fbpx
3.8 C
София

България: как да се превърнеш в преуспяваща компютърна държава по време на развития социализъм

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Оригиналът е на Erwinmal, който всъщност е компютърният специалист Алексей Костенков, който ни дава уникалната възможност да разберем как някои хора гледат на България отстрани и как възприемат нашата страна от гледна точка на компютърните технологии. Можем да срещнем леки неточности, като например колко информация може да се запише на определен вид дискети и други дребни неща. Но няма как да подминем изброените в неговата статия факти, за които много българи може и да не са чували. Статията до известна степен се съобразява със сегашната твърде сложна геополитическа обстановка, но същевременно включва рециа уникални неща.


Страните от Балканския полуостров се асоциират с много неща. За някои хора това е „Костурица и сливовица“, за други – трагични конфликти, сложна история, свързана с вампирите и Ван Хелзинг и тежкия турбофолк. Киберпънкът е едва ли не последното нещо, с което Балканите се асоциират за повечето от нас, включително и за повечето жители от югоизточната част на Европа.

Но ето че през 1990-те години българските хакери и преди всичко българските създадели на компютърни вируси прогърмяха в целия свят. Но при по-близко запознаване с България можете да останете много изненадани. Към днешен ден малко хора помнят, че в ранното средновековие Българското царство за няколко поредни доста дълги периоди от време наравно е оспорвало господството си върху немалки региони от Византийската империя. Русия именно на България дължи разпространението на кирилицата, изиграла фундаментална роля в просвещаването и образованието на източните славяни и във формирането на техните езици. Да напомним, че църковният език на източните славяни е вариант на древнобългарския (не старобългарския) език, като много от думите са на практика еднакви и имат еднакъв смисъл.

По време на Втората световна война България се оказва едва ли не най-мирната страна от Оста, като на практика нито един български войник не е стрелял срещу бившия вече СССР и срещу западните съюзници. Но по време на Първата световна война и по време на Балканските войни България е известна като „балканската Прусия“. За да победят нейните добре обучени и добре оборудвани армии са били необходими усилията на цяла коалиция от държави и сериозни поражения и загуби в боевете срещу българите търпят не само сърбите и румънците, но също така и руснаците, британците и французите. Въпреки последвалите сложни събития, през 80-те години, въпреки малките си размери и малобройно население страната става най-развитата от компютърна гледна точка сред всичките страни на съветския блок.

Цифровизацията на развития социализъм

По време на Студената война България се счита за най-вярната на СССР държава от страните на Варшавския договор. Унгария често възстава и убива някои от своите натрапени служители от Държавна сигурност, Полша кипи с нейното движение „Солидарност“, Чехословакия става известна с „Пражката пролет“. Германците от ГДР с всички сили се опитват да избягат в ГФР и Западен Берлин, В Румъния Чаушеску изгражда сериозни отношения със САЩ и тегли вагони западни кредити… само България някак флегматично изгражда своя социализъм. По това време излиза малко глупавата шега „Българският слон е най-добрият приятел на съветския слон“, а СССР знае България като доставчик на лечо и дефицитни южни зеленчуци и я счита за аграрна и доста скучна страна. Само че това се оказва невярно.

Оказа се, че социалистическа България най-добре от целия соцлагер осъзнава важността и перспективите пред компютърните технологии.   Върху икономиката на тази страна, за разлика от СССР, не успява да окаже унищожителното си влияние военно-промишления комплекс и свирепия и безсмислен режим на ужасна секретност, за който сега в Русия се разказват безброй вицове. Нейната относително неголяма планова икономика е много по-гъвкава и по-лесно управлявана в сравнение с колосалния динозавър, наречен Съветски Държавен план. И по този начин тази балканска страна успява много по-добре да се справи в сравнение със своя колосален „голям съветски брат“.

Първите специалисти по Изчислителна техника България успява да подготви още в края на 50-те години. Те старателно изучават в страната, а и в чужбина, изчислителната математика и логическите основи на работата на електронноизчислителните машини и успяват да заложат основите на компютъризацията на държавата.

През 1961 година в Института по математика на Българската Академия на Науките е изграден първият изчислителен център, а след три години българските специалисти, ръководени от професор Любомир Илиев заедно със своите румънски колеги създават своя първи компютър. Това е „топлият“ 1500-лампов Витоша с перфолента и индексни регистри. Да подчертаем, че това е собствена, българска разработка, без помощта на съветски инженери и без технологии от СССР и Запада.

От началото на 1960-те години компютърните технологии стават изключително популярни сред младите и амбициозни български техничари, които получават пълната поддръжка на страната. Развитието се осъществява по три основни направления: големи ЕИМ, миникомпютри и персонални компютри, както и магнитни информационни носители на информация. Първият български калкулатор Елка  започва да се произвежда през 1965 година и е един от първите в света.

Тези устройства непрекъснато се усъвършенстват и калкулаторите Елка масово се продават не само в страните от соцлагера, но на Запад. Моделът Елка-42 по време на световното изложение в Осака през 1970 година е първият калкулатор със започналите да стават популярни по това време интегрални схеми. За чипове и процесори е още рано. В средата на 70-те години износът на калкулатори в чужбина носи на българската икономика десетки милиони щатски долари годишно.

За баща на българската компютърна индустрия се счита Иван Марангозов от института по физика към БАН. Още през 1963 година той създава цифровата модулна система НОРЕЛ, която се използва в най-различни устройства в страните от соцлагера.

В началото на 1966 година Марагонзов се прехвърля в Научноизследователския и проектен институт по приборостроене и става началник на отдела Изчислителна техника. По този начин той на практика оглавява компютъризацията на страната. На практика веднага той успешно организира производството на електронноизчислителната машина ЗИТ-151, която е законно лицензирано копие на японския мейнфрейм Facom-230/30 на Fujitsu, предназначен за използване в изчислителните центрове.

В края на 70-те Марангозов изгражда в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН (ИКТР) неголяма група от ентусиасти и много добри специалисти, които са убедени, че бъдещето на ЕИМ е пред микропроцесорите и персоналните компютри. Идеите на Марангозов получават поддръжката на ръководството на ИТКР и на заместник председателя на Държавния комитет по наука технически сътрудничество, доктор Ангел Ангелов. Работата върху тези идеи започва в рамките на приоритетната програма „Национална координационна програма за развитие и внедряване на промишлени роботи“.

Екипът получава одобрение „най-отгоре“ и започва да работи върху създаването на български персонален компютър, който е планирано да се използва за изчисления в различните ведомства, както и за управление на промишлени роботи. Първият български персонален компютър става ИМКО-1 (Индивидуален Микро КОмпютър) и е официално представен през 1980 година. Това е вариация на Apple 1 с поддръжката на Бейсик, в която се използват компоненти, произведени в България, СССР, Чехословакия и Унгария. Тогава още няма флопита и за запиване на програмите и данните се използва магнитна лента. А тази магнитна лента серийно се произвежда в България в споменатите по-горе заводи, които от 70-те години дотогава значително усъвършенстват производствените технологии.

С експерименталната база на ИТКР се произведени 50 екземпляра на този компютър, които са предоставени на лабораториите на института и на университета. В същата 1980-та година по време на международни симпозиум по роботика в Лондон, ИМКО  демонстрира управлението на малкия български робот манипулатор РОБКО-01. Това прави голямо впечатление на западните специалисти, понеже дотогава за управлението на подобни роботи са използвани много по-сложни и скъпи миникомпютри, а не микрокомпютрите, както тогава наричат тези устройства. Серийното производство започва със сглобяването на три от тези машини в новия завод в Град Правец. Счита се, че производството на тези компютри е толкова важно, че поточната линия за тях се изгражда в родния град на ръководителя на Комунистическата партия на България Тодор Живков. Има и други тълкувания. Всички български персонални компютри след това започват с името Правец.

Още през 1982 година започва серийното производство на много по-съвършения ИМКО-2, който според новите правила, става известен като Правец-82. Този компютър е базиран на култовия Apple-II Plus, и също като него използва процесора MOS Technology 6502, има 48 KB оперативна памет с възможност за разширяване до 64 KB, което става с помощта на разширителни карти от по 16 KB. Тази машина има вграден БЕЙСИК и работи под управлението на DOS. Към компютъра могат да се включва две флопита с едностранни дискети с капацитет 120 KB. А специализираната карта с процесор Z80 дава възможност за работа с операционната система CP/M, която е в основата на много неща. Правец-82 може да показва цветни подвижни изображения, предлага динамична цветна графика и по желание може да се комплектува с цветен монитор. Не е много известно, че цената на модела с цветна графика и разширителни карти е 2600 щатски долара.

Производството на персонални компютри в България стремително нараства. Появяват се по-нови и по-усъвършенствани модели Правец с индекси 8М, 8А, 8Е, 8С, 8S, които са вариации на Apple II. През 1984 година започва производството на ИМКО-4, който всъщност е Правец-16 и вече се базира на IBM PC с процесор Intel 8088 или 8086. Тогава сред българите става популярна шегата, че ИМКО всъщност не означава „Индивидуален Микро КОмпютър, а „Иван Марангозов Копира Оригинала“. Но всъщност това е една великолепна основа за развитието на бъдеща компютърна индустрия.

Статистиките от това време показват, че в края на 80-те години по темпове на развитие България вече много-много не прилича на социалистическа страна, понеже по производство на компютри започва да се приближава до „Азиатските тигри“. През 1988 година в България има 204 предприятия от сферата на електронната и компютърната промишленост, които са изградени в различни места – Стара Загора, Силистра, Русе, София, Благоевград и т.н. През 1988 година в тази сфера работят почти 170 хиляди души, а проходът от този сектор осигурява 14,5% от БВП на страната – нещо немислимо за която и да било друга соцстрана. Броят на компютърните специалисти на човек от населението в България към края на 80-те години е по-голямо от това на всички други соцстрани плюс СССР.  Интересно, че производството на Правец-8М започва и в Узбекистан, като след разпадането на СССР по-голямата част от компютърния парк на Узбекистан са именно тези машини.

Уви, крахът на СССР и сложността на прехода от планова към пазарна икономика нанасят съкрушителен удар и на България. Последните компютри Правец слизат от поточните линии през 1994 година, след което производството замира. IBM с Apple повдигат въпроса за очевидното сходство на българската продукция с техните разработки. По този начин няма как компютрите Правец да се продават на Запад а разпадналият се СССР няма ресурси да ги купува, а и новото управление не му е до това. По този начин за компютрите Правец никъде няма пазар (а и не само за компютрите). Но българските IT специалисти, които доста добре знаят английски език, емигрират и мнозина от тях се устройват много добре.

Българските специалисти, които остават в страната, преживяват сложни и тежки времена. Някои от тях започват да създават опасни компютърни вируси и програмни среди за лесното писане на подобни вируси. Но това е една съвсем друга история.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

32 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини