Болести по картините: как технологията ще помогне, за да спасяваме изкуството

0
364

Знаехте ли, че картините, рисувани с маслени бои, страдат от една особена „болест“? Пред този проблем са изправени много музеи и галерии по света, но най-разтревожен по въпроса е музеят на Джорджия О’Киф в Санта Фе, Ню Мексико, посветен на популярната художничка. Хилядите произведения, правени с маслени бои, са развивали миниатюрни пъпчици, почти като акне, десетилетия наред. Първоначално учените предположиха, че това трябва да са песъчинки, залепнали по боята. Реалността се оказа друга.

След ново проучване бе проверено съдържанието на издатините по картините. Излезе, че това са метални карбоксилатни сапуни, резултат от химическа реакция между метални йони (от пигменти с желязо и цинк) и мастни киселини (за сгъстяване на боята). Молекулите се привличат и се концентрират на определени места, които изпъкват по повърхността. Марк Уолтън от Северозападния университет в Сан Франциско коментира: „Те може да предизвикат изпръсквания, които допълнително да навредят… да формират неразредимо покритие и дори да започнете да виждате през слоевете боя, което не е целта на художника„. Около 70 процента от всички картини, рисувани с масло, имат „болестта“, включително такива на великия художник Рембранд. Според Уолтън, не е задължително пъпките да обезобразят изкуството и най-често самата боя не се поврежда. В случая на О’Киф обаче последствията ще са унищожителни за произведенията ѝ.

Марк Уолтън и Оливър Косарт започнаха проучването на картините по молба на Дейл Кронкрайт, занимаващ се със съхраняването на картините в музея О’Киф. Целта им е чрез евтини технологии да документират разпространението на тези пъпки с течение на времето. Косарт коментира: „Ние работихме върху идея за прилагане на нова технология за анализиране на релефа на картините… На мнение сме, че е възможно да разработим инструменти за измерване, използващи устройствата, които сега се използват в музеите…“

Музеите и галериите използват тежко и скъпо оборудване, използващо технологията на „изобразяване на отразена трансформация“. Малко институции обаче имат средствата за такава техника, което подтикнало Косарт да измисли по-удобна и евтина методика. За експеримента екипът използва LED светкавиците и LCD дисплеите на смартфони и таблети като източник на светлина. Камерата на устройствата пък събира богат снимков материал. Според Косарт ако повърхността на картината е равна, отражението на светлина е предвидимо. Ако обаче има издатини, „моделът локално се изкривява, свива или разтяга…„.

Колега на Уолтън от университета разработва софтуера за анализ. Агелос Катсагелос обясни: „… Използва се изкуствен интелект, който да разпознава дали текстурата е издатина или просто резултат ит движението на четката. След това, в случай на издатина, се извеждат статистики: нейната форма, големина и концентриране в определена област„.

Във всеки случай „домашният“ метод на екипа не може да надмине по-мощната машина, наречена синкотрон. Той вече се е доказал сред научните среди, успявайки да разкрие изображение на селска жена в картината на Ван Гог „Парче трева“. Целият образ на фигурата е бил замаскиран след цялостно прерисуване, но това не останало скрито пред модерната технология. Използването ѝ обаче е в пъти по-скъпо от предложението на Уолтън и Косарт.

Следващата задача на екипа е да разучи кои фактори ускоряват процеса на зараждане на пъпки от метален карбоксилат. Те вече работят с тестови платна в лаборатория, симулирайки условията, които зараждат болестта. Кронкрайт от музея помага с много информация относно историята на картините, тъй като пътувалите на световни изложби картини имат повече издатини. Възможно е един ден този проблем да бъде решен и човечеството да запази световното изкуство непокътнато.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари