Индия напоследък има същите „проблеми“ с интернета, каквито имат и останалите страни. Както се опитват да постъпят навсякъде, и в Индия са измислили просто решение: всичко, което не е изгодно на властта, да бъде блокирано, каквато и да е цената на това.
За щастие, на повечето места по света обикновените граждани с някоя и друга организация (най-често неправителствена или пък Пиратската партия) зад гърба си, успяха да отблъснат опитите за цензура и постигнаха целта си чрез мирни протести и други форми на граждански активизъм.
В Индия обаче нещата не стоят по същия начин. Там властите са заети с блокиране, цензуриране и филтриране на всичко, което не им харесва.
Проблемът с действията на властите, както винаги досега е било, е в това, че някой политик, който едва се справя с телефона си, измисля решения на проблемите в мрежата, които не са приложими на практика.
Религиозното напрежение в някои части на страната предизвика насилие, затова властите решиха, че просто могат да блокират сайтовете и оттам – хората, които разпространяват пропагандата, която е довела до насилие. Воала! Проблемът е решен. Само че, разбира се, нещата не потръгнаха по план.
Интернет доставчиците получиха списък от около 300 URL адреси, които да блокират. Много от тези адреси са на известни сайтове като YouTube, Facebook, Twitter и WordPress. Властите, поучили се от грешките си, специфично наблегнаха на доставчиците да не блокират целите сайтове, а само определените URL адреси.
Властите се надявали искането да бъде разбрано и достъпът до самите сайтове да не бъде напълно спрян, но явно на доставчиците се е гласувало прекалено много доверие, тъй като един от тях сам решил да блокира WordPress.com изцяло, след като някои от блоговете били в черния списък.
WordPress.com хоства десетки милиони блогове и достъпът до всички тях е бил отказан на клиентите на интернет доставчика Tata Photon. И това не е всичко – изглежда и други доставчици са си позволили да блокират цели сайтове, вместо посочените URL адреси.
Това, за жалост, е само едната страна на проблема. Другата е, че много от забранените URL адреси нямат нищо общо с „разпространяване на слухове“ и по никакъв начин не потикват към насилие. Някои от адресите дори били постове, които опровергавали слуховете. Други, от своя страна, били противници или критици на правителството. Цензурата винаги води до подобни проблеми, дори и да се е започнало с най-добри намерения. Но как се прекратява насилието в една страна, ако просто „изключим“ уж вредните сайтове? Нима ако обърнем глава настрани от проблема, това ще го накара да изчезне?