Българските пещери разкриват изненади за първите хора в Европа

9
734

ДНК, извлечена от останки, намерени в българска пещера от трима души, живели преди около 45 000 години, разкрива изненади за някои от първите популации на Homo sapiens, които са започнали да населяват Европа, включително и дават някои сведения за възможно генетично кръстосване с неандерталци и генетични връзки със съвременните хора в източните части на Азия.

Учените заявиха в сряда, че са секвенирали геномите на въпросните три индивида – всичките мъже, като са използвали ДНК, получена от кътни зъби и костни фрагменти, открити в пещерата Бачо Киро близо до град Дряново, като е взет и генетичен материал на женски индивид, живял преди около 35 000 години в същия регион.

Нашият вид за първи път се появява в Африка преди около 300 000 години, а по-късно започва да пътува до други части на света, като понякога предците ни са се сблъсквали с неандерталците – наши близки еволюционни братовчеди, които по това време вече обитават някои части от Евразия. Трите мъжки индивида от пещерата Бачо Киро представляват най-старите датирани индивиди, представители на Homo sapiens в Европа.

Най-забележителното разкритие от тези генетични доказателства е, че в от докладите за първи път става ясно, че отделни човешки популации са достигали до Европа малко след 50 000 години. Неандерталците, както става ясно, са се кръстосвали с всички групи по това време.

Те са имали между 3 и 3,8% неандерталска ДНК и са имали предци неандерталци от около пет до седем поколения назад в семейната си история, според получените доказателства за кръстосването, каза генетикът Матея Хаднинджак от института Франсис Крик в Лондон, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Nature.

По-рано е документирано кръстосване между Homo sapiens и неандерталци преди изчезването на вида на неандерталците преди около 40 000 години, като днешните човешки популации извън Африка носят малък процент от неандерталската ДНК.

Доколко обаче е преобладавало това кръстосване и каква е динамиката на кръстосванията между Homo sapiens и неандерталците е по-трудно са се разбере – включително и това каква роля може да играе нашият вид в гибелта на неандерталците. Новото проучване предполага, че кръстосванията между двата вида обаче, са се случвали преди датировката на първите известни Homo sapiens, които са населили Европа.

„Удивително наблюдение е, че и трите индивида са имали предшественици неандерталци в близката им фамилна история“, каза генетикът и съавтор на изследването Сванте Пяобо, директор на Института за еволюционна антропология Макс Планк в Германия.

 

„Това покачва вероятността най-ранните съвременни хора често да са се кръстосвали с неандерталци, когато са се срещали. Може дори част от причината за изчезването на неандерталците да е била това, че те просто са били погълнати в по-големи групи на съвременните хора. Разбира се, това навярно може да е само част от причината за изчезването на вида на неандерталците, но данните със сигурност подкрепят такъв сценарий.“, казва Пябо.

Изследователите в миналото са откривали генетичен принос сред днешните хора от неандерталците, но индивидите, на които се базират тези по-стари изследвания, са откривани в Източна Азия, включително Китай, а не в Европа. Това предполага, че някои хора от тази група в крайна сметка са се насочили на изток.

„Това проучване измести предишното ни разбиране за ранните човешки миграции в Европа по начин, който показва как дори най-ранната история на съвременните хора в Европа може да е била бурна и да е включвала изместване на местното население на един регион с друго, като понякога разликата може да е в рамките дори на цял биологичен вид“, казва Хаджинджак в своя коментар в прес съобщението.

Идеята съвременните хора да са изместили неандерталците от обичайните им местообитания се илюстрира от факта, че женският 35 000 – годишен индивид от пещерата Бачо Киро е принадлежал към група, която е генетично несвързана с по-ранните жители на местността.

Друго проучване, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, хвърли повече светлина върху ранните популации на Homo sapiens в Европа.

Учените са секвенирали генома на жена Homo Sapiens с помощта на ДНК материал, извлечен от череп, открит на място югозападно от Прага в Чешката република. Смята се, че тя е живяла преди повече от 45 000 години, въпреки че усилията за радиовъглеродно датиране и надеждно определяне са били неуспешни.

Тази жена носи 3% неандерталско потекло и генетични черти, които предполагат, че тя е имала тъмна кожа и тъмни очи, казва генетикът Кей Прюфер от Института за еволюционна антропология Макс Планк, водещ автор на изследването.

„Черепът ѝ показва доказателства за нагризване от хищник, вероятно трупът е бил атакуван от хиена“, казва Прюфер.

Нейната потомствена група, различна от тази, открита в пещерата Бачо Кира, изглежда е изчезнала, без да остави някаква следа в генома на съвременните хора, както става ясно от резюмето на изследването, публикувано в списанието Nature.

3 4 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
9 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари