С появата на все по-съвършени и по-модерни телескопи астрономите ще откриват все повече подходящи за обитаване планети, но животът на тях може все още да не е възникнал. Дали да не им изпратим комети със семена на земния живот? Как може да бъде направено това и дали е необходимо да се прави – на тези въпроси отговарят учени от САЩ на страниците на списание Astrobiology.
Теорията за разпространението на живота във Вселената се нарича панспермия. Мощните удари на метеорити върху повърхността на Земята или други планети, където вече има живи организми или строителен материал за тяхното възникване, могат да изхвърлят отломки в космоса. Разпръсквайки се, те в крайна сметка могат да стигнат до някоя планета, която е подходяща за обитаване. Като се има предвид броят на подобни сблъсъци само в Слънчевата система, идеята за панспермия започна да изглежда все по-правдоподобна, пише Universe Today.
Всичко това обаче са естествени процеси, докато интелигентните цивилизации могат преднамерено да разпространяват живота. Например, човешката цивилизация. Една от възможностите е да се изпратят космически кораби със земни организми до потенциално обитаеми планети, но това е скъпо и ненадеждно. Има и друг начин – междузвездните комети.
„Междузвездните комети дават възможност за осъществяването на евтина панспермия в голям мащаб по отношение на броя на възможните сонди и зоната на покритие“, се казва в статията.
Кометата Борисов например е отлична за тази цел. Тя е с достатъчно голяма (предполага се с диаметър 16 км) размер, за да предпази организмите от космическата радиация. А загубата на маса по време на пътуването през звездна система е удобен механизъм за разпространението на най-различни семена.
За да превърнете такава комета в „космическа сеялка“, е необходимо да се подберат форми на живот, които са най-подходящи за пътуване и местообитание. За луни като Енцелад бактериите, произвеждащи метан, биха били най-подходящи. Също така има смисъл да се вземат многоклетъчни организми, например тардигради (бавноходки). Може би трябва да помислим за генетичната модификация на изпращаните организми.
По-важният въпрос, който засягат авторите на статията, не е „можем ли?“, а „трябва ли изобщо да се занимаваме с разпространението на живот на другите планети и луни?“. Ако се окаже, че по този начин се намесваме в естествените процеси на произхода на живота, без да имаме представа докъде ще ни отведе това? какво би станало, ако там някъде вече има живот, върху който паднат семената от Земята, но ние нищо не знаем за това?
Въпросите, които задават учените, не са чисто хипотетични. До края на това десетилетие ще разполагаме с достатъчно мощни телескопи, за да забележим която и да било комета много преди да пристигне в Слънчевата система. Европейската космическа агенция (ESA) обяви програмата Comet Interceptor, стартът на която е планиран за 2029 година. Предвижда се изстрелването на две сонди за прихващане на пристигаща комета. Те ще я изучават и ще създават нейните триизмерни модели. Но чрез абсолютно същия метод могат да бъдат изпратени на другите планети и така наречените „семена на живота“
