Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC, работеща под егидата на ООН) публикува нов доклад, в който по същество се признава провалът на всички усилия за ограничаване повишаването на глобалните температури. В него се казва, че средните глобални температури ще се повишат с 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива още „през първата половина на 2030 г.“, т.е. след едно десетилетие. Температурите ще продължат да се повишават, тъй като човечеството продължава да изгаря въглеводороди, като водещите световни икономики – САЩ и Китай – допринасят най-много за това.
През 2018 г. Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) подчерта, че е важно глобалното затопляне да не надвишава 1,5 градуса по Целзий. Пет години по-късно емисиите на парникови газове продължават да се увеличават и предизвикателството за ограничаване на глобалното затопляне става критично. Според IPCC човечеството е далеч от това да задържи повишаването на средната глобална температура на 1,5 или дори 2 градуса по Целзий. Единственият начин да се постигне това на теория е да се намалят наполовина сегашните емисии на CO2 за 7 години – до 2030 г. За всички е очевидно, че това е напълно невъзможно. Между икономическата стабилност днес и хипотетичния екологичен апокалипсис утре повечето правителства избират първото.
Така например двата най-големи източника на замърсяване в света – Китай и САЩ – продължават да одобряват нови проекти за изкопаеми горива. По данни на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух във Финландия през миналата година Китай е издал разрешителни за 168 електроцентрали на въглища с различен капацитет. А администрацията на Байдън миналата седмица одобри мащабния проект на Уилоу за нефтени сондажи върху девствена федерална земя в Аляска.
В последния доклад на IPCC, одобрен от 195 правителства, се казва, че съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива – електроцентрали на въглища, петролни кладенци, фабрики, автомобили и камиони по целия свят – произвежда достатъчно въглероден диоксид, за да затопли планетата с около 2 градуса по Целзий през този век. И това е една твърде консервативна оценка – независими експерти дават значително по-големи стойности.
За да се ограничи затоплянето под това ниво, много от източниците на атмосферно замърсяване на планетата трябва да бъдат изключени или да се превърнат във възобновяеми енергийни източници. Това изисква огромни ресурси и координирани политики.
Същевременно постепенното увеличаване на глобалното затопляне увеличава риска от неблагоприятни въздействия. Глобалните температури вече са с 1,1 градуса по Целзий по-високи от прединдустриалните нива, което е резултат от повече от 100 години изгаряне на изкопаеми горива. Последиците от това са по-чести метеорологични бедствия. Тъй като почти половината от населението на света живее в региони, които са силно уязвими към изменението на климата, това е изключително опасно. Например смъртните случаи от наводнения, суши и урагани са се увеличили 15 пъти само през последното десетилетие, т.е. те стават все по-разрушителни.
Редица учени изтъкват, че превишаването на прага от 1,5 градуса не означава, че човечеството е обречено. Разликата между 1,5 градуса затопляне и 2 градуса може да означава, че още десетки милиони хора по света ще се сблъскат с животозастрашаващи горещи вълни, недостиг на вода, недостиг на храна и крайбрежни наводнения. В един свят със затопляне от 1,5 градуса все още може да има коралови рифове и летен арктически лед, но в един още по-топъл свят такива няма да има.
Учените твърдят, че затоплянето до голяма степен ще спре, след като хората спрат да добавят към атмосферата газове, които задържат топлината – концепция, известна като нулеви нетни емисии. От това колко бързо страните ще постигнат нулеви емисии зависи колко гореща ще стане планетата в крайна сметка. Анализаторите изчисляват, че при сегашната политика на националните правителства Земята ще се затопли с 2,1-2,9 градуса по Целзий до края на века.
Председателят на IPCC Хьосунг Лий заяви, че обобщаващият доклад подчертава спешната необходимост от по-амбициозни действия от страна на правителствата за ограничаване затоплянето на планетата. Според главния рецензент на доклада, професор Марк Хаудън, изборът, който човечеството ще направи сега, ще има последици за десетилетия, а може би и за хилядолетия напред.