Благодарение на машинното обучение, повреден писмен документ на 2000 години за династиите, наследили Александър Велики, най-накрая може да бъде дешифриран. Документът е бил разрушен заедно с Помпей, когато вулканът Везувий изригва през 79 г. сл. Хр.
„Това вероятно е загуба на време“, казва Ричард Янко, изтъкнат университетски преподавател по класически изследвания на Джералд Ф. Елз в Мичиганския университет. „Документът съдържа имената на редица генерали и подчинени на Александър Велики“, казва той пред Live Science.
Преподавателят добави, че на няколко пъти самият Александър се споменава в текста. Само отделни части от повредения папирусен документ могат да бъдат прочетени. Изследването обаче все още не е публикувано в рецензирано списание.
Компютърна томография сканира и открива мастило върху папируси
Произходът на изгубеният документ може да бъде проследен до Вилата на папирусите в Херкуланеум, древен град, затрупан от избухналия вулкан Везувий. Вилата е известна със своята богата библиотека с папируси, която съдържа писанията на философа Филодемус (живял около 110 г. пр. н. е. до 30 г. пр. н. е.). Изригването на вулкана води до карбонизация на документа. Когато обаче документът е открит, той е предаден на Наполеон Бонапарт през 1804 г. Той го дава на Института на Франция в Париж.
Янко казва, че предишен опит за развиване на папируса през 1986 г. е нанесъл допълнителни щети.
Брент Сийлс, директор на Центъра за визуализация и виртуални среди в Университета в Кентъки, помага на Янко да изучава папируса с помощта на машинно обучение. Екипът е обучил компютърна програма как да открива мастило върху папируси – приложението анализира древни свитъци чрез сканирания от компютърна томография. За да се направят 3D цифрови изображения са нужни хиляди рентгенови лъчи.
„Те [лъчите] ни предоставят видим текст, така че можем да съпоставим местоположенията на мастилото с точното място за търсене на това мастило“, казва Сийлс през Live Science.
Текстът става все по-лесен за четене
Янко подчерта още, че работата на екипа прави текстовете все по-лесни за четене.
„С всяко повторение на работата му [на Сийлс] става все по-лесно да се прочетат отделни фрагменти от документа“.
Въпреки всички усилия, Live Science съобщава, че много голяма част от този свитък остава загадка. Няма информация как той е попаднал в библиотеката, а авторът на текста е неизвестен.
Всичко това е само надникване зад кулисите. Тепърва предстои да разберем повече за цялото изследване, което в момента все още тече. Дори и да отнеме години, със сигурност аудиторията няма търпение да разбере повече за документа.