В нашата галактика има милиарди подобни на Земята планети. Защо не можем да ги открием?

1
1675

Още от 2009 година космическият телескоп Кеплер наблюдава около 200 000 звезди в нашето ъгълче на Млечния път. Той търсеше места, където би могъл да съществува живот, за да разберем доколко особена е Земята във „великата схема на нещата“. Въпреки че тази мисия направи революция в изучаването на екзопланети, нейните основни цели така и останаха неизпълнени. Механична повреда прекъсна планираните изследвания на Кеплер през 2013 година. През следващите години астрономите откриха само една приличаща на Земята планета в събраните от космическия телескоп данни.

Десет години по-късно учените най-после се доближиха до отговорите на поставените от Кеплер въпроси. Наистина, подобните на Земята планети са редки, но не прекалено. Според представената тези дни научна работа, всяко пето жълто джудже може да има една подобна планета. Ако изводите на учените в тази научна работа са верни, то това означава, че Млечният път може да е дом за почти 6 милиарда подобни на Земята планети. И все пак от 4-те хиляди вероятни екзопланети, открити от Кеплер, само една много прилича на Земята. Къде са всички останали?

„Тези наистина подобни на Земята планети съвсем не се крият, просто чувствителността на нашите телескопи не е достатъчно висока, за да ги открием“ – заяви Дърк Шулце Макух, астробиолог от Техническия университет в Берлин.

В съвременен контекст изразът „подобна на Земята“ съвсем не означава бледосиня точка. Всъщност телескопът не вижда никаква точка, а просто случайно затъмняване на звездата, когато планетата се върти около нея и блокира малка част от светлината на тази звезда. Но от тези трепкания учените могат да разберат някои ключови факти. Така например, трепканията с голяма амплитуда показват, че там има гигантски планети. А честите промени на светлината означават, че планетата (или планетите) се намират на бърза орбита недалече от своята звезда. Екзопланетата се счита за подобна на Земята, ако тези характеристики я поставят в така наречената обитаема зона на звездата – „райската“ група от орбити, където водата е течна.

Арт изображение на телескопа Кеплер

Мишел Кунимото, която е известен планетолог, ръководила най-новите проучвания в тази област, изведе характеристиките на потенциалната екзопланета, които трябва да са изпълнени, за да прилича на Земята. И така, този извънземен свят трябва да има размер от 3/4 до 1,5 от земните, да се върти около звезда от G тип (жълто джудже) на разстояние от 0,99 до 1,7 от нашето орбитално разстояние. В нашата Слънчева система единствено Земята отговаря на тези изисквания: Марс е твърде малък, а Венера се намира твърде близо до Слънцето.

Световете, удовлетворяващи и трите условия със сигурност съществуват, се казва в научната работа на Кунимото, която ѝ донесе докторската степен в университета на Британска Колумбия. Но е твърде трудно да бъдат забелязани. Освен това, те могат преминат пред своите слънца само веднъж на няколко стотици дни, а на астрономите са необходими поне три подобни преминавания на планетата пред звездата, за да могат с увереност да кажат, че там наистина има планета. Има и нещо друго – жълтите джуджета са само 7% от 400-те милиарда звезди в Млечния път. Повечето светила в нашата галактика са скучни червени джуджета, които буквално стерилизират близките планети със своите смъртоносни лъчения.

Но хората, които планираха мисиите на Кеплер, не знаеха всичко това преди той да бъде изведен в космоса и на практика телескопът е нямал шансове да завърши с успех своите търсения. За да открие необходимите три транзита на бавни планети, въртящи се във външния край на обитаемите зони на техните слънца, телескопът е трябвало да бъде насочен към един и същ участък на небето в продължение на седем години. Само че неговият позициониращ механизъм се повреди след четири години работа, а това време е на практика недостатъчно, за да бъдат открити планети във вътрешната част на обитаемата зона на подобните на Слънцето звезди.

Освен това, Кеплер е проектиран според особеностите на нашето Слънце. Но нашата звезда се оказа специална в редица отношения.

„Слънцето е една сравнително спокойна звезда“ – казва Кунимото. „В същото време звездите, открити от Кеплер, са много по-бурни. Оказа се, че да се открие подобна на Земята планета е много по-трудно отколкото очакваха създателите на неговите мисии“.

Районът, който вижда Кеплер и неговите размери по отношение на галактиката

Космическият телескоп остави след себе си огромен обем научни данни, в които се описват хиляди екзопланети. Това са основно горещи гиганти с размер колкото Юпитер. Явно планетите от подобен тип е по-лесно да бъдат открити – те осезателно прикриват светлината на своите звезди и се въртят около тях за броени дни. Но има и съвсем малък брой не толкова екзотични планети – така например, планетата Kepler 452b е само с 10% по-голяма от Земята, а нейната година е едва с три седмици по-дълга от нашата.

Кунимото пресметна, че подобна на Земята планета може да се върти около всяка пета подобна на Слънцето звезда. Но едновременно с това тя подчерта, че това число е горната граница и подобните на Земята светове мога да са много по-малко.

Арт изображение на планетата Kepler 452b, която много прилича на Земята

Анализът на Кунимото ще окаже влияние на формирането на бъдещите космически мисии и ще даде много повече шансове за намирането на екзопланети, които много приличат на Земята. Сега се подготвят специални филтри с име „звездни сенки“, които ще дадат възможност да се видят планетите около звездите във вид на само няколко пиксела. Всеобщото мнение на астрономите е, че ако се използват днешните технологии, до откриването на Земя-2 има векове. Необходими са съвсем нови инструменти за наблюдение на звездите, които се очаква да направим в близкото бъдеще.

3.9 9 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари