Главните особености на снарядите с обеднен уран

На практика всички медии започнаха да коментират слуха, че Великобритания възнамерява да предостави на Украйна снаряди с обеднен уран. Може бе има нещо вярно, понеже лидерът на Беларус Александър Лукашенко доста неочаквано заяви пред беларуската информационна агенция БЕЛТА, че ако западните страни дадат на Киев снаряди с обеднен уран, то Минск ще получи от Русия боеприпаси с истински уран.

„Веднага щом тези боеприпаси се взривят над позициите на руските войски, ще видите, че това ще бъде урок за цялата планета. Русия разполага не само с обеднен уран, вие го знаете много добре“, каза той и допълни, че трябва да се страни от безумието и ескалацията и да се обърне внимание на това как Путин и Си Цзинпин са говорили за мирно решаване на въпроса с Украйна.

Нека се спрем малко по-подробно на тези неособено нови оръжия и боеприпаси, в които се използва обеднен уран.

Опитите за преосмисляне на танковите снаряди и превръщането им в по-мощни са започнали още от момента, в който бронираната техника се е появила на бойното поле. Предполагаше се, че появата на снаряди с уран в тях ще доведе до революция в поразяването на вражеските бронирани машини. Но изведнъж се оказа, че нещата съвсем не са толкова прости, колкото се считаше първоначално.

Снарядите с обеднен уран

На определен етап от разработването на танковите боеприпаси стана ясно, че традиционните снаряди с кумулативна бойна глава могат напълно да изчерпят потенциала си при стрелба по цели, оборудвани с динамична защита. Една от тенденциите в разработването на такива снаряди бе производството на тандемно-кумулативни снаряди – снаряди, при които първата бойна част на снаряда разрушава динамичната защита, а втората образува кумулативна фуния и пробива бронята на танка.

Друга тенденция бе разработването на бронебойни подкалибрени снаряди Armour-piercing ammunition (AP). Темата се разработва най-активно в началото на 50-те години, когато става ясно, че кинетичната енергия на снаряда може да бъде достатъчна, за да пробие танк, без да се използват взривни вещества.

Техният основният акцент е специалният стоманен прът, „опакован“ в палет, който се отделя след изстрелването. След излизането си от цевта на оръдието този прът, благодарение на размерите и аеродинамичната си форма, набира много по-голяма скорост и енергия от традиционните танкови боеприпаси. Почти веднага обаче оръжейните майстори се сблъскаха с обикновената физика. Опитите да се увеличи дължината на бронебойния „лом“ и неговата маса доведоха до това, че след изстрела този боеприпас губи своята стабилност и лети навсякъде другаде, но не и към целта.

Решението бе снарядът да има ядро от обеднен уран. Този материал е поне два пъти по-плътен от конвенционалните метали и сплави, което дава възможност за създаването на снаряди с много по-голямо проникване в бронята при един и същи размер.

В резултат от това снарядите с обеднен уран станаха повсеместни. Те могат да се използват в сравнително старите танкове, като британския Challenger 2 и американския M1 Abrams, както и в съвременните Т-80БВМ, Т-90М и Т-14 Армата. Занапред, особено на фона на увеличаващата се дебелина на бронята, тези снаряди ще се развиват и усъвършенстват.

Единственият „антидот“ на тези боеприпаси се считаха активните системи за защита. Въпреки това, поради факта, че те не се въведоха в масов мащаб, все още не може и да се говори, че някой е защитен от новите снаряди с обеднен уран.

Използването на тези снаряди се счита за подходящо на разстояния от 1500-1700 метра. На тази дистанция традиционният конвенционален снаряд ще загуби част от кинетичната си енергия, докато подкалибреният боеприпас с обеднен уран ще запази 90% от първоначалната си скорост от 1700 метра в секунда.

Съществува обаче едно усложнение. Танковите сражения в съвременните войни (освен в Ирак с неговите огромни пясъчни площи) в 90% от случаите се водят на разстояние, по-малко от километър. Останалата част от работата по поразяване на целите се извършва от артилерийските и противотанковите екипажи. Ето защо използването на снаряди с обеднен уран в битката изисква не само свръхмодерни и надеждни танкове, но и най-опитните екипажи, които изобщо могат да се намерят.

Видовете снаряди с обеднен уран

Боеприпасите с ядро от обеднен уран могат да се произвеждат само в страни с добре развита промишленост, така че списъкът на държавите, които притежават такива оръжия, е малък. Обединеното кралство разполага със снарядите L26A1, за които се говори, че ще бъдат използвани и в чужбина. САЩ разполагат с танковите снаряди М829 с калибър 120 мм, а Русия – със 125-милиметрови снаряди тип „Свинец“ и „Свинец-2“ с уранова и уран-волфрамова сърцевина.

Противно на общоприетото схващане, снарядите с обеднен уран, които придават на боеприпасите по-голяма плътност и способност да поразяват целите, не се използват само в танковите снаряди. Всъщност, могат да се използват навсякъде.

В САЩ например, този тип боеприпаси се използват в противовъздушните системи MK15, оръдията GAU-8 в щурмовите самолети A-10 Warthog и 25-милиметровите боеприпаси за БМП Bradley.

В Съединените щати този тип снаряди се използват в противовъздушните системи MK15, оръдията GAU-8 в щурмовите самолети A-10 Warthog и 25-милиметровите боеприпаси за бойните машини Bradley.

Въпреки по-малкия калибър на снарядите в сравнение с танковите снаряди, тези боеприпаси са много по-смъртоносни и могат да пробиват слабо бронирани цели от големи разстояния с по-кратка серия – например 3 вместо 6 изстрела, което де факто прави използването им по-ефективно от конвенционалните боеприпаси.

Опасностите от използването на амуниции с обеднен уран

По време на „Пустинна буря“ американската армия е използвала най-малко 750 000 боеприпаса, съдържащи уран, за поразяване на наземни цели. Според различните оценки това количество е сравнимо с 270-300 тона обеднен уран, заровен в земята или хвърлен от въздуха в реките.

По време на събитията в Ирак през 2003 г. САЩ и страните от НАТО отново използват такива снаряди за стрелба, но този път са използвани наполовина по-малко – само 300 000 снаряда. По-малкият брой е компенсиран от по-високата плътност на урана в боеприпасите – след „Пустинна буря“ ефективността на снарядите за оръдията е счетена за недостатъчна, боеприпасите са усъвършенствани и подобрени.

За използването на снаряди с обеднен уран от страна на Русия и Китай на практика няма никаква информация, но е ясно, че тези страни разполагат с големи количества от тези боеприпаси.

Първоначално се считаше, че обедненият уран е по-малко опасен от арсена или живака, дори когато се използва в такива количества, но впоследствие проведените проучвания показаха каква е реалната ситуация.

През 2000 г. Global Security публикува доклад за опасностите от използването на големи количества такива боеприпаси. В него се посочва, че въпреки ниската си радиоактивност обедненият уран има дълъг период на полуразпад. В големи дози (а 300 тона вече са промишлен обем) тежкият метал може да причини отравяне на почвата, подпочвените и повърхностните води, езерата, потоците, което неминуемо ще се отрази на здравето на животните, а след това и на хората.

Снарядите с обеднен уран обаче са опасни и за тези, които ги използват. Проблемът се състои в това, че при изстрелването на такива боеприпаси известно количество уранов прах, който е по-скоро аерозол, попада върху кожата и лигавиците. Може да няма незабавен ефект, но ако екипажите на танковете използват такива снаряди всеки ден в продължение на месец, рано или късно ще настъпи тежко химическо отравяне и смърт.

Съществува опасност и за цивилните граждани. Някои експерти са на мнение, че този прах е силно летлив и може да се смеси с обикновения прах и валежите. Това би могло да доведе до радиоактивно замърсяване на 40-50 километра от мястото на най-широко използване на такива снаряди, като всичко ще зависи само от посоката на вятъра.