fbpx
0 C
София

Документален филм за Грета Тунберг през 2020 г.

Най-четени

Документален филм за младата еко активистка Грета Тунберг ще стане част каталога на американската платформа за стрийминг Hulu догодина. Филмът с работно заглавие „Грета“ ще проследи живота на Тунберг по време на международната училищна климатична стачка, която тя сама със свои усилия организира и популяризира през август 2018 г.

„Екипът зад филма „Грета“ проследява дейността на младата активистка от ранната ѝ стачка в Стокхолм, когато 15-годишната тогава тийнейджърка спря да ходи на училище и излезе да скандира със знамена исканията си за адекватна реакция от страна на политиците за промените в климата и глобалното затоплян, чак до посещенията ѝ в парламента и масовите международни протести, като документира мисията ѝ да накара света да осъзнае и разбере спешността на климатичната криза, пред която сме изправени“, се казва в изявлението на Hulu. По този начин Тунберг е изправена срещу противопоставяне на някои от най-мощните отрицатели на изменението на климата по света, включително и американският президент Доналд Тръмп.

Документалният филм ще бъде режисиран от Нейтън Гросман и продуциран от Сесилия Несен и Фредрик Хайнинг, известни с филмите B-Reel.

Наскоро Тунберг бе обявена за човек на годината на списание Time за активната си работа по климатичния активизъм. Историята на 16-годишната активистка, предизвика критиките на президента Доналд Тръмп, който в личния си акаунт в социалната мрежа Twitter написа: „Това е толкова нелепо. Грета трябва да работи над проблемите си с гнева, след което да отиде да изгледа един добър, стар филм с приятел. Успокой се, Грета, успокой се.“

В отговор на това, с достатъчно закачливо чувство за хумор, Грета Тунберг промени информацията за биографията си в Twitter акаунта на: „Тийнейджър, работещ върху проблемите си с контрола над гнева. В момента се успокоява и гледа добър, стар филм с приятел“

Как Грета стана известна?

Грета Тунберг успя в своята кауза поради няколко причини, но най-важните от които са две: имаше кой да я подкрепи и имаше кой да се вслуша в нея. Когато един тийнейджър спре да ходи на училище, това се равнява на бунт – срещу възрастните, системата, обществото. И донякъде именно такава е постъпката на Грета. Интересното тук обаче е, че нейните родители, учители и близки не подхождат към действията ѝ през призмата на санкцията – не искат да я върнат насилствено обратно в училище и да я накажат затова, че се бунтува. Вместо това, те решават, че младата, но упорита Тунберг има какво да каже на света и е редно управляващите да се вслушат. Затова, родителите ѝ се захващат с промотиране на нейната дейност, медии от цял свят отразяват училищната ѝ стачка срещу климата, която за първи път стана известна от немската медия Дойче Веле.

Последваха бурни реакции – мнозина застанаха зад мисията на Грета и обясниха, че света има нужда от точно това – един млад човек, който да застане и да каже как и колко ощетен се чувства от безхаберието на цялото ни общество към случващото се с околната среда. Разбира се, като всеки обществен феномен, Грета бе обект и на много критики, които никак не ѝ бяха спестени, особено от хората, които отричат климатичните проблеми. Най-голямата и важна изява на младата активиситка бе в края на лятото на тази година, когато тя бе поканена като почетен гост на Световния конгрес за климатичните промени, и изнесе прочувствена, дълбока и изключително яростна реч в лицата на управляващите от цял свят, в която ги обвини, че са отнели нейните мечти, детство и спокоен живот и са я принудили да прави това, което прави, за да може един ден да остане ресурс, който всички ние да използваме, за да продължим.

Защо хората не възприемат климатичната криза?

Историята на отричането на глобалното затопляне, климатичната криза и отхвърлянето на всеобщо признатите от учените промени, стои зад интересен феномен, познат в науката като „

„. В днешно време, на практика всеки може да се изказва по всякакви въпроси, без значение дали има някаква компетентност над тях или обективен поглед. И това е добре – именно това значи свободата на словото. Но дотам. Свободата на словото далеч не означава, че мнението на некомпетентни по дадени въпроси хора, трябва да бъде вземано предвид, при заформянето на общественото мнение и официалните държавни позиции за тежки въпроси, именно какъвто са климатичните промени.

Ефектът на Дънинг – Крюгер накратко означава, че всички ние сме компетентни в една или повече тесни области, в които сме експерти. Навлезли в дълбочина, ние знаем много за това, което практикуваме. Всички останали, които нямат нашите познания, дори не подозират за това колко широко е полето. В този ред на мисли, всички ние не подозираме колко широки и специфични са знанията във всички останали области, в които сме некомпетентни – тоест не сме експерти. В резултат на това, имаме склонността да подценяваме всичко, което не разбираме, особено когато въпрос от него се превърне в обществен проблем и трябва да бъдат взети сериозни мерки, които ще определят бъдещето ни. Според учените, които постулират ефекта, колкото повече знания имаме в различни области, толкова по-малко склонни ще сме да подценяваме тези, в които ни липсват знания.

Абонирай се
Извести ме за
guest
6 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Asdasd
Asdasd
1 година

„Документален филм за поредната марионетка на Сорус“

Мишо
Мишо
1 година

Истинско наказание е дете да попадне в полезрението на медиите. Да първоначално е приятно, но това ти взима свободата. Не, благодаря!

Иван
Иван
1 година

Долнопробното слугуване на още по-долнопробни политически цели явно намери място и тук. Чак ме е гнус от подминалата всякакви морални граници агресивна профанизация на климатичната проблематика от така наречените „зелени“. И понеже в днешната екология няма нищо екологично, а просто се монетизират безочливи материални интереси, от такива статии става ясно, кой кому блюдолизничи.

--23424-
--23424-
Отговор на  Иван
1 година

Преди да философстваш, вземи се огледай как в Булгаристан всеки втори кара нафтена печка на улицата, наема катализатори, въздухът е като този в Бангладеш и Делхи, боклуците се ринат навсякъде, за разделно събиране и дума не може да става, найлона и пластмасата е навсякъде, хора палят гуми и дрехи да се „топлят“, ползват въглища за лично отопление, хвърлят си боклука, включително батерии и други, ползват пестициди за репеленти и още тонове неща. Да продължавам ли?

Не давай акъл, огледай се, това го няма в нито една европейска държава!

Иван
Иван
Отговор на  --23424-
1 година

Ето и примера за профанизацията – циганите горят гуми, следователно критиците на медийната манипулация не са прави. Човече, престъпниците, които слагат добре преценените изстъпления в устата на хлапето и които финансират мръсната кампания, не ги е еня за твоя въздух, дори и да бяха чували за споменатите от теб проблеми в някаква си там незначителна държава. Фокусът им е в парите, които ще капнат от преструктурирането на световната икономика, която с уличен натиск искат да разрушат. Овчето блеене по Грета налива вода във воденицата на едрия финансов капитал, потриващ ръце в очакване, как без подпалване на нова световна война, да… Виж още »

U4en
U4en
1 година

по-лесно е да ги издигаме в култ от колкото да им предоставяме адекватни грижи, а и мат’рял за „новини“ има така

Нови ревюта

Подобни новини