, до които достигнаха участниците в конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“, която се проведе вчера в столицата. По време на форума бяха дадени добри примери за взаимодействието между бизнес и местна власт, както и препоръки за подобрение на връзката с институциите.

Събитието откри заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която постави акцент върху необходимостта от комплексно решение и синергия между икономическите оператори и общините. По думите й бъдещето на регионалната и градската политика в България е основано на подход „отдолу-нагоре“, чрез който ще се постигне партньорство, координация и съгласуваност на всички заинтересовани страни в процеса.

„В рамките на предложения нов интегриран териториален подход се предвижда всички населени места да бъдат с осигурен достъп до ресурси. В това число попадат и малките населени места, като стремежът е намаляване на дисбалансите, които съществуват в момента“, коментира зам.-министърът. Тя съобщи, че освен по ОПРР, в периода 2021-2027 година шест района ще получат допълнително финансиране.

За трансформацията на градовете съществена роля играе дигитализацията на местната администрация. Според Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, електронното разрешително за строеж ще доведе до намаляване на цените на имотите, защото ще се предлагат повече сгради с по-добро качество при спазване на законовите срокове. Този подход, според Шопов, може да се въведе най-лесно в жилищното строителство.

Именно дигиталната трансформация на София и общинската администрация така, че да отговаря на нуждите на гражданите, е основна задача на Столична община. Това заяви по време на конференцията зам.-кметът на София с ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Владимир Данаилов. По думите му, София може да се превърне в международен център за иновации, като все по-често столицата ще започне да привлича повече инвеститори чрез местни стратегии.

Съществена роля за облагородяване на градовете има и енергийната трансформация. „Трябва да има енергиен национален план Климат – енергетика в зависимост от специфичните особености“, посочи Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell Bulgaria, и съобщи, че вече има предложение на компанията за изграждане на пътна карта. В него се акцентира, че трябва да бъде завишена ролята на природния газ, особено с амбициите на правителството да направи газов хъб.

По отношение на развитието в посока зелена икономика, Елена Крумова, член на Съвета на директорите на Сиском Инженеринг, заяви, че общините разполагат с ограничен административен ресурс, но въпреки това има перспективни примери.

„В 39 общини са инвестирани 31 млн. евро в различни хардуерни инструменти, за да станат градовете по-умни. Софтуерните продукти за умен град са от гледна точка на общини, граждани и бизнес за развитие на база реални данни“, допълни Крумова.

Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“ обърна поглед и към добрите практики извън България. Специален гост на събитието бе Георг Памър, управляващ директор на Aspern Smart City Research от Виена, който разказа за технологичния квартал Aspern в австрийската столица. От изоставено летище в края на 50-те години на миналия век, благодарение на джойнт венчър между Siemens, местни електроразпределителни мрежи и други организации, се ражда проектът за модерния квартал във Виена. С перспектива да живеят в него са 25 хиляди жители, за които има 20 хиляди работни места, сподели още Памър. Идеята за енергийно ефективния „Aspern – град край езерото“, е пример за това как големите населени места могат да се борят с климатичните промени.

По отношение на устойчивите архитектурни решения и развитието на градската среда в България, в дискусия по темата експертите настояха за повече експертиза. Николай Стефанов, експерт бизнес развитие Системи за управление на сгради в Шнайдер Електрик, заяви, че „преминаването към либерализиран енергиен пазар в България, започнало през 2012 г., постави въпроса за разхищение, затова все повече сгради се проектират с енергийни възобновяеми източници“.

Архитектът Ангел Захариев пък изрази мнение, че за да има устойчиви „зелени решения“ за града, трябва да има хора със „зелени убеждения“. По отношение на столицата той препоръча да се погледне към индустриалните зони и хилядите декари покрай изоставени и подценени от държавата железопътни линии, които са потенциал за развитие на града с перспектива 2050 година.

6
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
3 Коментари
3 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Умен
Умен

За какво ги строите тези жилища?? Младите навършат ли 18-20 и гимназия и си бият камшика (читавите и умните) и тук остава само боклука…..

Глобалист
Глобалист

Като казваш “тук”, явно си от боклука по твоята логика.

Иво
Иво

пълни глупости,надали някоя община ще се лиши да взима кинтите КЕШ и другите такси,а след това и техниците да направят скица на имота и там хиляда лъва под масата и т.н. Да се помъчат да намалят цените на вече построените жилища щото една двустайна панелка в Люлин цената е 60 000 ЕВРО,а заплатите са около 900лв…къде ли е разминаването..

Геуе
Геуе

дай линк, за 60 к ще я взема

Дюлгер
Дюлгер

Работя в строителна фирма и с ръка на сърце мога да напиша, че разликата между реалната себестойност и крайната цена, на която се продава жилище е ДВА пъти. Така, че разрешителното дали е онлайн или не няма никакво значение.

Хо Ши Мин
Хо Ши Мин

Съгласен съм. Цената на жилищата не зависи от разрешителното, просто ще си вдигнат печалбата, а цената ще остане същата. Така е и с ДДС, ако го махнат от някои стоки няма да падне цената, а ще си увеличат печалбата. Само с малоумни поводи правят нещата, а не с истинските. Щели да слагат данък на вредните храни, който иска пак ще си ги купува, другите държави намаляват данъка на полезните, а не да натоварват и без това бедния народ