Бумът на зелената енергия в Китай е изправен пред криза с отпадъците: 12,9 милиона тона до 2050 година (видео)

Според ново проучване, публикувано в списание Nature, Китай може да бъде изправен пред сериозен проблем с отпадъците от вятърните турбини, ако не намери начини да се справи с тях.

Понастоящем Китай разполага с най-големия инсталиран капацитет на наземни вятърни турбини в света. Но както се обяснява в ново проучване, публикувано в списание Nature, страната изпитва остра нужда от намиране на начин за справяне с предстоящия проблем с отпадъците, когато старите турбини достигнат края на своя технологичен живот. Според това проучване до 2050 г. изведените от експлоатация вятърни турбини на сушата ще доведат до образуването на около 12,9 милиона тона отпадъци, които някак трябва да бъдат утилизирани. Какво може да се направи?

Отпадъци от китайски турбини в близкото бъдеще

Към края на 2022 г. Китай има изградени приблизително 335 гигавата мощности за възобновяема енергия и е поел ангажимент да утрои това количество до 2030 г. Макар и окуражаваща за тези, които са загрижени за намаляване на зависимостта на хората от изкопаемите горива, тази тенденция може да има една неособено много обсъждана „тъмна страна“.

В публикуваната в Nature статия се посочва, че възниква въпросът какво да се прави с огромното количество отпадъци, които ще се образуват през следващите няколко десетилетия при производството на турбини и при тяхното демонтиране, когато изтече приблизително 20-годишният им жизнен цикъл. Изследователите прогнозират, че до 2050 г. отпадъците, генерирани от наземната вятърна индустрия на Китай, ще достигнат 12,9 милиона тона. Това се равнява на теглото, както съобщава Recharge News, на огромния китайски язовир „Три ждрела“ и на тридесет и седем самолетоносача от клас „Нимиц“ взети заедно. Разбира се, това важи не само за Китай.

Изследователите също така изказват предположението, че тази стойност може да е занижена, и предлагат количеството отпадъци, произведени от по-старите системи за възобновяема енергия, да е почти два пъти по-голямо от настоящата цифра. Тяхната горна оценка за отпадъците е 23,1 милиона тона, което се равнява на четири пъти теглото на Голямата пирамида в Гиза и Емпайър Стейт Билдинг.

WindEurope съобщава, че макар рециклирането на около 85-90% от вятърните турбини да е възможно, лопатките представляват значително предизвикателство поради вида на смолата, която обикновено се използва. За тази цел китайското правителство наскоро обяви плановете си за създаване на нова система за рециклиране на старите соларни панели и вятърни турбини.

Целта е до 2030 г. процесът на рециклиране да бъде напълно функционален. Според експертите по-голямата част от отпадъците от вятърните турбини ще бъдат генерирани от тяхното производство още преди 2025 г. Но до 2040 г. около две трети от общия обем на отпадъците ще бъдат от вятърни турбини, чийто експлоатационен срок е изтекъл. Обосновката е, че би трябвало да е технически възможно вятърните турбини да се утилизират чрез методите на депониране и изгаряне. Все пак тези варианти изискват големи площи и не позволяват да се възстановят ценните материали в турбините, особено влакната. Освен това изгарянето би довело до отделянето на значителни количества парникови газове, което е в разрез с предназначението на вятърните турбини.

За да се преборят с това, изследователите предлагат прилагането на „кръгови стратегии“ за свеждане на отпадъците до минимум. Те смятат, че използването на „модулни конструкции на лопатките“ може да улесни рециклирането. Освен това експертите предполагат, че животът на турбините би могъл да се удължи чрез използване на усъвършенствани сензори и технологии за наблюдение, за да се осигури своевременен и ефективен ремонт.

Според изследователите лопатките на турбините биха могли да се използват повторно за изграждането на пешеходни мостове и преносни кули. Те обаче предупреждават, че предлагането на лопатки може да надхвърли търсенето им за подобна употреба.

„Следователно спешно са необходими жизнеспособни, широкомащабни решения за рециклиране, за да се ускори преходът към кръгова икономика за лопатките на вятърните турбини и композитните материали“, се обяснява в проучването.

Трябва да се намери решение

Понастоящем не съществуват търговски приложими решения за рециклиране на компоненти като отпадъците от стъклените влакна, което превръща рециклирането на композитните материали в междуотраслово предизвикателство, надхвърлящо рамките на вятърната индустрия.

„Всички отрасли, използващи композитни материали, и специалистите по устойчиво развитие трябва да работят заедно, за да намерят екологосъобразни и рентабилни решения за потоците от композитни отпадъци и да разработят нови вериги за създаване на добавена стойност за все по-големите обеми отпадъци от лопатките, за да затворят цикъла на материалите“, предлагат изследователите.