Ето как АНС ми позвъни в полунощ и поиска моя сорс код

21
4175

Оригинал: Why the NSA Called Me After Midnight and Requested My Source Code

Историята на моята свръхсекретна чаша за кафе

Моля, слушайте внимателно и не затваряте телефона„. Това бяха първите думи, които някакъв непознат каза по телефона, когато брат ми ми подаде слушалката.

Това се случи през почивните дни на 4-ти юли 2000 година – плюс-минус един ден и непознатият господин Хикс знаеше, че трябва да започне именно с тези думи, понеже звъни малко след полунощ на домашния телефон на моя брат в Кънектикът. Това е доста зловещо, понеже аз живея в Калифорния и никой не знаеше, че съм в Кънектикът, освен най-близките, които празнуваха заедно с мен. Аз пристигнах преди няколко часа за семейния пикник по случай Деня на благодарността. Само че за какво ми звъни?

Става въпрос за националната сигурност

Позвънилият се извини за късното позвъняване и каза, че се казва Дейв. Той помоли да взема лист и химикал, понеже трябва да ми съобщи важни инструкции за потвърждаване на неговата личност. И буквално ме смая с фразата: „Става въпрос за националната сигурност„.

Някои от моите близки започнаха да се вслушват и да се приближават до масичката с телефона. Аз показах със знаци, че ми трябват лист и химикал.

Опитах се да проумея какво става. Колкото и да е странно, не се и досетих да запитам Дейв, откъде е взел този номер. Човекът бе сериозен и говореше с авторитетен глас и аз повярвах, че има това право.

ОК, готов съм да записвам.

Дейв каза, че звъни от базата на АНС в Бетезда. Агенцията за Национална Сигурност. Не можело да каже нищо повече, докато аз не му позвъня. Ето защо е необходим химикалът. Трябва да запиша инструкция от няколко стъпки, които да следвам и по този начин ще се потвърди неговата самоличност и сериозността на ситуацията.

Върнете ми обаждането

Дейв каза да затворя, да набера 411 (справки) и да помоля оператора за номера на централата на военноморската база в Бетезда, щат Мериленд. След това да позвъня на дадения ми номер, да премина през няколко оператора, всеки от които ме свързва със следващия по веригата. Той ми продиктува точните думи, които трябва да кажа на всеки един оператор, понеже няма как по друг начин да позвъня в защитен военен обект.

Адреналинът скочи и вече бях напълно буден

За да ме успокои, той каза, че ако не се оправя, ще ми позвъни след 10 минути. Но аз успях да се оправя.

След няколко минути отново разговарях с Дейв. Уха – АНС. Наистина.

Имаме нужда от твоята помощ

Дейв каза, че имат лаптоп с файлове, криптирани с моята програма SafeHouse. Въпрос на национална сигурност е незабавният достъп до тези файлове и им трябва моята помощ. По-конкретно, ако им помогна, ще получат достъпа до файловете по-бързо, отколкото без моя помощ. Времето е изключително важно – ето защо звънят след полунощ.

Ако АНС не получи достъп до тези файлове, ще има сериозни неприятности

SafeHouse бе (и сега си е) популярна shareware помощна програма за ОС Windows, която написах за криптиране на лични файлове. В безплатната версия криптирането е слабо в съответствие с изискванията на Държавния департамент за експорт на оръжия, а и за да подтикна потребителите да си закупят мощната платена версия. Клиентите на тази програма са най-различни – от домашни потребители до големи финансови организации.

Ако АНС не получи достъп до файловете, ще възникнат неприятности. Може да умрат хора. Дейв спомена всичко това и вежливо запита, дали ще му дам сорс кода, извинявайки се, че не може да даде повече подробности.

Вежливостта на Дейв бе някак необичайна и странна – той бе прекалено приятен. Но това свърши работа – създаде се впечатление, че става дума за нещо много важно и няма време за губене.

Разбира се, Дейв веднага запита, дали в моята програма няма задна врата. Уви, няма. SafeHouse е програма, съответстваща на високите стандарти и най-съвременни практики, използваща 256-битово криптиране.

Добре, добре, готов съм да дам всички сорс кодове. Всички, без никакви въпроси. Но има проблем. Аз не съм в дома си, а на гости – в отпуск съм. Ще трябва да събудя Рон в Портланд. Той е програмист от моя екип и знам, че има копията на сорс кода.

Компресирах. Имейл. Готово.

Но нещо започна да ме гложди и реших да опитам почвата: момчета, наистина ли можете да разбиете 256-битово криптиране. Мълчание. В общността на криптолозите отдавна се обсъжда тази тема и реших да се пробвам. Без дори да очаквам отговор.

И кога е купена програмата SafeHouse? Кава е версията? Колкото повече науча, толкова повече ще помогна.

И тогава Дейв каза, че е използвана shareware версията. Това променя всичко. Shareware версията поддържа слабо 40-битово криптиране. Повечето хакери могат да го разбият за ден-два. Струва ми се, че тайните декриптори на АНС ще се справят много по-бързо.

Отново опитах почвата: но този път за 40-битовото криптиране. Така де, това вече не е държавна тайна. Отново мълчание.

Тъпите престъпници

Но не може да бъде: наистина ли някакъв идиот с лаптоп възнамерява да взриви цяла сграда или нещо подобно, а няма мозък или пари, за да заплати $39,99 за версията с максимално криптиране?

Този път Дейв отговори: „Може да да се учудиш, но това се случва непрекъснато. Ненапразно ги наричаме „тъпите престъпници“ (Dumb-Ass Criminals). Невероятно е, но е истина“.

Продължих да работя с Дейв и неговия екип още два дни. Отговорих на всички въпроси, те не отговориха на нито един мой – естествено. Но винаги бяха вежливи и събуждаха някакво безумно любопитство, което си знаех, че никога няма да бъде удовлетворено.

Подаръкът

След няколко дни се завърнах в Калифорния и в офиса си намери кутия без никакви надписи и марки. Вътре, завита във фина бяла хартия се намираше синя чашка за кафе от АНС с ръкописен текст на обикновена хартия: „Благодаря. Дейв“.

Той позвъни по-късно и каза, че всичко се е получило както трябва и целият екип е благодарен за помощта.

Още веднъж си опитах късмета и запитах, какво стана, разбихте ли шифъра. Няма отговор. Какво ли прави този човек на партитата? И дали наистина се казва Дейв?

Когато благодарих за подаръка, не можах да се сдържа за интересната бележка, която намерих в чашката. Дейв просто се засмя и каза: „Това са официалните канцеларски материали на АНС“.

Тази свръхсекретна чашка за кафе е пред очите ми вече 18 години. Аз всяка сутрин пия кафе, но никога от тази чаша. Тя е прекалено особена. Страхувам се да не я счупя и тя си стои в гостната заедно с други ценни сувенири.

Никога не съм бил в АНС, но доколкото знам, там има сувенирен магазин, където тези чашки се продават. Тя е важна и ми напомня за нещо лошо, което не можа да се случи и в това аз изиграх своята неголяма роля.

 


Но едно нещо не ми дава спокойствие през всичките тези години – как дявол да го вземе, Дейв успя да ме проследи и намери на 3000 мили от моя дом в тази гореща лятна вече в Бристъл, Кънектикът?

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
21 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари