Висцералните мазнини се оказаха най-опасни за здравето на мозъка

Наднорменото тегло и затлъстяването са сред известните рискови фактори за влошаване на когнитивните способности. В нова статия на учени от Хонконг се прави важно уточнение – най-голям риск представлява не затлъстяването като цяло, а по-специално натрупването на мазнини в коремната област.

Учените са провели мащабен анализ на данните от над 40 000 души, за да оценят връзката на разпределението на телесните мазнини с промените в структурата на мозъка и когнитивните функции. За анализа те са използвали данни от ЯМР и фМРТ, както и резултати от други инструментални изследвания, пише New Atlas.

Оказва се, че разпределението на телесните мазнини съответства на различните промени в мозъка. Така например наличието на повече мазнини по ръцете, краката и торса е свързано с по-тънката мозъчна кора. Най-голямо влияние обаче оказват висцералните мазнини, при които се наблюдават допълнителни промени в префронталния кортекс – тази област на мозъка отговаря за планирането, мисленето, паметта, вниманието и други функции.

Висцералните мазнини са отлаганията около вътрешните органи – черния дроб, бъбреците, панкреаса и червата. Смята се, че висцералните мазнини освобождават възпалителни молекули през кръвоносните съдове в черния дроб, което води до инсулинова резистентност. Този тип мазнини са също така рисков фактор за хипертония и деменция.

Учените показват също, че наличието на висцерални мазнини намалява плътността на аксоните, които провеждат нервните импулси, а също така води до промени в структурата на нервната тъкан като цяло.

Авторите стигат до заключението, че индексът на телесната маса не е ефикасен за оценка на неврокогнитивните рискове: затлъстяването не е изключено като фактор, но за по-добро прогнозиране е важно да се вземе предвид разпределението на телесните мазнини.