Димитър Ганчев, Интернет общество – България: Няма шанс за български Google или Facebook с бюрокрация и наредби като Н-18

Как бюрокрацията и наредби като Н-18 принуждават българския бизнес да "емигрира"

17
1808

Отлагането на спорната Наредба Н-18 на НАП през миналата седмица даде глътка въздух на редица собственици на онлайн магазини и услуги. Повече от година те неколкократно заявяват, че новият фискален софтуер е несъвместим с техните търговски сайтове.

Има редица специфики, които не могат да бъдат изпълнени, а пред тях остава единствено изборът да затворят бизнеса си, или просто да не използват касов апарат. Дори след отлагането на наредбата с 6 месеца, което привидно се случи заради протестите на хотелиери и ресторантьори, онлайн предприемачите в България продължават да не бъдат чувани и по нищо не личи, че това ще стане.

От НАП, чрез говорителя си Росен Бъчваров, заявяват в медиите, че регулациите целят да извадят на светло онлайн търговията, която не плаща данъци в размер на 170 млн. лева на година. Те категорично отказват да приемат примери, в които софтуери на редица компании са несъвместими, не само с техните компютърни системи, но и изобщо с принципа на работа, който предлагат.

Чрез различни медии и социалните мрежи интернет експертът и главен секретар на организацията „Интернет общество“ Димитър Ганчев неколкократно е изразявал мнението си за наредбата, за това как работи и какви са нейните недостатъци. След като един от хората, заради които има интернет в България, основател на втория в страната интернет оператор BOL.bg не бива чут обаче, той решава на действа по друг начин, начин по който най-вероятно ще действат и други български интернет предприемачи. Той модифицира настоящия си бизнес и регистрира фирма в Англия.

„Заради наредбата преместваме в чужбина онази част от дейността, която не е свързана с физически обект за продажби, което означава цялата онлайн платформа, около която е базиран нашият бизнес.“, споделя с Kaldata Димитър Ганчев. „Една част от дейността ще се отдели в отделна, не-българска фирма и по всяка вероятност ще се премести дори физически (за облачна услуга това е практически без значение).“

В социалната мрежа Facebook Ганчев прави и по-обширен коментар:

Преди няколко дни писах, че регистрацията на фирма във Великобритания отнема от 3 до 6 часа. Изглежда в петък не са работили заради празненствата за Брекзит, тъй като ме забавиха с повече от обявеното. Днес, неделя, явно компенсират, защото получих съобщение, че всичко с документите ми е наред и фирмата ми ще бъде регистрирана. От утре, живот и здраве, ще екзитнем и ние.

„Аз самият никъде няма да ходя, но усещането ми е като за раздяла. От 1993-та година фирмите ми са регистрирани на един и същ адрес в София, но вече ще са на адрес в Лондон. И то защо? Заради една наредба.“ Това заявява в своя статус един от пионерите на интернет в България – Димитър Ганчев.

За съжаление, не-физически бизнеси, при които софтуерът не обслужва бизнеса, ами самият софтуер Е бизнесът, просто няма как да съществуват в текущата правна рамка на Наредба Н-18.

В тази правна рамка вече няма как да се появи някой местен Гугъл, защото продажбите на ключови думи за реклама са интегрална част от софтуера за търсене и съответно търсачката ще трябва да е СУПТО. Няма как да се появи Facebook по същата причина – платените реклами (спонсорираните постове) са интегрална част от платформата и следователно цялата платформа трябва да е СУПТО – платформата казва коя реклама колко пъти е била видяна и съответно колко ще ти струва това, а накрая на месеца ти взима тези пари от картата.

А по дефиниция, щом един софтуер генерира данни за плащане като единична цена, количество и обща стойност, той е СУПТО. Ако пази тези данни, пак е СУПТО. Ако една софтуерна платформа не може да се преправи като СУПТО – на сайта на НАП има одобрени над 700 софтуера, така че българските Гугъл и Фейсбук могат да си сменят сегашния софтуер с някой от одобрените. А ако не желаят или се оплакват от съдбата си, значи искат да крият доходи.

Всичко, което живее в компютъра, не би могло да се роди в България и да порастне по-голямо от софтуер за касов апарат, защото по дефиниция трябва да е СУПТО, щом на входа или на изхода му има цена и плащане

Няма как платформата на един виртуален бизнес да не получава и да не генерира в реално време данните от / за продажбите си, защото именно платформата е тази, която изпълнява услугата. Кой друг да го прави, ако не тя?

Самата софтуерна платформа е продуктът, който се продава като услуга (as a service) и само тя може да сметне цената, само тя може да обработи плащането. А според Н-18, щом данните за продажбите влизат навътре към друг софтуер или се генерират от друг софтуер, върху него се пренася изискването да е СУПТО с всички произтичащи последствия (пълно описание на процесите, флашка за експортиране на базата данни, администраторски интерфейс и то на български, одобрение на всяка нова версия от НАП *преди* да бъде качена онлайн и т.н., и т.н.).

Ако сте в онлайн бизнеса и горните редове ви звучат като лоша шега, значи просто не сте разбрали, че Н-18 се отнася и за вас. Е, отнася се

Щеше да се отнася още днес, но сега имате малка отсрочка, защото ресторантите поискаха още време. Аз не бих чакал до нейния последен момент. Имате 6 месеца или да издействате *принципна* промяна на духа и буквата на наредбата, или да си преместите бизнеса другаде.

 

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
17 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари