Главната цел на Зеления пакт е предотвратяване на климатичната катастрофа без вреда за икономическия ръст. Засега този курс не се поддържа от всички членове на Евросъюза.
Евросъюзът утвърди Зеленото споразумение – пакет от мерки, които имат за цел борба с климатичната криза. Guardian съобщи, че пактът предполага промени в почти всички сфери на икономиката – от регулацията на изхвърлянето на парникови газове в атмосферата до производството на храна.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че целта на Зеленото споразумение е да се осигури устойчив икономически ръст, който не е опасен за околната среда.
Новият Зелен курс предвижда двукратно намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на климатична неутралност към 2050 година. За държавите, които не са готови за тези толкова радикални мерки – Полша, Чехия и Унгария са предвидени стимулиращи субсидии и инвестиции в размер на 100 милиарда евро.
Финансирането на някои области на европейската икономика значително ще се промени. Така например, към 2021 година 40% от субсидиите за селското стопанство и 30% от субсидиите за риболов ще бъдат използвани за намаляване на вредните емисии.
Не всички страни членки на ЕС се стремят към „зеления преход“. Така например, четирите източноевропейски държави – Вишеградската четворка, които имат силно развита въглищна промишленост, не се съгласиха и преди време спряха мерките за намаляване на вредните емисии и навярно сега ще направят същото. А в някои европейски държави има мощно селскостопанско и риболовно лоби , което е обезпокоено от промените в политиката на субсидирането. Не ясно и кои финансови инструменти могат да се считат за „екологично устойчиви“.