Ванове за засичане на нелегално работещи телевизори все още обикалят улиците на Англия

Оригиналът е на Lewin Day

41
21438

Може и да не сте чували, но във Великобритания от всяко семейство, което гледа телевизор, се изисква плащането на лиценз за неговото използване. Появилият се още през 1923 година след приемането на Закона за безжична телеграфия лиценз, се изисква за всички, които използват радиоприемници. През 1946 година и за гледането на телевизия вече е необходим лиценз. Паричните средства, събирани по този начин от гражданите на Великобритания, се използват като основен източник на финансиране на BBC.

В Обединеното Кралство всяко семейство, което слуша радио или гледа телевизия, трябва да отиде примерно в пощата, да заплати известна сума и да купи този лиценз. Пощенската служба автоматично прехвърля получените пари директно на BBC.

За да не бъде изпуснато нито едно пени за гледане на телевизия и слушане на радио, BBC е проектирала и пуснала по улиците специални ванове, задачата на които е да търси незаконно работещи телевизори.

Ванът те следи

За да си осигури стабилен доход, BBC въвежда краен срок за действието на този лиценз и едновременно с това създава специален регистър на семействата, които използват каквито и да било телекомуникационни устройства. Един лиценз за гледане на телевизия е валиден в рамките на не повече от 12 месеца. Радио-телевизионната система регистрира всеки номер на лиценза и датата на неговото изтичане. По отношение на семействата, които се подозират, че използват телевизор, но не са платили необходимата сума, се правят проверки и се провеждат разследвания.

За да има по-пълно и по-своевременно събиране на средства за лицензи, специализираната служба TV Licensing редовно изпраща твърде неприятни писма на тези, на които изтича срокът на лиценза, както и на тези, които не са си купили нов лиценз. Ако от тези хора не последва реакция, може да последва визита на правоохранителните органи. Тези хора нямат право насила да влизат в домовете, но ако семейството категорично отказва да изпълни подобно нареждане, TV Licensing подава заявка за получаването на заповед за обиск. Повод за издаване на заповед за обиск може да бъде наличието на сателитна чиния или антена на покрива на жилищен дом. Разбира се, използва се и визуално наблюдение през прозорците на сградите, в които се предполага че се намира „нелегалният“ телевизор.

Друг начин за откриване на хората, които не плащат тези лицензи, е специализираният ван или „фургон“, оборудван с най-съвременна техника, който може да открива работещите телевизори. Тези ванове се изпращат по адреси на хора с изтекли лицензи или които изобщо нямат лиценз за гледане на телевизия. Ако с помощта на тази техника се разбере, че в дадено семейство има телевизор, който може да приема и показва телевизионните програми, а лицензът не е платен, службата TV Licensing подава заявка заповед за обиск.

Тези специализирани ванове детектори на телевизори се използват предимно за събирането на улики, които са необходими за издаването на съответната съдебна заповед за обиск. Доказателствата събрани с помощта на тези фургони почти никога не се използват в съда срещу хората, които не си плащат телевизионните лицензи. Това е съвсем логично, понеже когато има съдебна заповед за обиск, полицията може да получи директни улики, като например телевизор с включена антена, който нормално работи и показва някакво телевизионно предаване.

Как става търсенето на работещите телевизори

Първият фургон за засичане на работещи телевизори излиза по улиците през 1952 година. Той работи чрез регистриране на магнитното поле, създавано от хоризонталната развивка на електронно-лъчевата тръба. В телевизорите, за разлика от осцилоскопите, се използва магнитно отклонение на електронния лъч. В кинескопите на телевизорите, за разлика от електронно-лъчевите тръби на осцилоскопите, се използват индуктивности за отклоняване на електронния лъч. По това време във Великобритания в хоризонталната развивка на телевизорите се използва пилообразен сигнал с честота 10 125 Hz. Създаденото по този начин характерно магнитно поле може да се засече от сравнително голямо разстояние.

Използвани са три малки диполни антени с хоризонтално насочване, монтирани на покрива на детекторния ван. Те са разположени във формата на буквата L и е възможно използването на различна комбинация на тези антени – предната и задната антени или двете антени отзад. Трептящите кръгове на техните приемници са настроени на фиксираната честота от 20 250 Hz, смесена със сигнала на вътрешен локален генератор с честота 19 250 Hz, като по този начин се създава тон от 1 KHz, промяната на който подсказва на оператора, че има сигнал. Когато фургонът се намира близо до работещ телевизор в някоя сграда, сигналът между предната и страничните антени може да е приблизително еднакъв, при което се прави сравнение между сигнала от лявата и дясната антена, за да се определи на коя страна на улицата се намира телевизорът.

През 1963 година започва излъчване втората британска телевизионна мрежа ITV, което усложнява работата на системите за засичане на работещи телевизори. В двете британски телевизионни мрежи сигналите на хоризонталната развивка не са били точно синхронизирани. В този случай, ако два съседни телевизора показват различни канали се получава биеща честота, която заглушава телевизионния детектор в тези ванове. Използваната още отначало система от магнитни нискочестотни детектори също се оказва неудачна, понеже конструкцията на самите телевизори е била подобрена и те вече излъчват много по слаби сигнали, а и увеличеният брой автомобили рязко засилва смущенията от техните електрически уредби.

По това време телевизионният сигнал вече започва да се излъчва на честоти от 47 до 240 MHz и създаването на компактен тунер и антена за покриването на целия този диапазон е почти невъзможно. Вместо това е създадено оборудване за работа в диапазона честоти от 110 до 250 MHz, което засича само някои основни честоти на предавателите, както и хармоничните честоти на нискочестотните излъчвания на вертикалната и хоризонталната развивка. За откриването на съответния обект се използва насочена антена, както и перископ, с помощта на който операторът може да види сградата, откъдето е засечен сигнала. Когато е тъмно перископът се използва, за да се идентифицира съответната цел с помощта на малка светеща точка, излъчена в направлението, към което сочи антената. Получените по този начин резултати се съпоставят със списъка на хората с изтекъл или липсващ лиценз.

Появата на UHF диапазона (дециметровите вълни) води не само до сериозни промени в конструкцията на тези ванове – въведен е нов, по-скъп лиценз за гледане на цветна телевизия и се е очаквало увеличаване броя на хората, които не искат да плащат лиценз за цветна телевизия при наличието на по-евтин лиценз за черно-бяло изображение.

В този случай BBC е трябвало да реши два нови проблема. Първо, мощността на излъчването е много по-ниска отколкото е била преди. Второ, сигналите с дециметрова дължина на вълната имат склонността да се отразяват от близките повърхности, а това означава че предишният метод за триангулация е вече ненадежден. Трябвало е да се измисли нов метод, който може да замени триангулацията с по-непосредствена форма за определяне местоположението на нелегално работещите телевизори.

Специалистите отново решават да използват хармониците, за да могат да покрият всички честотни диапазони – от VHF до най-високите честоти на UHF диапазона. Използва се двойка логопериодични спирални антени, намотани върху 6-футов конус. Спиралите могат да се регулират по такъв начин, че антените да обхващат различни честоти. В практиката антените са били насочени към сградите, а съответният ван бавно се е придвижвал по улицата. Движението на бавнодвижещото се транспортно средство се е използвало в качеството на механизъм за сканиране, а сензорът, поставен в задвижващата система на скоростомера осигурявал хоризонталния сигнал на използвания в тази засичаща система сигнал. При пресичането границата на всякла къща операторът е трябвало ръчно да натисне специален бутон. При наличието на работещ телевизор диаграмата на насоченост на двете антени показва седем листа на екрана в апаратурата на на тези специализирани фургони. Необходимо е било специално обучение за придобиване на необходимите навици за засичането на нелегално работещите телевизори.

Една от особеностите на телевизионните лицензи във Великобритания до края на 90-те години на миналия век е това, че магазините, продаващи телевизори трябва да съобщават името и адреса на клиентите, които са закупили съответното устройство. По този начин се създава база данни, която дава възможност да се разбере кой има телевизор, но няма лиценз. Всъщност, това не пречи на клиентите да дават фалшивия адреси.

Как става търсенето на нелегално работещи телевизори в наши дни

Към днешен ден почти няма информация за методите, които се използват за откриване на нелегално работещи телевизори. Съвременните плоски телевизори, приемащи цифров сигнал, почти не излъчват електромагнитни сигнали в сравнение със старите телевизори. Освен това, дори и тези слаби сигнали да бъдат прихванати, те е трудно да бъдат съпоставени с телевизионните програми – на екрана на електронното устройство е напълно възможно да се вижда игра, особено ако притежателят на този телевизор има и конзола. Ситуацията се усложнява и от факта, че има многобройни стрийм услуги, които могат да се гледат без да се плаща телевизионния лиценз.

Ако се погледне статистиката на BBC за издадените съдебни заповеди за обиск, веднага се вижда, че най-често се използват оптични методи за наблюдение, при които заснетото изображение от екрана на работещото устройство съвпада с някоя телевизионно предаване, което се излъчва в момента. По принцип компанията твърде неохотно споделя информация за своите специализирани ванове за засичане на нелегално работещи телевизори. Те все още се виждат по улиците, но като се има предвид огромното разнообразие на съвсем достъпни стрийм, кабелни и сателитни канали, може да се каже, че техните дни са на практика преброени.

Наивно е да се мисли, че всичко това се случва само във Великобритания. Телевизионните лицензи съществуват и в редица други страни. Интересна е ситуацията в Белгия. В холандскоезичната част на Белгия, известна като Фландрия хората са освободени от плащането на подобен данък или лиценз, но френскоговорящата част го плаща най-редовно.

В Германия този данък се плаща независимо дали семейството или домакинството има или няма телевизор в дома си. Това е сумата от 17,50 евро на месец, като от 01.01.2021 година тази сума трябваше да бъде увеличена на 18,36 евро. Но тази идея среща сериозна съпротива и сумата остана същата – 17,50 евро на месец. Предвидено е освобождаване от плащането на този данък само за дълготрайно безработните и за изключително бедните, които трябва да попълнят специална декларация.

Плащането на този данък (или лиценз) е различен за различните страни и всеки може да сподели как се осъществява този процес в страната, в която живее.

4.3 6 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
41 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари