Възрастните хора или икономиката: Европа е под карантина, какво следва?

14
1914

Животът е ценен, но не е вечен, особено когато става дума за възрастните хора„. Подобни фрази започнаха да се появяват в редица медии, коментиращи новия коронавирус, като по този начин започнаха да мислят някои икономисти. Натрупаните към днешен ден статистики показват, че в групата с най-висок риск от новия коронавирус са предимно хората на преклонна възраст с букет от хронични заболявания. Но пандемията и карантината нанасят жесток удар и върху икономически активното население, което има да плаща кредити, наеми и ипотеки. Твърде много хора могат да загубят работата си поради съкращения в сферата на услугите, транспорта (а и таксиметровите шофьори нямат работа по време на карантина), общественото хранене. Планетата се оказа пред сложен етичен избор.

Италианският сценарии уплаши мнозина. Европейските държави една по една въведоха строги карантинни мерки от пандемията. И докато досега големят страх бе от смъртоносния COVID-19, сега основната заплаха е от тоталния срив на икономиката. Социалната вреда в тези условия може да се окаже дори по-гибелна за обществото от самата пандемия.

Светът се оказа между чука и наковалнята: над 3,3 милиарда души са в изолация. Подобен експеримент планетата не познава. Със сигурност последствията няма да са само за икономиката. Ще бъде нанесена вреда и на психическото и физическото здраве на цялото общество. А икономическата криза дори още не се е разгърнала в цялата си мощ.

Защо половината свят е под карантина?

По този начин на практика всички държави се опитват да намалят разпространението на пандемията и поне малко да се намали натоварването на здравната система. Или с други думи, за да не стане като в Ухан и Бергамо, в които болниците бяха и са претъпкани под наплива на хора със симптоми на COVID-19, и където за тежко болните пациенти не достигат апарати за изкуствена вентилация на белите дробове. В тези условия лекарите трябва да направят нелекия избор кого да спасят най-напред.

Препълнените болници водят и до загуби сред медицинския персонал, който трябва да работи извънредно и рискува не само да се зарази, но и да получи смъртоносна доза от новия коронавирус. Да, и това го има. В Италия например се заразиха над 8 000 медицински работници, като 50 от тях починаха.

Ето защо редица страни избраха да наложат жестока карантина, като в някои държави не само е задължително носенето на медицински маски, но вече има комендантски час и полицейски патрули по улиците. Има страни, които избират по-лек път, понеже считат, че подобно лекуване от пандемията е по-страшно от самата болест. Нека този път се спрем на това, по какъв начин постъпват различните държави по отношение на новия коронавирус.

Шведската отговорност

Докато скандинавските съседи на Швеция въвеждат най-строги карантинни мерки, това кралство проявява максимално либерално отношение към бизнеса и своите граждани. Дания и Норвегия затвориха своите граници, ресторанти, ски курорти, университети и училища. В Швеция не е така – там всичко работи, с изключение на университетите.

На пръв поглед изглежда, че тази страна не възприема сериозно заплахата от новия коронавирус, но министерството на здравеопазването и властите редовно напомнят колко е важно добре да се измиват ръцете, да се спазва социална дистанция и необходимостта от ограничаване на контактите с възрастните хора.

„Ние се опитваме да забавим разпространението на COVID-19, за да можем да се справим с пристигащите пациенти“.

Това е стратегията на страната, която апелира към сдържаност и чувство за отговорност към обществото, зави главният епидемиолог на Швеция доктор Андерс Тенгел. Той подчертава, че цялата борба със заболяванията от този род е изградена на доброволни начала. Но в тази страна 98% от хората за ваксинирани, което показва високото чувство на отговорност на шведите и тяхното доверие в здравеопазването на страната.

Какъв е резултатът? Засега среден: 4 000 заразени и 32 починали. В същото време в Дания заразените от COVID-19 са 2577, а загиналите са 77. В тези страни не се наблюдава експоненциален ръст на заболелите, ресторантите в Стокхолм си работят и привличат посетители, сферата на услугите работи.

Но далеч не всички шведи поддържат тази политика на правителството, което е избрало контролируема естествена имунизация. В тези условия рискът за здравето съвсем не е малък. Така например, Елизабет Хатлем, която има хотел в Стокхолм, е изключително благодарна, понеже няма да се налага да затваря своя бизнес. Но тя никак не харесва да изпраща всеки ден шестте си деца на училище.

„Чувствам, че живея в огромен експеримент и никой не ме е питал дали искам да участвам в него“.

Холандският сценарий

В Нидерландия повечето мерки срещу пандемията бяха взети едва преди една седмица. Дотогава страната прилагаше колективен имунитет – бяха затворени само училищата и детските градини, ресторантите и фитнес клубовете, а на хората се препоръчваше по възможност да работят от вкъщи. На 23 март към тези ограничения бяха добавени забрани за провеждане на масови мероприятия, на излизане от домовете с изключение за ходене до магазините и на работа. Забранено е и каненето на повече от трима души на гости. Затворени са фризьорските салони и казината, ограничени са местата в обществения транспорт.

Всичко това оказа твърде негативно влияние на икономическата активност в страната. Никой не се наема да прогнозира какво ще бъде въздействието върху икономиката, понеже подобни мерки досега никога не са прилагани. И колкото по-дълго бъдат прилагани тези мерки, толкова по-силен ще бъде отрицателният ефект. Експертите на Нидерландия представиха четири сценария на развитие, като всичките прогнозират намаляване на БВП на страната.

В най-добрия случай ограничителните мерки ще продължат три месеца. През това време икономиката ще се свие с 1,2% на годишна база, но ще нарасне с 3,5% следващата година. Безработицата се очаква да бъде около 4% тази година и 4,5% през следващата.

По-лошият сценарии пресмята какво ще стане, ако мерките продължат 6 месеца – тогава икономиката ще се свие с 5%.

Никой не иска да вярва в най-лошия сценарии с 12 месеца, но се правят изчисления. В подобен случай икономиката ще се срине със 7,3% и ще продължи да се срива до 2021 година, като безработицата в началото ще достигне 6,1%, а след една година ще достигне 9,4%.

„Рецесията е неизбежна. Но към днешен ден здравеопазването има първостепенно значение. Само че би било твърде странно, ако още сега не се замислим за икономическите последствия“ – отбеляза директорът на националното бюро по планиране на Нидерландия Питър Хасекамп.

Американската безработица

Миналата седмица министерството на труда на САЩ съобщи, че само за една седмица над 3 милиона американци са останали без работа. По-точно, към 22 март молби за получаване на обезщетения за безработица са подали 3,28 милиона души. Колко е голямо това число? Четири пъти по-голямо от предишния рекорд. Само една седмица преди това, същите молби са подали 282 хиляди души.

Според статистиките на американското министерство, заради рецесията през 2008 година, В САЩ без работа са останали 26 милиона души. В продължение на 5 години броят на тези молби е нараствал, но след това е намалял до средно 345 хиляди на седмица. Сегашната безработица може да бъде сравнена единствено с някоя природна катастрофа, а не с икономическа рецесия.

Като пример The New York Times посочва урагана Катрина през 2005 година, който се развилня в Луизиана и предизвика тотално спиране на икономиката в този регион и появата на 350 000 безработни. След екстраполация на тези данни за цялата САЩ, специалистите правят извода, че само за няколко седмици, без работа ще останат окол 26 милиона души. Това ще бъде изключително тежък удар за икономиката.

„Буря за богатите и ядрен Холокост за всички нас“ – се казва в най-популярния коментар под този материал.

Във връзка с това САЩ обяви своята програма за финансова поддръжка на икономиката и бизнеса в размер на $2 трилиона.

Преди седмица Тръмп каза, че Америка няма нужда от лекарство, което ще бъде по-страшно от болестта и възнамеряваше да премахне ограниченията от 12 април, когато е католическата Пасха.

„Ние ще загубим повече хора, ако вкараме страната в мощна рецесия или депресия. Ще станем свидетели на хиляди самоубийства, ще започнат страшни неща, ще получим нестабилност. Не може просто ей така да решим: хайде да затворим САЩ, най-голямата и най-успешната страна в целия свят“ – каза президентът Тръмп.

Тръмп не решава въпросите за карантината, защото това е привилегия на местните власти. Но в неговите ръце са мерките за социалното дистанциране. Те бяха въведени преди две седмици и Тръмп възнамеряваше да да ги отслаби в някои региони и мислеше да ги спре на 12 април. Но сега реши да удължи тяхното действие до 30 април.

Американските медици считат, че пикът на епидемията ще настъпи след две седмици. Това са най-оптимистичните прогнози.

Напрежението в Италия

Когато говорим за социални последствия, трябва да обърнем внимание преди всичко на Италия, където от няколко дни е въведена възможно най-жестоката карантина. Но хората банално се уморяват от нея, готови са да я нарушават и не искат да си стоят вкъщи. В края на миналата седмица се появиха съобщения за 100 000 глобени за нарушаване на карантината.

А от жителите на сицилианския град Палермо, където бе въведена онлайн регистрация за продоволствена помощ, постъпиха 11 000 молби. След това тази онлайн платформа бе затворена, понеже броят на заявките започна да се увеличава четворно на всяка минута. Сега всички постъпили заявки предстои да бъдат обработени.

Също в Палермо, в Lidl, 15 души напълниха догоре количките и се опитаха да изнесат продуктите без да плащат. Наложи се намесата на полицията. Тази случка бе счетена за първия признак за възникнали икономически проблеми – започват систематични нарушения на закона, кражби и грабежи.


Не е трудно да се види, че дори и най-силните световни икономики, сблъскали се кризата от новия коронавирус, вече не се и опитват да предвидят какво ще стане след приключването на карантинните мерки. Засега световната икономика има известен запас и може да издържи от два до три месеца. А може би и малко повече. Но когато този запас се изчерпи, напълно е възможно здравеопазването да отиде на втори план и етическата парадигма изцяло да се промени.

Повечето от обикновените хора се надяват, че техните правителства знаят какво правят и мащабните експерименти по изолиране на големи групи хора и опитите за създаване на колективен имунитет няма да се излеят във вид на социално напрежение и да се получи италианския сценарий. Но вече е ясно, че каквото и да стане, икономистите, социолозите, епидемиолозите, психолозите и историците ще напишат не една книга, в която днешната ситуация ще бъде най-подробно анализирана. А засега, според експертите, сме някъде малко преди средата на глобална пандемия от COVID-19, която вече придобива черите на ужасна икономическа криза.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари