Даркнентът и криптовалутата на основателя на Telegram Павел Дуров: ревю

14
2355

На 19 февруари тази година в Ню Йорк започна изслушването по делото по съдебния иск на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (SEC) срещу компаниите на Павел и Николай Дурови Telegram Group и TON Issuer. През 2017 година двамата руски предприемачи, които са съоснователите на социалната мрежа ВКонтакте и месинджъра Telegram, се заеха с разработването на блокчейн платформата Telegram Open Network (TON) със собствената криптовалута Gram и в началото на 2018 година привлякоха за този проект $1,7 милиарда от инвеститорите. През месец ноември 2019 година инвеститорите на TON трябваше да получат цифровите си монети, но SEC блокира тяхното първично предлагане и обвини организаторите на сделката в нарушаване законодателството на САЩ. Преди началото на това дело редица медии ни припомнят историята на криптовалутния проект на братя Дурови и публикуват някои неособено известни материали за TON, които се появиха по време на досъдебното производство.

Как се появи проектът TON?

За възможната поява на Telegram Open Network (TON) за първи път научихме в края на 2017 година.

„Идеята е да представим собствена криптовалута, която може да се използва с нашия месинджър, да разкажем за този проект на колкото се може повече потребители и да се опитаме по този начин да изместим Ethereum… Проектът ще се нарича TON“ – съобщи тогава във Facebook бившият директор на на една от структурите на Telegram Антон Розенберг, който напусна компанията след конфликт с братя Дурови.

Към този момент Telegram, който братята стартираха през 2013 година, започна да набира огромна аудитория – през месец август 2017 година Павел Дуров съобщи в своя Telegram канал, че ежедневно броят на потребителите на този месинджър се увеличава с на 600 000 потребители.

През лятото на 2017 година собствените финансови средства на проекта свършват, а Telegram не носи приходи. Според думите на Розенберг, възниква идеята за провеждането на първично предлага не токени – ICO. В това има логика – Павел Дуров вижда в това шанс да привлече финанси за развитието на Telegram, без да дава контрола на компанията или части от нея на инвеститори-акционери, които да определят нейното развитие и нейния финансов модел. Братята решават да анонсират не само новата криптовалута, но и цяла криптовалутна платформа. Братя Дурови са много известни и се ползват с доверието на много хора и много инвеститори изразяват желание да участват.

В началото на месец януари 2018 година изданието TechCrunch потвърди появилата се по-рано информация, че Павел Дуров се подготвя да представи блокчейн платформа, базирана на Telegram. Уеб порталът добави, че се очаква това да бъде едно от най-големите в света ICO. Именно тогава в уеб пространството се появи първият white paper на проекта – документът, описващ TON концепцията за потенциалните инвеститори.

До месец март 2019 година документът претърпява няколко промени под ръководството на Николай Дуров. В документацията се казва, че TON е нещо подобно на даркнет с многобройни онлайн услуги, включително онлайн услуга за извършване на преводи и разплащания с криптовалутата Gram плюс месинджър. Дотогава нито една друга блокчейн платформа за разлика от TON, не е в състояние да предложи милион транзакции в секунда. Проектът предвижда софтуера TON Proxy за справяне с блокажите, системата за собствени имена на домейни TON DNS, файловото хранилище TON Storage, платформата за създаване и използване на външни уеб услуги TON Services и още много други.

Кой инвестира в TON?

През 2018 година братя Дурови привлякоха инвестиции в размер на $1,7 милиарда от 171 инвеститора, за което официално съобщава SEC. Токените се продават в затворен кръг от инвеститори, като мнозина от тях и до днес не са известни. Но известните са твърде интересни личности. В документите за SEC се казва, че най-големи са американските инвестиции – това са 139 души, които са инвестирали $424,5 милиона. Бившият инвестиционен съветник на Telegram Джон Хайнман в материалите, събрани в рамките на съдебното дело, казва че сред инвеститорите има много хора от Русия, ОНД, немалко от Израел и от фен клуба на Павел Дуров.

Днес вече е известно, че сред руснаците, инвестирали вTON са съоснователите на Qiwi Сергей Солонин ($17 милиона) и Давид Якобашвили ($10) милиона. Според информацията, публикувана от вестник Ведомости, в Telegram е инвестирал и бизнесменът Роман Абрамович, но неговите представители нито потвърдиха, нито отрекоха тази информация. Един от най-големите инвеститори в TON е компанията Space Investments ($65,3 милиона).

В края на месец януари от материалите на SEC, предадени в съда, стана известно, че Space Investments е свързано лице с компанията InVenture Partners на Сергей Азатян. В документите на комисията се казва още, че компанията Disruptive Era Fund, съсобственик на която е управляващият партньор на Da Vinci Capital Олег Железко, е сключила договор с Telegram за закупуване на токени на обща сума $72,1 милиона, от които през 2018 година са преведени по сметката на продавача $45,4 милиона. И още, в документите на SEC се казва, че Aton Capital Group се е споразумяла с Telegram за закупуването на Gram на сума от $7 милиона. Forbes от своя страна съобщи, че в TON е инвестирал и основателят на Банка 131 Дмитрий Еремеев. Самият Еремеев не разкрива цялата сума на своите инвестиции в тази криптовалута.

Сред най-големите чуждестранни инвеститори в TON са Kleiner Perkins ($30 милиона), Lightspeed China ($25 милиона) и FBG Capital ($10 милиона).

Инвеститорите с по-малки чекове участват в ICO предимно с посредничеството на калифорнийски фонд, управляван от Elysium Ventures. Сред тези вложители са създателят на WordPress Мат Муленвег, съоснователят на Foursquare Навин Селвадураи, бившият главен съредактор на TechCrunch Алексия Бонацос, хонконгският милиардер Силас Чоу и други.

При какви условия се осъществи ICO?

Първичното предлагане на токени протече в два етапа. При първия рунд инвеститорите плащаха по $0,37 за един токен Gram, като финансовите анализи показваха, че цената на Gram ще нарасне до $3,62. А сега SEC изясни, че по време на вторичните търгове цифровите монети са се продавали и за $4. В средата на 2019 година инвестиционната компания Атон оцени цената на Gram в пределите от $2,1 до 8,0 за един токен (средна цена $5,1). Анализите на Атон показаха, че към 2028 година цената на Gram може да достигне $15-$20.

Организаторите на ICO планираха да предложат на инвеститорите около половината от цифровите монети. По-голямата част от токените бе дадена на фонда TON Reserve, който има важната задача да стабилизира курса на Gram спрямо американския долар. Част от токените бяха предвидени за възнаграждение на разработчиците на TON.

Telegram официално, чрез договори се задължи до 31 декември 2019 година да даде даде на инвеститорите техните цифрови пари. Ако срокът не бъде спазен, те имат право да поискат втората част на инвестираните фиатни парични средства. И когато през месец октомври SEC неочаквано и засега временно забрани предлагането на Gram, Павел Дуров предложи на инвеститорите да им върне 77% от вложените пари (както е по договор) или да отложи стартирането на платформата за 30 април тази година. Почти всички инвеститори избраха втория вариант.

Защо SEC реши да се съди с братя Дурови?

Според Комисията за ценни книжа и борси на САЩ, Gram e ценна книга и трябва да се регулира според закона на САЩ за ценните книжа. А това означава, че емитентът е длъжен да предостави и предоставя информация за своите финанси, сферите на дейност, възможните рискове, мениджмънта и т.н. SEC подчерта, че в случая с TON това не е направено. И на база на това регулаторът изисква токените на Дуров да бъдат признати за ценни книжа, на инвеститорите да бъдат върнати парите, да се плати солидна глоба и да се отстранят забелязаните от Комисията нарушения.

В американската съдебна практика има прецеденти, при които SEC е признала, че някои токени не са ценни книжа. Това е възможно само когато цифровите монети не се продават в качеството си на инвестиционни контракти – поясни представител на Комисията. Така например, SEC не счита биткойните и етериума за ценни книжа. Но при Gram всичко е по-друго: с тези цифрови пари нищо не може да бъде купено и те от нито една държава не са признати за криптовалута, а това означава, че за притежателите на Gram тези токени са необходими само като инвестиционно средство. И още, Telegram планира да увеличава ценността на тези цифрови монети и да намалява рисковете за техните собственици, като токените могат да бъдат препродавани при по-висока цена и това са все признаци и характеристики на ценните книжа. Тоест, SEC няма никакви съмнения – това са ценни книжа.

Срещу съдебния иск излизат и двете компании на братя Дурови: Telegram Group, която работи и развива месинджъра Telegram и нейната дъщерна компания TON Issuer, създадена за стартиране и поддръжка на TON.

Какво казва Telegram?

