В една и съща седмица Meta Platforms се изправя пред два процеса в САЩ, които имат потенциала да променят не просто политиките на една компания, а цялата логика, по която работят социалните платформи днес. На прицел са самите им алгоритми, дизайнът, който ни държи залепени за екрана, и въпросът дали технологичните гиганти могат повече да се крият зад добре познатата юридическа защита на интернет платформите.
И в двата случая в центъра на вниманието е и изпълнителният директор на компанията – Mark Zuckerberg, който се очаква да даде показания в идните дни.
Делото в Ню Мексико: обвинения, които удрят директно в сърцето на Instagram
Първият процес е заведен от главния прокурор на щата Ню Мексико Raul Torrez и е насочен срещу начина, по който работят продуктите на Meta – най-вече Instagram.
Обвинението не е абстрактно и не е формално. Според прокуратурата платформата е създала среда, в която сексуални хищници могат систематично да откриват и да контактуват с деца. По време на разследването е проведена и прикрита операция, която според обвинението показва колко лесно е подобно поведение да се развива в самата инфраструктура на социалната мрежа.
Един от най-тежките моменти в обвинението идва от вътрешни данни на компанията. По информация, разкрита малко преди старта на делото, вътрешен изследовател на Meta е стигнал до извод, че става дума за близо половин милион случая на сексуална експлоатация на деца на ден в рамките на платформите на компанията.
Това е свързано и с името на бившата изследователка в Meta Malia Andrus, която в служебна кореспонденция предупреждава, че само в англоезичните пазари жертвите могат да бъдат около 500 000 дневно – и че реалният мащаб вероятно е още по-голям. Днес тя работи в OpenAI.
Прокуратурата настоява Meta да направи дълбоки промени – не просто козметични. Сред исканията са корекции в алгоритмите и дизайна на продукта, реална възрастова верификация и много по-ясно информиране на потребителите за потенциалните рискове за децата.

Паралелно с това офисът на главния прокурор вече е предприел действия и срещу Snapchat във връзка със случаи на онлайн изнудване със сексуално съдържание, както и разследвания за рисковете от използването на AI чатботи.
Лос Анджелис: когато „безкрайният скрол“ се превърне в съдебен аргумент
Второто дело се развива в Лос Анджелис и е може би още по-интересно от технологична гледна точка. Там на подсъдимата скамейка застават както Meta, така и Google, заради продуктите си Instagram и YouTube.
Делото е заведено от вече 20-годишна млада жена, обозначена в документите с инициали KGM. Твърдението ѝ е, че съзнателно внедрени дизайнерски решения – като безкрайното скролване, автоматичното пускане на видеа и визуалните филтри за лице – са я пристрастили още в ранна възраст и са допринесли за сериозно влошаване на психичното ѝ здраве.
Сред посочените последици са депресия, тревожност, изкривено възприятие за собственото тяло и мисли за самонараняване.
Юристите на компаниите защитават тезата, че проблемите на момичето са следствие от семейна среда и лични обстоятелства, а не от самите платформи. Meta дори официално посочва, че социалните мрежи са „удобна мишена“ и че благополучието на тийнейджърите зависи от много фактори – училище, семейни отношения и социална среда.
Тук обаче линията на спора вече не е за съдържанието, публикувано от други потребители, а за самия продукт – за това как е проектиран и какво прави с вниманието, емоциите и поведението на хората.
Любопитен детайл е, че в началото по това дело са били включени и TikTok и Snap Inc., но и двете компании са предпочели да сключат извънсъдебни споразумения преди старта на процеса.
Защо експертите вече не вярват в „родителския контрол“
В дебата се включва и American Academy of Pediatrics, която в свой доклад посочва, че именно дизайнът, ориентиран към максимално ангажиране и комерсиализация, усилва най-опасните страни на интернет.
Според педиатрите профилирането на потребителите, автоматичното възпроизвеждане и алгоритмичните препоръки са системни механизми, които правят вредното съдържание по-достъпно и по-въздействащо. В този контекст ограниченията за екранно време и родителските настройки се оказват крайно недостатъчни.
Изводът е директен – отговорността не може да бъде оставена само в ръцете на родителите. Тя трябва да бъде поета и от компаниите, и от държавата.

Истинската битка: може ли да падне щитът на Section 230
В основата и на двете дела стои един от най-важните текстове в американското интернет право – Communications Decency Act Section 230. Именно този член досега предпазва платформите от отговорност за съдържанието, публикувано от трети страни.
В случая с Лос Анджелис адвокатите на Meta и Google твърдят, че вредата е причинена от чужди публикации и видеа. От другата страна обаче аргументът е нов и много по-опасен за технологичните компании: не съдържанието е проблемът, а дизайнът на самата услуга – безкрайният поток, алгоритмите и автоматичното възпроизвеждане, които усилват въздействието му.
Ако съдът приеме тази логика, това ще отвори врата за стотици и дори хиляди подобни дела. Процесът в Лос Анджелис е определен като т.нар. „bellwether case“ – показателен тест за цяла вълна от приблизително 1500 сходни съдебни иска срещу социални платформи.
Европа гледа внимателно – и вече действа
Тези процеси не се случват във вакуум. В последните месеци се наблюдава рязка промяна в обществените нагласи спрямо ролята на социалните мрежи при децата.
Поне 15 европейски правителства вече обсъждат забрани за използване на социални платформи от лица под 16 години, вдъхновени от решението на Австралия, която въведе подобна мярка в края на 2025 г.
Докато във федерално ниво в САЩ подобна забрана изглежда малко вероятна, правните победи срещу технологичните гиганти могат да дадат сериозен тласък на регулациите на щатско и международно равнище.
Не е случайно, че в последния си отчет към инвеститорите Meta признава, че през тази година може да понесе реални финансови загуби заради засиления натиск по теми, свързани с деца и младежи.
Именно тук се крие голямата промяна. За първи път сериозно се поставя под въпрос не просто какво съдържание се качва в социалните мрежи, а дали самият им бизнес модел – базиран на пристрастяващ дизайн и алгоритмично задържане на вниманието – може да продължи да съществува в сегашния си вид.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!