В един бурен понеделник през март 1827 г. немският композитор Лудвиг ван Бетовен умира след продължително боледуване. Прикован на легло от предишната Коледа, той е нападнат от жълтеница, крайниците и коремът му са подути, а всяко вдишване е битка.
Когато сътрудниците му се заемат със задачата да подредят личните му вещи, откриват документ, който Бетовен е написал четвърт век по-рано.
Завещание, в което моли братята си да оповестят подробности за състоянието му.
Днес не е тайна, че един от най-великите музиканти, които светът някога е познавал, е бил функционално глух към средата на 40-те си години. Това е трагична ирония, която Бетовен би желал светът да разбере не само от лична, но и от медицинска гледна точка.
Композиторът ще надживее своя лекар с почти две десетилетия, но близо два века след смъртта на Бетовен екип от изследователи се заема да изпълни завещанието му. По начин, за който той не би и мечтал.
Като анализира генетично ДНК в потвърдени проби от косата му.
Основната ни цел беше да хвърлим светлина върху здравословните проблеми на Бетовен, които са известни с прогресивната загуба на слуха, започнала в средата и края на 20-те му години и в крайна сметка довела до функционална глухота през 1818 г.
Биохимикът Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия.
Основната причина за тази загуба на слуха никога не е била известна, дори на личния му лекар д-р Йохан Адам Шмидт. Това, което започва като шум в ушите през 20-те години на миналия век, бавно се превръща в намалена поносимост към силен шум и в крайна сметка в загуба на слуха във високите тонове. Това на практика слага край на кариерата му на изпълнител.
За един музикант няма нищо по-иронично.
В писмо, адресирано до братята му, Бетовен признава, че е „безнадеждно засегнат“, до степен да обмисля самоубийство. В зрелия си живот композиторът е трябвало да се справя не само със загубата на слуха. Твърди се, че поне от 22-годишна възраст той страда от силни болки в корема и хронични пристъпи на диария.
Шест години преди смъртта му се появяват първите признаци на чернодробно заболяване. Заболяване, за което се смята, че поне отчасти е причина за смъртта му на сравнително млада възраст от 56 години.
През 2007 г. съдебномедицинска експертиза на кичур от косата на Бетовен показва, че отравянето с олово може да е ускорило смъртта му, ако не и да е довело до симптомите, които отнемат живота му.
Като се има предвид културата на пиене от оловни съдове и медицинските лечения по онова време, които включват използването на олово, това едва ли е изненадващо заключение.
Последното проучване обаче развенчава теорията.
Разкрива, че косата изобщо не е била от Бетовен, а по-скоро от неизвестна жена. По-важното е, че няколко кичура, потвърдени като много по-вероятни, са от главата на композитора, доказват, че смъртта му вероятно е резултат от инфекция с хепатит В, изострена от пиенето и многобройните рискови фактори за чернодробни заболявания.
Какво излиза за другите му заболявания?
Не успяхме да открием категорична причина за глухотата на Бетовен или за стомашно-чревните му проблеми.
Краузе
На снимката е автентичен кичур коса на Бетовен, прикрепен към писмо от 1827 г. и заснет през 2018 г. от члена на Американското общество на Бетовен Кевин Браун. (Begg et al., Current Biology, 2023)
В някои отношения оставаме с повече въпроси относно живота и смъртта на известния класически композитор. Къде се е заразил с хепатит? Как един кичур женска коса в продължение на векове е минавал за косата на Бетовен? И какво точно се крие зад болките в червата и загубата на слуха му?
Като се има предвид, че екипът е бил вдъхновен от желанието на Бетовен светът да разбере загубата на слуха му, това е злощастен резултат.
Макар че сред гените му е била заровена още една изненада.
По-нататъшното изследване, сравняващо Y хромозомата в пробите от косата с тези на съвременни роднини, произхождащи от бащината линия на Бетовен, сочи несъответствие. Изглежда, че в поколенията, предшестващи раждането на композитора, е имало извънбрачни връзки.
Това откритие предполага извънбрачно бащинство по бащина линия между зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия, около 1572 г. и зачеването на Лудвиг ван Бетовен седем поколения по-късно, през 1770 г., в Бон, Германия.
Тристан Бег, биологичен антрополог в университета в Кеймбридж, Великобритания.
Всичко това може да се окаже малко повече, отколкото младият Бетовен е очаквал, като се има предвид съдбоносната молба, която е написал на хартия. Никога не е предполагал за тайните, които се съхраняват, докато приятелите и сътрудниците му отрязват косата от тялото му след онази мрачна бурна понеделнишка нощ през 1827 г.
Това изследване е публикувано в Current Biology.