Адвокатите на Telegram доказват, че Gram не е ценна книга. Основният им аргумент е, че Gram все още не съществува, а когато един ден се появи, то той ще бъде криптовалута и/или продукт, а не ценна книга. Telegram посочва, че дори думата „продажба“ не може да си използва по отношение на Gram, понеже тази криптовалута все още не съществува.

От своя страна, разработчиците и твърде солидните и известни инвеститори в TON публикуваха официално изявление, че не са съгласни с мнението на експерта на SEC Морис Херлихи (Maurice Herlihy). Той преди време бе казал, че проектът TON не може да бъде стартиран поради липсата на важни структурни компоненти, че неговата безопасност не е доказана и липсват приложенията. Адвокатите на Дурови посочиха, че по този начин се образува затворен кръг – проектът вече е изцяло готов, но не може да бъде стартиран поради съдебното дело от страна на SEC. Защитата посочи още, че тези изисквания на Комисията не могат да удовлетворят дори и работещите днес биткойн, етериум и тезос.

За какво бяха необходими $1,7 милиарда?

Една трета от получените при ICO финансови средства ($520 милиона) създателите на Telegram са имали намерение да използват за развитието на месинджъра за периода 2019-2021 година. По време на двудневния разпит в Дубай, където се намира централния офис на Telegram, Дуров аргументира с това, че когато тази онлайн услуга е била създадена, голям брой потребители на ВКонтакте са пожелали да я пробват, просто защото тя е направена от създателя на ВКонтакте. Логично е част от инвестициите да бъдат дадени за развитието на Telegram, тъй като това ще повиши доверието към месинджъра и блокчейн платформата.

Всъщност Дуров дава собствените си паро, за да продължи развитието на този крупен проект.

„Ако видя, че Telegram има нужда от още финансови ресурси, аз с радост инвестирам повече. Аз съм от хората, които предпочитат да нямат никаква недвижима собственост.

А привличането на толкова голяма сума е необходимо за нормалната работа на валидаторите. Това са участници в платформата, които ще потвърждават транзакциите, като плановете са валидаторите да бъдат подменяни всеки месец. Валидаторите са необходими за да гарантират надеждността, скоростта на работа и безопасността на блокчейн технологията. Според Дуров, това трябва да са около 20 души, като всеки от тях трябва да разполага със значително количество Gram.

По време на разпита Дуров на няколко пъти подчертава, че почти всичко финансира със своите лични средства и спестявания. Той разполага със солиден капитал след продажбата на руската социална мрежа ВКонтакте.

„Това бе най-голямата социална мрежа в постсъветското уеб пространство и аз успях да я продам в подходящ момент“ – казва Дуров по време на разпита.

Защо екипът на Дуров публикува инструкции по създаването на TON сайтове?

В началото на месец февруари видяхме, че екипът на Дуров публикува в уеб пространството инструкция за създаването на сайтове в TON платформата. За достъпа до тези сайтове е необходимо в компютъра да бъде инсталиран TON прокси и чрез него тези сайтове могат да бъдат посещавани чрез произволен браузър. Тези сайтове не се индексират от търсачките и навигацията в тях става по друг начин.

По принцип, това е идеалният начин за справяне с цензурата и бариерите, изграждани от някои държави.

TON сайтовете са елемент от една съвсем иновативна даркнет платформа, ядрото на която трябва да стане несъществуваща още криптовалута Gram. А инструкцията е предназначена преди всичко за разработчиците, които да тестват тази платформа и да намират тесните места.

На практика, по този начин Telegram създава свой даркнет – мрежа от сайтове със собствени DNS сървъри и без IP адреси, които изключително трудно могат да бъдат проследени и блокирани. Нещо подобно е Tor мрежата, но тя се контролира от специалните служби.

Въпросът е, дали бизнесът има нужда от това. Така или иначе, вече има криптиран достъп до сайтовете, като започнем с HTTPS и приключим с VPN. Остава въпросът с блокировките.

Благодарение на TON потребителите могат да получат пълноценен достъп до своите ресурси и от страни, в които има цензура на интернет. Това е много важно за компаниите, за които е важна анонимността и конфиденциалността на техните потребители. Това е опит за преодоляването на каквито и да било цензурни бариери, поставени от редица държави. Да си припомним, че наскоро BBC News създаде огледална версия на своя уеб портал, за да могат страниците да виждат и потребителите в страните, където това издание е забранено.


Рисковете SEC да спре проекта са големи и какво ще се случи ще разберем съвсем скоро – навярно след броени часове.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
14 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари