Фалшивите новини и дезинформацията са добре познат бич на съвременното общество. Макар и да не са изключителен феномен, който да е възникнал с популяризирането на интернет, и да съществуват много по-отдавна, и да си намират много изконно място в публичната комуникация, със сигурност дигиталните медии са вектор, който засили проблема с ненадеждната информация. Това се дължи главно на факта, че либералният и свободен характер на интернет е това, което събори границите на медийната информация и публичната комуникация, първо давайки възможност за публичност на практика на всеки, който има желанието и стимула да създаде собствена медия и комуникационно пространство, и второ като елиминира всякаква форма на върховен арбитър, авторитет или куратор, който да одобрява кое от медиите да достигне до широката аудитория (като изключим ситуацията в днешните тоталитарни общества). Привличайки изключително много привърженици и последователи, различните манипулативни комуникационни кампании, които се разпространяват в интернет, не просто нанасят щети върху качеството и надеждността на информацията, която се разпространява в широката общественост, но и могат да създадат редица опасности и да донесат потенциални вреди, карайки хората да вземат заблудени решения по важни въпроси, които касаят например личното им здраве, социалните избори и много други. И тази уязвимост към фалшивите новини и заблудите в нововъзникналото онлайн медийно пространство се усеща особено силно и с тревожни темпове в бившите тоталитарни общества, каквото е и нашето, тъй като поради историческия контекст се оказа, че широката общественост рядко притежава навиците, знанията и уменията, с които да мисли критично, да отсява и да подлага на анализ за достоверност онова, което ѝ се предлага посредством новите средства за масова комуникация – просто защото полученото образование и възпитание за функциониране в тоталитарно общество не намират място за такива умения.
Въпросът, който всички, които искат да помогнат за повишаването на обществената медийна култура, си задават, е как можем ефективно да противодействаме на фалшивите новини и как да помогнем за повишаване на критичността и разпознаването на дезинформацията и заблудите. Отговорът, за съжаление, не е прост. В рамките на този материал със сигурност нямаме претенцията да отговорим на него. Но с цел да стигнем до по-добри изводи и заключения, които да използваме следващия път, когато искаме да отворим очите на някой близък или на цял социален кръг за заблудите, в които се е потопил, сметнахме за необходимо да хвърлим повече светлина върху някои аспекти от начина, по който хората взаимодействат и се доверяват на фалшивите новини и заблудите.
Не фалшиви новини, а дезинформационна комуникация
Макар и често да употребяваме понятието „фалшиви новини“, когато искаме да назовем всякакви заблуди, лъжи или полуистини, които сме срещнали онлайн или в други комуникационни среди, всъщност по-правилно е да говорим за дезинформационна комуникация. Материалите, съдържащи заблуди, на които можем да се натъкнем в ежедневието си, всъщност рядко са новини. Обикновено по-скоро можем да говорим за статии, видеоклипове, влогове, подкасти и други съвременни формати на съдържание, които съдържат заблуждаващи твърдения. Дори когато имаме дезинформация, която е публикувана под формата на новина в дадена онлайн или офлайн медия, всъщност тя рядко е новина – темите, които се адресират в подобен тип публикации обикновено са стари, добре познати и наболели, а много често дори сведенията и твърденията, които се разгръщат в тях не са актуални, а са за пореден път претоплени дезинформационни наративи. Но независимо какъв е формата на съдържанието и по какъв начин е пакетирано, почти винаги то не идва само по себе си. Обикновено дезинформацията, на която можем да се натъкнем на различни нива и в различни потоци от обществената комуникация, е част от едни по-големи, мащабни и широкообхватни дезинформационни кампании, които се провеждат за дълги периоди от време, обхващат не една, а няколко свързани конкретни теми и са трайно залегнали в съзнанието на потребителите на обществената информация. Така например, когато четем поредната статия за вредите от ваксините срещу COVID-19 в някой съмнителен или известен като огнище на дезинформация сайт, дори да срещнем нови твърдения, например за „изненадващи разкрития“ за опасни странични ефекти от ваксината на даден производител (за които странични ефекти рядко дори са чували световните медии!), то те идват само като допълнение и повод за актуализиране на теми и въпроси, които са добре известни и познати сред аудиторията, на която се предлагат – в примерния случай обикновено се адресират дълбоко залегнали конспиративни теории и схващания, отнасящи се до вредата на ваксините по принцип, а не само на ваксините срещу коронавируса (в крайна сметка антиваксърското движение съществува по света и у нас вече няколко десетилетия), вредата от съвременната медицина и фармацията изобщо, световната конспирация за инжектиране на увреждащи вещества, чипове, промяна на структурата на организма и т.н. Тези теми от своя страна са свързани с едни още по-дълбоки, базисно залегнали уязвими теми и страхове, които будят инстинктивна и силна тревожност в читателя – страхове от един глобален заговор за влошаване на живота на населението или неговото намаляване, мащабна конспирация за ограничаване на способността на масовия човек да прозре пъклените планове на антисоциалните елити, които движат и експлоатират народите, изначалния и фундаментален страх от злите намерения, застрашаващите и вредоносни желания на авторитетите и натоварените с власт фигури. Имайки това предвид можем да прозрем, че независимо дали става въпрос за конспиративни вярвания по повод ваксините, „кемтрейлс“, медицината изобщо или „икономическото робство“, в крайна сметка всички тези теми натискат нашите копчета на страха, които са директно свързани с изброените фундаментални страхове и опасения.
Защо хора с високо образование, високо социално функциониране и критично мислене вярват във фалшиви новини?
Емпиричните изследвания по темата показват, че вярването във фалшиви новини, заблуждаващи твърдения или дезинформация е слабо до умерено свързано с когнитивните умения, нивото на образованието, социалното положение и други личностни характеристики (като Невротичност по Големите Пет или Невротичност по психологичната скала за измерване на личностните характеристики на Айзенк). Много често можем да останем изненадани, когато станем свидетели на това как хора, които се ползват с нашето уважение, доказали през живота си своите добри умения за учене и усвояване на нови знания и умения, добри способности за отсяване на надеждна от ненадеждна информация и личностни качества, които са им отредили важна роля в обществото, разпространяват фалшиви твърдения, дезинформация, заблуди и манипулации, в които изглеждат дълбоко потопени. Наблюдаването на този феномен може да ни изправи пред силно озадачаващ парадокс – как е възможно тези хора, които са доказали своите умения да се адаптират високофункционално в света, да вярват и разпространяват откровени заблуди, нелепи твърдения и абсурдни теории, при положение, че разполагат с добро и високо образование и са доказали своите умения да отсяват стойностното? Истината е, че това се случва, защото те наистина вярват в твърденията, които разпространяват косвено или по-енергично.
Тези хора вярват в твърденията и теориите, на които са станали привърженици, защото в тях не се съдържа просто поредната тривиална информация от живота и заобикалящия ни свят, към която следва да подходят критично и рационално, така както са правили досега в работата и живота си. Тези твърдения адресират опасения, тревоги, фантазии, схващания и убеждения, които са залегнали на много по-дълбоко в личността на тези хора. Те често са свързани с едни изначални страхове, фантазмени опасения и ирационални, несъзнавани вътрешни убеждения и артефакти от психичния живот, към които никой от нас не може да подходи рационално и хладнокръвно. Едни от най-горещите и бързоразпространяващи се наративи от полето на фалшивите новини директно напипват тези несъзнавани чувствителни теми и уязвимости на хората, за които ги сграбчват, противодействайки в повечето случаи на съзнателните изградени навици и умения за рационално разсъждаване и преработка на постъпващата информация.
Кои са най-уязвимите групи към фалшивите новини?
На практика всички социални кохорти са уязвими към фалшивите новини и няма такива, които да са напълно имунизирани срещу дезинформацията и заблудите. Въпреки това обаче се открояват някои социални групи хора, които по-често стават жертва на дезинформационната комуникация. Когато говорим за възрастовото разпределение, най-уязвими се оказват децата, тийнейджърите и възрастните хора (над 55 г.), въпреки че честотата, с която те се потапят в историите, които дезинформационните кампании разказват, не е изключително по-висока спрямо общата за всички възрастови групи. Лесно е да си обясним защо децата и тийнейджърите често биват уловени от фалшивите новини – често те просто нямат изградени необходимите навици, умения и достатъчно житейски опит, за да разграничават надеждната от ненадеждната информация. Но отговорът не е толкова лесен, когато искаме да си обясним какво прави по-възрастните хора уязвима група. Всъщност нивото на уязвимост на възрастните към фалшивите новини е различно за различните региони. Ако разгледаме ситуацията в нашата страна, причината за тази засилена уязвимост към дезинформацията и фалшивите новини е фактът, че възрастните хора, които днес се оказват интернет потребители, са образовани, възпитани и израснали в социална система, в която сведенията и информацията са били предварително изготвяни и подбирани от централизирани държавни авторитети, които са разпространявани чрез средствата за масова комуникация. Информационните източници не са изобилствали, но дори когато е имало избор измежду такива, този избор е бил предварително детерминиран от централизираните държавни органи, които са се грижели за хигиената и капсуловаността на това, което достига до общественото съзнание. С разпадането на тази социална система обаче, както и след революциите в медийната комуникация, които настъпиха с навлизането на новите технологии, и събарянето на границите за това кой може да бъде обществен комуникатор, до което доведе интернет, изведнъж хората, свикнали да функционират в дотогавашния социален ред, се оказаха неподготвени и предизвикани от настъпилата анархия в информационното пространство.
Как можем да повишим уменията на близките си да разпознават фалшивите новини?
Преди всичко, вижте от какви точно фалшиви новини се интересуват, с какво дезинформационно съдържание взаимодействат и по какъв начин, какви са главните теми, които са най-често адресирани във фалшивите новини, които следят. По този начин ще разберете кои точно техни лични убеждения и притеснения адресира съдържанието, на което погрешно се доверяват. Фалшивите новини и дезинформационните кампании в ежедневния поток, на който попадаме, не са еднакви – макар и да си служат със сходни инструменти за привличане и задържане на вниманието, те адресират и боравят с различни наши страхове, ирационално убеждения и атакуват на различно ниво. Ако установите кои са личните уязвимости, които адресират дезинформационните кампании, които влияят на конкретен ваш близък, ще можете да говорите с него повече по тези теми, да му предоставите повече надеждна информация, различни доказани перспективи и гледни точки, както и да разберете повече какво е неговото схващане по темата и по какъв начин стои тя за него. Ако някой от нас има лична история с негативни странични ефекти от ваксини, здравословни проблеми, възникнали в следствие на прием на дадени медикаменти или нещо друго, това допълнително дефинира начина, по който се ангажираме с фалшивите новини и конспирациите. Можете да кажете куп общовалидни и клиширани съвети и изречения на близките си и да им припомните много от изтърканите неписани правила, които многократно сте им повтаряли, на база на които да отсяват надеждната от ненадеждната информация, но само познавайки тяхната лична история и личното им преживяване, свързано с щекотливата тема, около която биват заблудени, можете действително да помогнете.
И все пак, нека преговорим клишетата
За финал може би е добре отново да припомним някои основни правила, съвети и насоки, които трябва да познаваме и да следваме, за да разпознаваме надеждната от манипулативната информация.
Задължително, когато четете дадена новина, търсете дали има някои от най-честите отличителни белези на фалшивите новини, а именно – гръмки, емоционални и императивни заглавия, понякога изписани частично или изцяло в главни букви, силни и смели твърдения, привличащи вниманието изображения и други визуални материали, липса на цитиран източник на информацията или невъзможен за проследяване на източник, съмнителен уебсайт, който не е известен като утвърдена медия с добра репутация, липса на име на автор или използван псевдоним, рязък и агресивен тон на изказа, необичаен журналистически стил, а понякога и текстове, съдържащи много правописни, граматични или стилистични грешки. Допълнително, всеки път, когато почувствате известна доза съмнение или скептицизъм към материала, който четете, проверете в поне два други независими източника, национални или международни, които са известни с добрата си репутация. Важната информация, независимо дали касае широки обществени кръгове или е тематична и специфична, се разпространява бързо, особено в съвременните дигитални медии. Това ще рече, че ако действително се е случило дадено събитие или е възникнала дадена ситуация, то със сигурност ще са я отразили множество медии – по различно време, в различен контекст и използвайки различно текстово и визуално съдържание (понякога абсолютния идентичния снимков, видео или текстов материал за дадена новина може да бъде издайник за това, че тя е фалшива или обслужва нечия дезинформационна PR кампания, макар и това да не е сигурен белег).