Вместо графит в Меркурий може да има диаманти

Въз основа на наблюденията на сондата Messenger и компютърното моделиране на съдържанието на графит, който придава характерния вид на планетата, стана ясно, че съдържанието на графит може да е много по-ниско, отколкото се смяташе досега. Но на нея би трябвало да има и други форми на въглерода, като например малки частици диамант и аморфен въглерод, който няма кристална структура.

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система, малко по-голяма от Луната. Освен това той е по-близо до Слънцето от всяка друга планета в Слънчевата система, а от Земята го делят средно 77 милиона километра. Всичко това превръща проучването на планетата с помощта на сонди в истинско предизвикателство. През 70-те години на миналия век до нея летя „Маринър 10“, а през XXI век – „Месинджър“, който навлезе в орбитата на Меркурий през 2011 г. и събира данни в продължение на почти четири години.

През 2016 г. екип от учени от университета „Джон Хопкинс“ (САЩ) установи, че въглеродът най-вероятно е причина за характерното оцветяване на планетата. Вероятно първоначално той е възникнал дълбоко във вътрешността на Меркурий, в древната, богата на графит кора, която след това е била погребана под слой вулканичен материал.

Скорошни изследвания показват, че не целият въглерод, открит от сондата Messenger, може да е под формата на графит, съобщава изданието SCMP. Анализът на китайските учени показва, че по-голямата част от въглерода на Меркурий може да се среща под форма, различна от графит, и че не всичкият въглерод е изтекъл от мантията по време на кристализацията на магмения океан.

Изследователите за първи път забелязаха „странно ниската повърхностна отражателна способност“ на графитната форма на въглерода, съдържанието на която достига до 4% от масата на седимента, покриващ основната повърхност на планетата. Анализът показа, че този феномен се обяснява по-добре със смесването на графитни микрокристали със съдържание под 1% с аналогичен обем метално желязо.
Те твърдят, че въглеродът на Меркурий се намира главно под формата на нанофазни диаманти, получени в резултат на дългосрочното въздействие на метаморфизма върху кристализирания графит, или под формата на аморфен въглерод, получен в резултат на ерозията на графита. И двете обясняват черния цвят на планетата.

През 4,5-те милиарда години непрекъсната еволюция на планетата голяма част от графита е приела по-различна форма, като тази на диамантите. Това се е случило при условия на изключително високо налягане и температури от около 3000 градуса по Целзий.

Да потвърди заключенията на учените ще може новата мисия до Меркурий: апаратът BepiColombo трябва да пристигне при планетата през декември 2025 г. Първото изображение на планетата той ще предаде на Земята през октомври 2026 г. Около 10 минути преди това апаратът ще премине на височина само около 200 километра над планетата.