В основата на прекрасния нов блокчейн свят

3
1042
Mark Papermaster casual high res

От  Марк Пейпърмастър, главен технологичен директор и старши вицепрезидент по технологии и инженеринг на AMD

Представете си за момент, че сте пренесени обратно в късните ‘80 и ранните ’90 години на миналия век. Тогава интернет беше преобразувател на системата с влияние върху почти всички аспекти на човешкия живот. Разбира се, имаше и много скептични мнения, изразени в множество статии като тази в Нюзуик. Ние може да преживяваме подобен на този момент днес, като все повече хора в множество клонове на икономиката подчертават потенциала на блокчейн технологиите да въведат подобна промяна.

Докато корените на блокчейн технологията могат да се открият в света на криптовалутите, много организации проучват начините, по който да използват блоккчейните, за да преобразуват своя бизнес, да създадат по-ефективни пазари, нови продукти и услуги. Във финансовите услуги съществува потенциала да се намали времето за търговските сделки в пъти – да се сведат от дни в секундида се рационализират процесите в одитирането, и да се ускорят преговорите във финансовите сделки. Нещо повече, блокчейн технологията може да се използва да се гарантират безконфликтни диамантида се осигури защита срещу измами при използването на IoT, и надеждно да се проследи произхода на дадена стока от източника до доставката. Фирмите също започват да прилагат блокчейн технологиите в борбата срещу фалшификациивъв веригата за доставки, и в регистрите на здравеопазването. Компании като Overstock и Paypal приемат плащания направени с блокчейн-базирани валути.

Какво представлява блокчейнът?

Блокчейнът в основата си е разпределена база данни. Записите във всеки блок се потвърждават чрез уникални алгоритми, които на всеки блок присвояват по един хаш-знак – уникална комбинация от букви и цифри. Точно този хаш прави информацията защитена и криптирана в споделения регистър. Ако в блока бъде променена каквато и да било информация, алгоритъмът няма да произвежда повече правилния хаш.

Хашовете непрекъснато се проверяват за тяхната коректност и отделните блокове се комбинират, за да образуват блокчейна (веригата от блокове). Поради взаимното свързване на тези хашове, съхраняваната в блокчейна информация не може да бъде подправяне, освен ако не се презапише цялата верига, преди да се въведе нов блок. Това би изисквало несравнимо големи обеми обработваща мощност, което е момента не е икономически или технически възможно. Този непрекъснат процес на верификация се извършва от всички членове на блокчейна.

Представете си съществуването на един главен (master) регистър за даден клас или тип инвестиция. Вместо един брокер или инвестиционна къща да трябва да актуализират своя собствен регистър и да разчитат на партньорите си акуратно да привеждат в съответствие своите записи, всичко се извършва автоматично. Клиентите имат прозрачност и пълна сигурност по сделките, които се правят от тяхно име. Грешките ще се ограничат, тъй като сделките ще минават през по-малко ръце. По този начин, възможностите за финансови измами от рода на „схемите на Понци” (финансовите пирамиди) биха били премахнати.

Друго приложение на блокчейн технологиите, което е привлекателно за много инвеститори, е смарт договорите – автоматизирани протоколи, в които условията на даден договор са вградени директно в кода. Кодът и договорите съществуват в блокчейна, и следователно, при вроденото доверие във веригата от блокове, транзакциите по договорите могат автоматично и защитено да се изпълняват.

Това прави възможни peer-to-peer транзакциите между хора или организации, които към настоящия момент изискват сложните и скъпи услуги на посредник. Голяма част от инвестициите във финансови услуги са съсредоточени около смарт договорите, поради тяхната способност да намалят времето, разходите и сложността на сделките. Това включва сектора на презграничните плащания, при които, по оценки на Маккинзи, блокчейните биха могли да спестят стряскащите 50 – 60 милиарда щатски долара на година чрез по-бързи транзакции и по-ниски разходи. Процеси, които изискват дни или седмици, биха били сведени до минути или секунди. Също както не беше възможно да се наеме място в кола преди възникването на услугите за споделяне на пътувания, блокчейните биха могли да създадат напълно нов сектор в икономиката на услугите.

За необходимостта от по-голяма енергийна ефективност и по-ниски разходи

Мащабируемостта е една от основните бариери пред възможното приложение на блокчейните в момента. Съществуват затруднения в прилагането на технологията в голям мащаб например при плащанията. По-конкретно, VISA обработва 1667 транзакции всяка секунда. Bitcoin има капацитет от 3-4 транзакции в секунда, а Ethereum поддържа до 15 в секунда. И нещо още по-важно като фактор, блокчейните днес изискват колосални количества електрическа енергия.

Малко данни в този контекст: смята се, че за да може Bitcoin мрежата да обработи 3 до 4 транзакции в секунда, тя изисква 32 TW/h (терават-часа) електроенергия годишно – толкова, колкото консумира цяла Дания. Ако трябва да се мащабира това към обработката на мрежа от кредитни карти, лесно се вижда, че подобен подход не е осъществим както от техническа, така и от енергийна гледна точка.

За да станат приложими блокчейн и други технологии от следващо поколение като изкуствен интелект, допълнена и виртуална реалност, полупроводниковата индустрия трябва да открие нови начини да създаде процесори, които осигуряват по-висока производителност и използват по-малко енергия. От 3D стекиране на чиповете до по-добро проектиране на интегралните схеми, инженерите понастоящем са насочили усилията си към преодоляване на тези предизвикателства. В тази област се отбелязва огромен напредък с чиповете, които включват CPU и GPU. Този напредък се постига с иновации в архитектурата, подобрено управление на енергията и нови начини на „пакетиране” на кристалите. Стандартизирането на блокчейните в тези широкодостъпни процесори повишава потенциала за привличане на потребителите и съсредоточава още повече развойните дейности върху постигането на подобрена производителност и ефективност.

Отключване на силата на блокчейните

Все още сме в зората на блокчейн технологията, но перспективите са повече от интересни. Дон Тапскот, един от експертите в бранша смята, че това е истинска промяна в начина на мислене. Според него, блокчейните могат да революционизират световната икономика като изравнят възможностите за отделните „играчи”, независимо от техния икономически статус, и като създадат нови възможности за създаване на стойност.

Неизменяемите, разпределени регистри и смарт договори, които подобряват финансовите операции, са само началото. Например, блокчейните имат потенциала да осигурят защитено споделяне на медицински досиета за целия живот на пациента, преодолявайки различията в записите на електронните здравни картони и подобрявайки функционирането на здравеопазването. Реализиран като блокчейн, програмируемият регистър с отбелязване на времето би могъл да проследи и свърже всички здравни записи за даден човек и да представи хронологична и пълна картина на медицинските грижи за него за всеки момент от време.

Това е един прекрасен нов свят, който може да бъде реализиран само ако решим предизвикателствата за производителност, енергийна ефективност и стойност, за да „захраним” блокчейните. Чрез интелигентен инженеринг и посветеност в постигането на енергийна ефективност, полупроводниковата индустрия може да играе важна рола в поддръжката на блокчейн и други съвременни технологии.

 

*- Заглавието прави чисто словесна препратка към „Прекрасният нов свят” (“Brave New World”)  – роман-антиутопия от Олдъс Хъксли. (бел. прев.)

3
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
2 Коментари
1 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
3 Автори на коментарите
FAVRe-milBrave New World Автори на последните коментари
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Brave New World
Brave New World

Хубава статия, браво!

e-mil
e-mil

„… не беше възможно да се наеме място в кола преди възникването на услугите за споделяне на пътувания“

Разбира се, че беше възможно. За междуградски пътувания се наричаше автостоп. При това беше най-често безплатно, а ако имаше цена, то тя можеше да се договаря, за разлика от сега.
А за в града нямаше име, но беше достатъчно да се изрекат кодовите думи: „Колега (приятел, комшу), хайде да ме хвърлиш донякъде!“.
Ето, виждате ли! Даже работеше чрез напреднала и гъвкава система за гласова комуникация, а не с натискане на бутони. Uber още не са дорасли дотам. 🙂

FAVR
FAVR

че то и сега си работи….