Годината без лято: През 1815 г. изригва вулкан, който закрива слънцето

Това се е случило преди повече от два века, но въздействието му остава огромно. Историците приписват на прословутата „година без лято“ през 1816 г., поне косвено, изобретяването на велосипеда и написването на класическия роман „Франкенщайн“.

През април 1815 г. планината Тамбора избухва в мощно изригване, което убива десетки хиляди хора на индонезийския остров Сумбава. Следващата година става известна като „годината без лято“, когато необичайно студени и влажни условия обхващат Европа и Северна Америка.

От 1913 г. насам изследователите предполагат, че двете събития са свързани. 

В последствие проучвания доказват, че ниските летни температури през 1816 г. не биха били възможни без вулканичното изригване. 

Едно такова изследване е публикувано в списание Environmental Research Letters.

Непосредствените последици от вулкана са довели до масови разрушения. Изригването, появилите се от него потоци и свързаните с тях цунамита са разрушили домове и са отнели живота на 10 000 души. 

Други 80 000 души ще умрат от болестите, които се разпространяват след това.

Огромното количество материал, изхвърлено от вулкана, е допринесло за последвалото глобално въздействие.

Изригването вкарва огромно количество серен диоксид в стратосферата, който бързо се разпространява по целия свят, окислявайки се и образувайки сулфатни аерозоли. Тези вулканични аерозоли намаляват нетната късовълнова радиация, което води до широко разпространено и дълготрайно охлаждане на повърхността. Те водят и до намаляване на валежите в световен мащаб, като същевременно овлажняват някои сухи региони и предизвикват динамични промени в широкомащабната циркулация на океана и атмосферата.

През лятото на 1816 г. студените и влажни условия в Централна и Западна Европа и дори в Северна Америка довеждат до провал на реколтата, смърт на добитъка и глад. 

В Нова Англия се наблюдават сняг и „убийствена слана“. Облаците поддържат небето мрачно. 

Това е наречено „последната голяма криза на прехраната в Западния свят“.

Предишни изследвания дори предполагат, че тежките облаци и валежите от изригването са допринесли за поражението на Наполеон при Ватерло три месеца по-късно в Белгия.

В гореспоменатото проучване използват ранни данни и климатични модели, за да определят ефекта от вулканичното изригване. Те сравняват данните с други години със сходни модели на налягането на морското равнище.

В подобни години валежите са били сравними, но не и ниските температури. 

Когато вулканът бил въведен в сценария – стъпка, наречена вулканично форсиране – учените успели да възпроизведат лятото на 1816 г.

В симулациите на моделите има силни доказателства, че вулканичното изригване увеличава вероятността за такова влажно лято над Централна Европа с около 1.5 до три пъти. А без вулканичното въздействие е по-малко вероятно то да е било толкова влажно и много малко вероятно да е било толкова студено.

По това време се разразява земеделски провал и цената на хранителните продукти скача. 

Това повишило и цената на овеса за конете, които били основният източник на транспорт по онова време, според Националния център за атмосферни изследвания (National Center for Atmospheric Research). На това се приписва принос за вдъхновяването на изобретяването на велосипеда от Карл Дрейс през 1817 г.

Лятото или липсата на такова през 1816 г. вдъхновява и нещо друго: готически приказки.

Лорд Байрон, Клер Клермон, д-р Джон Уилям Полидори, Пърси Шели и Мери Годуин (преди да се омъжи за Шели) отсядат във вила с изглед към Женевското езеро в Швейцария. Но времето в идиличното им място било мрачно.

По време на една от дискусиите им Байрон предлага всеки член на неспокойната група да напише история за призраци, която да споделят. В рамките на няколко седмици Годуин написва „Франкенщайн“, Байрон написва стихотворението „Мрак“, а Полидори – разказа си „Вампир“.