Защо дните изглеждат по-кратки с напредването на възрастта според науката

„Времето лети“ – това е фраза, която вероятно сте чували или самите вие сте казвали неведнъж, докато седмиците, месеците и годините се трупат, а животът бързо върви напред. Но има ли наистина научна истина зад усещането, че времето се ускорява с напредването на възрастта?

Учените прекарват години в изследване на въпроса защо с годините оставаме с впечатлението, че времето преминава все по-бързо. Публикувано през 2019 г. от издателството на Кеймбриджкия университет (Cambridge University Press) изследване установява научно несъответствие между умственото време и часовниковото време.

Според изследването причината се крие в това, че измеримото часовниково време не съвпада с времето, което се възприема от човешкия ум. Докато часовниковото време се отнася до буквалното 24-часово денонощие, „умственото време“ се оформя от образите, възприятията и преживяванията, които натрупваме през целия си живот.

Авторът на изследването – професорът по механично инженерство Адриан Бежан от университета „Дюк“ и автор на книгата „Време и красота: Защо времето лети и красотата никога не умира“, обяснява, че с течение на годините невронните мрежи в мозъка ни стават по-сложни, а електрическите сигнали пътуват по-бавно. В резултат на това възрастният мозък обработва по-малко нови изображения за една секунда. Тъй като субективно измерваме времето чрез промяната на мисловните образи, по-малкият брой обработени кадри прави изминалите периоди да изглеждат много по-кратки, когато се върнем към тях в спомените си.

Петте основни причини времето да се ускорява

Компанията за ментално здраве ReachLink посочва пет възможни причини, поради които времето изглежда се забързва с напредването на възрастта:

Пропорционалната теория

Първият фактор е свързан с така наречената пропорционална теория. Когато сте на 10 години, една година от живота ви представлява точно 10% (1/10) от целия ви досегашен опит. Но когато достигнете 50 години, същата тази една година вече е едва 2% (1/50) от вашия житейски опит. В това се състои същността на теорията: всеки нов период от време намалява като дробна част от общия изживян живот, което прави възприеманата му продължителност значително по-малка.

Дефицитът на новост

Вторият фактор е дефицитът на новост. Мозъкът на човека не записва изминалото време равномерно като видеокамера, а вместо това запаметява ярки и уникални събития. Когато ежедневието ви изглежда почти идентично седмица след седмица и месец след месец, остават много по-малко нови спомени, които да разграничат един период от друг. В резултат на тази монотонност, когато погледнете назад във времето, то изглежда изключително свито и съкратено.

Поглъщането на вниманието

Третият фактор е поглъщането на вниманието. Това състояние възниква, когато мозъкът превключи на автопилот по време на познати, рутинни или обичайни задачи. Това ни прави много по-малко съзнателни за преминаването на часовете. Когато сте напълно погълнати от определена дейност или ежедневна работа, вашите познавателни ресурси са насочени другаде, което означава, че следенето на часовника остава на заден план.

Емоционалното изглаждане

Четвъртият фактор е емоционалното изглаждане (или заравняване). Изпитването на силни емоции – като страх, безпокойство или силно вълнение – оставя траен и ярък отпечатък в паметта ни. От друга страна, чувства като бърнаут (прегаряне), стрес и монотонност свиват възприятието за време, защото образуват тънки, уеднаквени и заменяеми спомени, които лесно се сливат един с друг.

Ролята на допамина

Петият фактор е свързан с допамина – невротрансмитер, който участва активно в мотивацията, възнаграждението и начина, по който мозъкът обработва възприятието за време. Нивата на допамин в организма се променят и намаляват с напредването на възрастта. От ReachLink подчертават, че тази биологична промяна оказва пряко влияние върху усещането ни, че времето се движи все по-бързо.

Как да забавим субективното преминаване на времето

Като имаме предвид всички тези научни фактори, съществуват конкретни стъпки, които всеки може да предприеме, за да забави субективното преминаване на времето и да създаде моменти и спомени, които разчупват натрупаната рутина в по-късните етапи от живота.

Професорът по механично инженерство Адриан Бежан споделя пред изданието The Independent: „Забавете го още малко, принудете се да правите нови неща, за да избягате от рутината.“

„Осигурявайте си изненади. Правете необичайни и нестандартни неща“, продължава Бежан, който е автор на изследването.

„Чули сте добър виц? Разкажете го! Имате нова идея? Направете нещо. Създайте нещо. Кажете нещо.“

За да забавите вътрешния си часовник и да удължите субективното си усещане за време, можете да приложите и следните практически съвети:

• Променяйте ежедневната си рутина: Избирайте нови маршрути за разходка, опитвайте нови храни или променяйте подреждането на деня си.
• Учете нови умения: Овладяването на нов език, занаят или спорт кара мозъка да образува нови невронни връзки, което увеличава броя на запазените ярки спомени.
• Практикувайте осъзнатост: Фокусирайте се върху настоящия момент и се наслаждавайте на детайлите около себе си, вместо да вършите нещата механично.
• Водете си дневник: Записването на забележителни случки помага на паметта да разграничава отделните дни един от друг.