Биляна Лаундс: Интернет е и във въздуха, който дишаме

1
247

Представяме ви първото от поредица интервюта на успели хора в родния ИТ сектор.

Биляна Лаундс се занимава професионално с уеб от десетина години. През 2002 създава уеб агенцията Interminds (www.interminds.net), която специализира в направа на сайтове, мултимедийни презентации и онлайн маркетинг. От 2004 г. въвежда онлайн тестовете МАРР (www.mapp.bg) като ги популяризира в България, Румъния, Русия и Украйна. Член е на УС на БАЕТ (www.baet.bg) и активно работи за развиването на онлайн търговията у нас. От 2008 г. издава култовото лицензно списание .net (www.netmag.bg), което освен трибуна за уеб бранша, е основно четиво за всички, който развиват онлайн дейности.

Как започна своя бизнес?

Направих уебстудиото Interminds защото видях възможност да предложим качествени дизайнерски услуги на по-ниски цени за една белгийска уеб фирма. Понеже много се ентусиазирах и организирах нещата за няколко дни, а белгийците се оказаха мудни и ние продължихме с местни клиенти. Първо правехме сайтове и мултимедийни презентации – преди десет години бяха много модерни (особено тези на дискове визитки). Бяха едни вълчи времена, хората в сектора не си помагаха, надуваха се едни на други и всеки свидливо пазеше познанията си, защото всички бяха самоуки.

Един ден главният ни дизайнер се бореше с един речник и английското списание .net, за което бяхме абонирани, и възкликна: Абе защо никой не го издава това списание на български език?!

След 6 години „ограмотяване” на всеки потенциален клиент (защо му трябва уебсайт и защо да го възложи на нас, а не на племенника си, който щял да го направи безплатно) и десетината новобранци служители, които също се самоограмотяваха, реших, че това би било чудесна възможност да направя нещо полезно за всички ни. И така, проучих нещата, мобилизирах екипа и се преориентирахме към бизнес, който е посветен на каузата да предоставя знания и трибуна за уеб сектора. Сега сме издателство (Interminds P.S.) и освен списание .net издаваме фотографски специализирани издания, което всъщност води към следващия ви въпрос – един от новите ни проекти е фотографско списание, което ще започне да излиза от април 2012.

С какво се занимаваш в момента, разкажи за новите неща и проекти около теб?

Издателската дейност се разшири и освен списанията за България, започнахме да предлагаме предпечатни услуги и за чужбина – това е дейност, която може да се аутсорсва и сега в кризата е добра възможност за нас. А в уеб бизнеса съм ангажирана с един социален експеримент – www.reallife.bg, който е може би първото уеб риалити. Това е сайт, където участникът прави това, което реши публиката. Понякога е много смешно, понякога е скучно – всичко зависи от участника в момента. Когато стартирахме, участниците стояха по един месец, но сега променихме модела и ги сменяме всяка седмица. В момента работим по телевизионно предаване, което ще стартира от март – то ще е обзорно на седмичните приключения в интернет.

Какво работеше преди това?

Преди уеб бизнеса бях финансов мениджър. Винаги съм обичала работата си и ми беше интересно, но в сметките да си креативен не е добро нещо и след като си овладееш занаята става малко досадно. Добрата основа и опита, който натрупах, обаче, ми помагат и до днес. Аз съм авантюрист по природа и обожавам нови проекти, но никога не се втурвам в нова идея, ако преди това не съм й направила екселски файл с бюджет, маркетинг план и график на дейностите.

Преди да си купя мак, Сашо Бойчев (бивш главен редактор на .net) все ме бъзикаше заради ексела, че сме били като двамата от рекламите Mac vs. PC – макетът на списанието и до днес е в екселски файл.

Какво според теб липсва в българския интернет?

С времето все повече се радвам на бългаския уеб. Хората израстнаха, станаха професионалисти. Появиха се уеб медии. Вече има специализирани услуги не само по изграждане, но и по маркетиране за уеб. Може би това, което ни липсва е някоя родна звезда – нещо измислено у нас. Не казвам, че трябва да е следващия Google (а защо не?), но някой сносен машъп поне можем да родим. Всеки месец в списание .net представяме страхотни идеи и примери, които се надяваме да вдъхновят и нашите разработчици и дизайнери, но уви много рядко има проекти от България, за които да пишем.

Има ли нещо в българския интернет, което ако можеше би променила?

Ако не се бях заела със списанието, щях да се посветя на BWA. Тази асоциация има потенциал за много повече и много ме е яд на бавното темпо, с което се развива. В момента продължава да има европейско финансиране за подобни проекти и чрез тях тя би могла много да помогне на сектора – да се развие електронната търговия, да се организират събития и т.н.

Как си представящ родния и чуждия интернет след 5 години?

Това би била много смела прогноза, защото в наше време 5 години са си цял век. Като се замислите преди 5 години основните уеб гиганти тъкмо прохождаха, а сега не можем да си представим живота без тях. Интернет е вече буквално и във въздуха, който дишаме. Но ако говорим за мрежата, то тя се променя непрекъснато – става все по-гъвкава и удобна за ползване като следва нашия мобилен живот. Бих казала, че със сигурност ще е мобилна като в тази дума влагам и лекота. Ако мога да я илюстрирам с тенденциите в други сфери – вижте олекотяването на дрехите, екипировката, транспорта и въобще навсякъде. Така че, аз бих я обрисувала като slim&fit.

Има ли разлика между български и международен интернет?

Какво говорите? Да не ви се налага да ходите извън България – муден, скъп и недостатъчен интернет се шири не само из по-слабо развитите държави. В Европа могат само да си мечтаят за нашия интернет. Та ние сме на 3-то място по свързаност и скорост на мрежата. В това отношение даже сме разглезени – хората си точат от торентите по цяла нощ, а миналата седмица за един час интернет мой приятел в Германия се оплака, че платил 15 евро.

По отношение на пазарите – разликите също са очевидни: понеже ние сме малки, можем да сме много гъвкави. Хората у нас са будни и лесно се палят. Вижте например броя потребители на Facebook като процент от населението и го сравнете с произволна страна от Европа. В това отношение много анализатори наблюдават поведението на нашите потребители – ние сме им нещо като петриево стъкло.

Има ли неща в професионален план, които не си направила все още?

Ехей, цял списък е, но за момента дините, които нося са достатъчни, така че новите идеи са на изчакване.

Кой е най-големият ти успех?

Най-големият ми успех е моят екип. Искам всички да са открити и честни, да си помагат и да не си пречат. Старая се непрекъснато да им внушавам хъс и любов към работата и се опитвам да създам уют като у дома. Фактът, че някои почти си живеят в офиса (даже ходят по пантофи!) е показателен, че сме успели.

А провал?

И тука имам дълъг списък. Провали се случват често, особено на супер взискателни хора като мен. С времето се научих обаче да не се взирам в едно парченце от целия пъзел и да мисля по-позитивно. Освен това, не всяка идея, която раждаме е гениална. Най-трудно е да се разделиш с неуспешните, защото те са ти като деца. Но колкото по-бързо реагираш, толкова по-малки ще са загубите и ще имаш време за нови неща.
Мисля, че това е най-добрия съвет, който бих могла да дам по принцип.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари