Ново изследване твърди, че Вселената може да е с няколко милиарда години по-млада, спрямо настоящите оценки на учените, и дори по-млада от предложените по-рано през годината оценки на две други групи учени, които намалиха теоретичната възраст на нашата Вселена със стотици милиони години, спрямо известната към момента.

Огромните разлики в оценките научените, са породени поради използването на различни способи при изчисленията, а въпросът за възрастта на нашата Вселена е наистина много сложен и е една от най-спекулираните загадки в науката днес.

„Нямаме никаква сигурност по отношение това как звездите се движат в галактиката, всички знания, които имаме, са само теоретични“, заяви Ин Джи от Института по астрофизика към академията „Макс Планк“ (MPA), който е и водещ автор на изследването, публикувано в научното списание Science.

С помощта на информацията за движението на звездите, с която учените разполагат, оценяват възрастта на Вселената, като измерват с каква скорост се разширява. Ако Вселената се разширява по-бързо, това означава, че е достигнала до сегашния си размер по-бързо, и съответно трябва да е по-млада.

Скоростта на разширение на Вселената днес се описва от константата на Хъбъл, която е фундаментална величина в космологията. Колкото по-голяма е стойността на константата на Хъбъл, толкова по-бързо се разширява Вселената, следователно е толкова по-млада.

Общоприетата възраст на Вселената, спрямо досегашните изследвания чрез конвенционалните способи, е 13,7 милиарда години, при стойност на константата на Хъбъл, измерена преди цели 70 години.

Екипът на Ин Джи, на база всички нови знания и информация, които сме придобили за космологията в последните 70 години, оценява константата на Хъбъл като H0 =82.4, което ще рече, че възрастта на Вселената е около 11,4 милиарда години.

Един вечен дебат

Изследователите използват техника, наречена гравитационна леща, при която гравитацията изкривява светлината и кара далечните обекти да изглеждат по-близо. Те разчитат на конкретно проявление на този ефект, наречено „времево закъснение“, като използват променящата се яркост на отдалечените обекти, за да съберат необходимата информация за своето изследване.

Екипът използва две силни гравитационни лещи – системите B1608 + 656 и RXJ1131. Във всяка от тези системи има четири изображения на фоновата галактика с една или две галактики на преден план, действащи като лещи. Тази сравнително проста конфигурация позволи на изследователите да създадат точен модел на леща и по този начин да измерят разстоянията на ъгловия диаметър с точност от 12 до 20%. След това, получените разстояния са приложени като котви към 740 свръхнови.

Ин Джи казва:

„По конструкция методът ни е нечувствителен към детайлите на предполагаемия космологичен модел“, подчертава Ин Джи, който направи статистически анализ и комбинира данните на свръхновите с разстоянията от лещите. „Получаваме сравнително висок резултат за константата на Хъбъл и въпреки че измерването ни има по-голяма несигурност в сравнение с други преки методи, тъй като използваме само две лещи.“

Стойността за константата на Хъбъл, базирана на този нов анализ, е около 82 +/- 8 km / s / Mpc (километра в секунда за мегапарсек).

Но изследването на Ин Джи и екипа му, е само едно от множество нови, които доведоха до различни стойности през последните години, като отново отвориха дебата между астрофизиците, който започна още през 90-те, и изглеждаше приключен напоследък.

През 2013 г. екип от европейски учени разгледа остатъчната радиация от Големия взрив и обяви константата на Хъбъл за по-ниска – H0 =67. Астрофизикът Адам Рийс, който спечели миналогодишната нобелова награда, представи константата на Хъбъл като H0 =74, а друг екип публикува изследване по-рано гази година, което я определя като H0 =73.3.

7
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
4 Коментари
3 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Sasser
Sasser

Значи не могат да измисля лекарство за болно гърло, ама на колко години е вселената го разбраха.

evil resident
evil resident
Симеон
Симеон

Топъл чай с мед ,плодове и витамини

Кольо
Кольо

И сега какво, да не се окаже, че има звезди по-стари от предполагаемата възраст на Вселената 😉

Кольо
Кольо

https://en.wikipedia.org/wiki/HD_140283 Едва на 190 светлинни години от Слънцето. Практически е невъзможно да се сбърка възрастта на звездата, защото дори не е нужно да се използува космологичната константа(неточната стойност) в пресмятанията. Ако има някаква грешка, тя ще е по други причини.
Ето и списък, има и над 20 много стари звезди открити, чиято възраст не е установена с достатъчна точност и не са диференцирани по други показатели в този списък, но не е невъзможно някои от тези звезди, да са дори по-стари от звездата от статията след връзката, в началото на коментарът ми.
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_oldest_stars

Star
Star

Тази константа не е никаква константа. Ако няма поне преобладаващо мнение сред научните среди за конкретна стойност ,то тя не е никаква константа. Друг е въпроса защо е необходима тя днес на физиците вперили поглед в теориите си…. До една без каквато и възможност да бъдат надеждно проверени. Купища теории и теорийки основани на хипотези ,основани на откъслечни наблюдения ,без доказателства че са валидни винаги и навсякъде във вселената. Правят се на голяма работа ,но всъщност има толкова много дупки и бели полета ,че по-добре да го дават по-кротко с придаването на важности…

pedro
pedro

Статията е подвеждаща. Константата е изчислена няколко пъти около 74, а само един път 82, без методът да е определен за по-точен, дори са посочили доста висок % на грешка.