fbpx
3.9 C
София

Великата китайска защитна стена или как може да се контролира уеб пространството

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Наскоро жителите на Беларус започнаха живо да се интересуват от възможностите на VPN връзките, но както те сами се убедиха, VPN не може да бъде 100% гаранция за достъп до интернет. От време на време виждаме как някои държави искат да направят нещо подобно на Великата китайска защитна стена (Great Firewall of China). Но как работи тази китайска защитна система и на какво е способна?

Скритата заплаха

Навярно всички са чували, че в Китай на практика е сформиран свой собствен интернет, който понякога наричат китайското уеб пространство. Там няма Twitter, YouTube, Vimeo, Facebook, американски/европейски новинарски сайтове и други ресурси, считани за вредни за държавата. Китайската представа за интернет е по-различна и не прилича на това, с което ние сме свикнали. По принцип, потребителите на тази страна могат да минат и без сайтове, понеже всичко необходимо предоставят тримата големи: комуникационно-развлекателния гигант WeChat, социалната мрежа Weibo и търсачката Baidu.

Началото е като при всички. Първите електронни писма от Китай пристигат до останалия свят през втората половина на 1980-те години. Като навсякъде, от новите чудеса на техниката се възползват учените и военните. Чак през 1994 година между Китай и САЩ е прокаран първия кабел и се появяват първите домейни .cn.

Интернет става широко разпространен през втората половина на 1990-те години. Появяват се първите комерсиални ресурси, никой не блокира западните новинарски сайтове, а в големите градове се появяват първите интернет кафета, пред вратите на които се събират опашки от желаещи да се докоснат до новото.

Но политиците бързо разбират, че това незначително събитие може да има сериозни последици. Решението за ограничаването на достъпа до интернет е взето през 1996 година, а според други източници, през 1997-ма. Според новото законодателство, интернет не може да се използва за разпространяването на материали, които могат да нанесат вреда на националната безопасност и на обществото, забранено е чрез Мрежата да се разкриват държавни тайни, не се разрешават сайтове, пропагандиращи насилие, хазартни игри, порнография и други подобни неща, които не са свойствени за Китай.

За да могат тези ограничения да бъдат осъществени се взима решение интернет трафикът да преминава само през възли, контролирани от държавата. Връзката с Глобалната мрежа не е възможна, освен чрез тези интернет възли.

За респект последваха няколко гръмки съдебни дела, свързани с използването на интернет. Първо в затвора бе хвърлен китайски програмист, който е дал на американско издание десет хиляди адреси на електронни пощи на жители на Китай. По-късно властите много твърдо реагираха на мрежовите призиви за организирането на митинги от страна на местното религиозно движение. В края на краищата на ръководството на страната става ясно, че подобен опасен инструмент като интернет трябва да бъде взет под контрол.

‘Бащата’ Фан Бинсин

Официалната информация за Китайската велика защитна стена и до днес е държавна тайна. Но към днешен ден вече е известно много.

Счита се, че работата върху създаването на тази интернет цензура започва през 1998 година от специално създаден специализиран отдел към министерството на промишлеността и информационните технологии. По-късно този отдел получава името Национален център за противодействие на киберзаплахите.

Първоначално Great Firewall of China е само един от многото проекти на ‘Златния щит’. Но по-късно системата за филтриране на интернет съдържанието става толкова необходима и голяма, че е отделена от ‘Златния щит’ като обособена единица, вече подчинена на китайския регулаторен орган за интернет.

За създател на Великата китайска защитна стена се счита Фан Бинсин. Когато започва работата върху тази твърде сложна система той няма и 40 години. В детството си Фан е считан за вундеркинд. На 20 години той получава бакалавърска степен в Харбинския политехнически университет, а на 29 годишна възраст защитава докторска дисертация, Към края на 1990-те години Фан Бинсин фактически отговаря за информационната безопасност на страната.

Великата китайска защитна стена е готова през 2001 година. След това в продължение на две години правителството я тества. Изпитанията се правят на китайската версия на Google, която властите от време на време блокират с експериментални цели.

Как работи това

Едва ли някой един ден ще разкрие всички особености в работата на китайската система за интернет цензура. Но основните принципи са известни.

На  първия етап от работата на Великата китайска защитна стена, ресурсите, които партията е счела за вредоносни, са се блокирали по IP адрес и име на домейна. В началото на 2000-те години това е основният метод, който стига за няколко години. Но и сега се използва, като базата данни със забранените IP адреси постоянно се допълва. Но в наши дни тази система се базира на други начини за филтриране.

Едновременно с това Китай провежда огромна работа по деанонимизацията на потребителите. Дори чужденците не могат да се включват към китайския сегмент на интернет без регистрацията, която обикновено става чрез служителите на различните хотели. А в интернет кафетата трябва да се представи паспорт или лична карта.

Постепенно китайското изобретение усвоява технологията за проверка и филтриране на мрежовите пакети според тяхното съдържание. Филтрацията е интересна – при откриването на забранен трафик, той се препраща към некоректен IP адрес и съответната уеб страница не може да се зареди.

Великата китайска защитна стена има черен списък, който постоянно се обновява. Системата извършва непрекъснат мониторинг и при откриване на ключови думи от този списък, блокира достъпа до ресурса. Именно на този етап навремето Китай спря Facebook, Twitter и Blogspot.

В Поднебесната работят стотици хиляди интернет цензори, които редовно преглеждат съобщенията в местните социални мрежи за наличието на думи от черния списък. Твърди се, че преди десет години тези модератори са били над два милиона, което е повече от цялата китайска армия! По-късно, отговорността за съответствието на генерираното от потребителите съдържание се прехвърля върху администраторите на социалните мрежи и те започват да измислят все по-нови и интелигентни методи за филтриране на съдържанието, за да не попаднат под тежката ръка на министерството.

Никой точно не знае кои именно думи попадат в този черен списък. Никой не знае със сигурност, понеже тази информация никога и никъде не е публикувана. Но се знае, че там има думи, които са свързани със събитията на площад Тянанмън от 1989 година, включени са различни призиви за революция и за демокрация. Преди три години под забрана попадна и Мечо Пух, понеже западните шегаджии започнаха да твърдят, че той много прилича на великия председател Си Цзинпин. Сега в Китай е забранено споменаването на нещастния Пух.

VPN

Най-много проблеми на китайското правителство създадоха VPN услугите, които с лекота заобикалят предишните ограничения. На борбата с VPN е посветен третият етап от развитието на Великата китайска защитна стена, който протича през 2011-2013 години.

За нелегалното предлагане и разпространение на VPN в Китай може да се влезе в затвора за до 5 години. А VPN програмите, разпространявани от китайските регулаторни органи, не дават възможност за заобикаляне на Great Firewall of China. Интересно е, че един от създателите а защитната стена Фан Бинсин потвърди, че на неговия компютър са инсталирани шест VPN приложения за разнообразни VPN услуги, които са му нужни за посещаване на забранените сайтове.

В същото време в страната продължават да деанонимизират потребителите на интернет. Нито в социалните мрежи, нито в месинджърите е възможна регистрация с измислен акаунт или анонимен канал: регистрацията става само след удостоверяване на личността. Анонимното съдържание е просто невъзможно.

И последно, съвсем наскоро защитата на Великата китайска защитна стена бе засилена чрез блокиране на част от криптирания HTTPS трафик, който даваше възможност на потребителите да посещават някои уеб ресурси.


Великата китайска защитна стена непрекъснато се усъвършенства, но всъщност успешните опити за нейното заобикаляне не намаляват. По принцип, при желание, тази китайска система може да бъде разбита. Но никой не иска да прави това.

Ефектът от това 20 годишно изграждане на китайския сегмент на интернет е, че на практика никой не иска ‘забранена’ информация. Западните ресурси никого не интересуват, понеже в Поднебесната вече е създадена цяла екосистема от китайски аналози, които хората ползват ежедневно. По функционалност те вече превъзхождат западните интернет услуги, а за Китай не са присъщи онлайн казината, порнографията, троловете и други подобни. Свободата на словото в Китай се разбира по друг начин.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

15 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини