Грамофон в ерата на Spotify? Как виниловите плочи надживява CD-тата и iPod-а?

8
826

Днешните грамофони несъмнено са много по-различни машини от остарелите, потънали в забвение и прах, на тавана на родителите ви, грамофони от едно време. Моделите на пазара днес могат да се похвалят с функции като Bluetooth свързаност и USB портове, които ви позволяват да конвертирате любимите си записи в MP3.

Отвъд това обаче, основните компоненти, които съставляват един грамофонен, всъщност не са се променили, откакто Томас Едисън изобретява фонографа през 1877 година.

Фонографът е най-ранната машина, способна да възпроизвежда и записва в звук от една в друга форма, а грамофонът с виниловите плочи е изобретението, издържало там, където други, по-нови и обещаващи технологии като магнитните касети, CD дисковете и дори iPod-ите, са отпаднали в немилост.

Това не означава, че грамофоните винаги са били обичани и популярни; появата на касетите и компактдисковете, а по-късно и въвеждането на iPod и цифровите файлове за възпроизвеждане на музика, са довели до рязък спад в продажбите на грамофони и плочи в началото на 80-те години на миналия век.

За известно време дори изглеждаше така, сякаш най-популярният метод за слушане и запис на музика от 20-ти век ще бъде разпределен към технологичното сметище, заедно с транзисторното радио и телефоните с шайба.

По-късно някои спекулираха, че окончателната смърт на грамофоните ще дойде, след като музикалните стрийминг гиганти като Spotify и Apple Music предоставят средство, чрез което можем да имаме достъп до музика във високо качество от множество устройства и по всяко време, но очевидно и това не се случи.

Всъщност нещата тръгнаха в точно обратната посока. От началото на 2000-те години насам, виниловите плочи се радват на нещо като ренесанс, като рекордните продажби в САЩ от 80-те години досега нарастват със стабилни темпове в продължение на 14 последователни години. Това гарантира трайна популярност на скромния грамофон дори в ерата на поточното предаване на музика.

Компании като Record Store Day, наред със заклетите аудиофили, настояват, че звукът, възпроизвеждан от грамофона, превъзхожда значително всички други формати и средства за слушане на музика, и именно това според тях е причината да наблюдаваме такъв ренесанс. Непрекъснатото купуване на винилови плочи обаче е нещо като малко чудо на пазара, което почти не се е случвало в друг сектор – все пак живеем във време, в което толкова лесно можем да получим достъп до музика дигитално, да не говорим, че със сигурност този вариант е по-евтин, по-лесен и по-удобен.

Предвид огромните технологични скокове, направени през 20-ти и 21-ви век, как точно грамофонът е нещото, което успя да оцелее е процъфтява, когато другите аудио устройства и формати се провалят и отиват в историята?

Произходът на фонографа

Изобретяването на грамофона, който виждаме днес, до голяма степен може да бъде приписано като заслуга в биографията на Томас Едисън, благодарение на неговата разработка на фонографа – устройство за запис и възпроизвеждане на аудио, което американският изобретател създава през 1877 година.

С лист метално фолио, увит около дървен цилиндър и прикрепена дръжка, Едисън полага основите на фонографа. Изобретателят установява, че когато към така създаденото изобретение добавя рог и говори в него, вибрациите от гласа му се задвижват иглата нагоре и надолу, създавайки отпечатък или жлеб върху фолиото.

В зависимост от това колко силно или тихо говори, дълбочината на браздата върху фолиото става по-дълбока или по-плитка, и именно тази бразда представлява запис на гласа му.

Най-важното е, че Едисън може да произведе записа, като постави иглата в началото на браздата и завърти дръжката. Това кара иглата да проследи модела на гласа му; докато иглата вибрира, генерираните от нея звукови вълни се възпроизвеждат от рога.

Вместо игла, днешните грамофони разполагат със сложно изработен стилус в края на тонарм. Обикновено тонармът е изработен от парче диамант, прикрепено към гъвкава метална лента, въпреки че могат да се използват и материали като рубин, сапфир, бор и дори памучни влакна.

Принципът на виниловите плочи също не се е променил много, като все още включват микро-канали, които биват проследявани от стилуса (иглата), за да възпроизвеждат звука на оригиналния запис.

Докато чинията на грамофона върти плочата, вибрациите преминават през стилуса и в тонарма, където после бобини с магнитно поле преобразуват кинетичната енергия от тези вибрации в електрически сигнали. В днешно време тези сигнали се усилват от предусилвател или фоностадий, която от своя страна захранва тонколоните, на които слушаме музиката.

Разбира се, качеството на звука, доставяно от днешните грамофони, е далеч по-чисто, по-отчетливо и по-точно от дрезгавите звуци от записите в дните на Едисън – но в основата си грамофонът работи по същия начин, както преди повече от 140 години.

Златната ера на винила

Фонографът на Едисън е бил истински хит – въпреки че грамофонът така и не се превръща в средство за масово забавление на средностатистическия човек до 60-те години на миналия век.

Според Стив О’Хаг, директор на When Albums Ruled the World, от около средата на 60-те години до края на 70-те, виниловите плочи със сингли превръщат музиката в „най-популярната развлекателна индустрия в Америка, изпреварвайки киното на Холивуд и спорта“. Това проправя път за нова ера в популярната музика: албумната ера.

Именно през това време „Бийтълс“ дават на света Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band и White Album, Pink Floyd отприщват психеделичната вълна с албума си The Dark Side of the Moon, а Джони Мичъл издава един от най-важните албуми от 70-те години, Ladies of Canyon.

Концепцията за албумите от песни се напасва много добре с тогава набиращия популярност и сила виртуозен психеделичен рок, който процъфтява през 70-те години. Музиката от този жанр далеч задминава общественото харесване на единичните поп хитове, които доминират в ефира през 50-те и началото на 60-те години.

Както се изразява музикалният журналист Грег Кот в статия от 1999 г. в статия за Chicago Tribune, запалените по музика тийнейджъри вече не превъртат по цяла нощ едно и също три – четири минутно парче, а се губят в поредица от 20-минутни записи, поемайки в пътешествие, водено от музиканта.

Около грамофона се заражда цяла една нова култура, водена от тийнейджърите и младите, които отчаяно искат да избягат от неприятности в семейството, злободневието в училището и общото усещане за скука и еднообразие.

Джеймс Кемпион казва в книгата си „Shout It Out Loud: The Story of Kiss’s Destroyer and the Making of a American Icon“ от 2005 година следното:

„Много от тийнейджърите не успяха да поемат контрола над телевизията в семейството или дори на радиото в кухнята. Това доведе до приватизиране на собствените им стаи или целия горен етаж на къщите: капсулата на въображението, заключена във вътрешността на мечтите им, звучаща от слушалките. Изучаването от всеки ъгъл на 12-инчовите произведения на изкуството ги потапя в лиричния текст, независимо дали по начина предвиден от музиканта или не.“

„Сякаш седяха и гледаха собствения си театър в ума – отвлечени от фантастични образи на комиксите и филмите за ужаси, научната фантастика, рекламната пропаганда и американското обещание за величие.“

Докато албумът като цялостно произведение на изкуството остава основата на популярната музика до 2000-те години, златната ера на виниловите плочи залязва някъде там. По-новите, опростени за използване формати тепърва са излезли на хоризонта, за да заемат мястото на плочите, а хитовите сингли са готови да се завърнат и да завземат популярността на албумите.

MTV и завръщането на сингъла

През 1981 г. видяхме началото на 24-музикална телевизия под формата на музикалния канал MTV, като музикалните видеоклипове се превърнаха в ключова част от поп културата.

Както Джон Парелес се изразява в статия за „Ню Йорк Таймс“ от 1991 г. „хитовите сингли“ засенчиха албумната рок ера от 70-те години. Въпреки че албумите остават доминиращ формат за продажба на музика, продажбите на винилови плочи продължават да спадат с появата на всяка нова касета на пазара, а по-късно и с всеки компактдиск.

Касетите, по-специално, донесоха по-лесен начин за хората да консумират и да аранжират музиката – ниската им цена породи една хип-хоп вълна сред артистичните младежи, които вече не слушаха цели албуми в спалнята, а започнаха да правят ремикси и да комбинират различни парчета.

Уокмен касетите и самия уокмен на Sony доведоха до нова ера в преносимото слушане на музика. Тяхната издръжливост и преносимост насърчаваха ъндърграунд музиката – която според Робин Джеймс в книгата „Касета Митос“ от 1992 г.; е създала „опора за западната култура сред по-младите поколения“. В допълнение, представянето на Sony Walkman през 1979 г. означава за хората, че вече могат да слушат любимата си музика в движение, без да е необходимо да влачат със себе си огромен касетофон или друго обемисто устройство.

Компактдискът дебютира през 1984 г., представяйки още един евтин и преносим начин за слушане на музика. Виниловите плочи изпадат в още по-голяма немилост, купувани и разпространявани единствено от „антиквари и вехтошари“ или подарявани с кашони при продажба на автомобил или жилище например.

Виниловите плочи в ерата на порталите за изтегляне на музика и Spotify

След като сайтовете за споделяне на файлове като Napster представиха на света възможността за онлайн изтегляне на музика, виниловите плочи изглеждаха изпратени окончателно в историята и енциклопедиите. Това усещане като чели затвърждава съдбата на винила, когато през 2001 г. Apple представя платформата iTunes.

iTunes и iPod, който беше пуснат по-късно, донесоха най-лесният за пренасяне начин за слушане на музика, който светът някога е виждал, позволявайки на потребителите да носят хиляди песни в джоба си. Плюс това, тъй като смартфоните станаха по-напреднали през това десетилетие, iPod вече не беше единственият начин и някои потребители започнаха да използват и телефона си за това.

Дигиталното изтегляне на музика скоро отстъпи място на музикалния стрийминг, с въвеждането на Spotify през 2006 г., което дава на хората достъп до огромна библиотека както от популярна музика, така и от нечувани досега от масовата общественост, парчета от прохождащи изпълнители или хора, за които музиката е хоби. Услугите за стрийминг постепенно изкушиха потребителите и с възможността си да подготвят плейлисти с песни специално за тях, което отново измести фокуса върху сингъла и последователното слушане на цели албуми вече беше просто носталгично.

Възраждането на виниловите плочи

Популярността на дигиталната музика трябваше да убие винила веднъж завинаги – но не стана. От 2006 г. насам продажбите на албуми на грамофонни плочи непрекъснато нарастват и въпреки че те все още представляват несъществен процент от приходите от музика, не може да има съмнение, че сме във време на възраждане на винила.

Причините за това са многобройни. Record Store Day, компанията, стартирала през 2007 г. във Великобритания, сега е глобално известна и популяризира виниловата култура чрез независим продажби на плочи.

Друга причина, поради която винилът е в ренесанс, е усещането за носталгия по осезаемостта на физическите записи, чувството да притежавате собствена музикална колекция до голяма степен беше заличено, когато индустрията стана изцяло дигитална. Разбира се, все още можете да купувате дигитални албуми и сингли онлайн, но не можете да ги показвате с гордост или да прелиствате износени книжки с текстовете на песните, за да си припомняте и да припявате текста на любимата си песен. Има голяма еуфория и от посещаването на местните магазини за плочи, прекарването на цял следобед в тях и тръпката, която усещате, когато откриете някоя рядка находка из стелажите, са неповторими.

И ако смятате, че само по-старите поколения се интересуват от грамофони и винилови плочи, ще сгрешите – младите хора са тези, които водят възраждането на плочите. Според доклад на TGI от Великобритания, „57% от купувачите на винилови плочи са предимно на възраст под 25 години.“

В отговор на нарастващия интерес сред младите хора, производителите сега правят грамофони, които съчетават съвременни удобства като безжична свързаност с „олд скул“ технологията на грамофона от 70-те години.

Тези невероятни аудио джаджи предлагат целия осезаем чар и звукова автентичност, без да са необходими сложни настройки и досадни кабели. Използвайки Bluetooth за безжично поточно предаване на музика от вашия плеър към тонколоните или слушалките, те преодоляват препятствията, които биха могли да откажат от тях новите ентусиасти или хората, които си спомнят грамофоните още откакто тръгнаха на пазара.

Какво е да купиш грамофон днес?

Тези от Вас, които днес решат, че искат и трябва да имат грамофон у дома, е добре да знаят, че има няколко неща, в които ще се наложи да инвестират, освен самия грамофон.

Първо, навярно за Вас ще бъде важно да сте сигурни, че разполагате с едни от най-добрите стерео тонколони, в края на краищата музиката, която ще слушате с грамофона, ще бъде толкова добра, колкото високоговорителите, към които го свързвате.

Ако се насочите към висок клас грамофон, може да искате да инвестирате в тонколони с Bluetooth свързване или да си купите наистина качествени безжични слушалки.

Ако вашият грамофон не разполага с вграден с усилвател, ще трябва да инвестирате в такъв.

 

3 2 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
8 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари