Защо Полша ще строи АЕЦ и новите режими на мирния атом

10
1045

Полското правителство възнамерява през следващите 20 години да инвестира $40 милиарда в строителството на 6 ядрени реактора. Това бе заявено още през месец септември тази година от министъра на климата и околната среда на Полша Михал Куртика. Неговите намерения са страната сериозно да намали своята зависимост от въглищата, от които към днешен ден се произвежда 75% от електроенергията на Полша. Защо едни държави се отказват от мирния атом а за други той е така привлекателен? Много добър пример за това е Полша.

Полският въглищен капан

Още през 1983-та година в Полша започна строежът на атомната електроцентрала Жарновец. Скелет на тази недовършена АЕЦ от четири енергоблока и досега се намира на 50 км северозападно от Гданск. През 1990 година тя стана жертва на икономическо политическата криза както в самата Полша, така и в СССР и целия комунистически блок. След чернобилската трагедия се планираше полската АЕЦ да бъде модифицирана, за да съответства на западните стандарти, но това не се случи.

Скелетът на неизползваната АЕЦ включва поддържащата инфраструктура и 40% от работата по изграждането на първия реакторен блок. Останалото оборудване е разпродадено, а корпусът на единия реактор е изпратен във Финландия, където се използва за тренировка и обучение на атомни специалисти. Другият блок е изпратен в Унгария. Почти всички здания са разграбени.

Оттогава Полша уверено и без каквато и да било надежда за промяна на тази ситуация оглавява рейтинга на най-големите производители на каменни въглища, както и класацията на европейските потребители на този вид гориво. Това е и причината западните страни да наричат Полша (заедно с Великобритания) „мръсната държава на Европа“. Преди време Европейският съд се произнесе, че Полша е виновна за системното нарушаване на нормите за замърсяване на въздуха заради прекомерна употреба на въглища в енергетиката на страната. Цели 75% от електрическата енергия в Полша се произвежда с помощта на въглища, 13 процента от енергията идва от възобновяеми източници (предимно вятърни централи) и и още 7% се генерират с помощта на природен газ.

Но към 2020 година добивът на това изкопаемо гориво стана твърде сложен и скъп. По този начин продукцията от този сектор стана неконкурентноспособна и тя все повече зависи от държавните субсидии. Вече се счита, че от икономическа гледна точка въглищната продукция се е изчерпала, а под натиска на различните екологически групи правителството се договори със синдиката на миньорите за значително съкращаване на този сектор и пълното отказване от въглища към 2049 година.

‘Въглищата са нашето черно злато’ – твърдеше преди време премиерът Матеуш Моравецки.

Но ниската себестойност на електрическата енергия, която се получава от това ‘злато’ се дължи предимно на преките и на скритите субсидии с които държавата подхранва този сектор. От друга страна, ниските цени на електроенергията останаха в миналото.

Към 2017 година цената на едро на електроенергията в Полша нарасна до най-високите в Европа цени – от 37,89 евро за мегаватчас на 53,72 евро. А в началото на тази година цената на електроенергията в Полша се оказа по-висока от цените във всичките 27 европейски страни с изключение на самата Полша.

Експертите обясняват този парадокс с три фактора

Първи фактор. През 2019 година цените на природния газ в Европа значително паднаха: дори и най-евтините газови електроцентрали станаха най-евтини за използване в сравнение с най-ефективните въглищни електрически централи.

Втори фактор. През месец май 2019 година полските въглища станаха по-скъпи от вносните. Оттогава тяхната цена непрекъснато расте. По последни данни (към месец август тази година), един тон полски каменни въглища станаха с 18 евро по-скъпи, докато през 2017-2018 години, те бяха средно с 24 евро по-евтини от един тон вносни въглища. Рентабилността на добива на въглища пада, бюджетните възможности за технологични инвестиции намаляват, миньорите се опитват да запазят работните си места и всичко това намалява до минимум шансовете за намаляването на цената на полските въглища.

Трети фактор. Полша има един от най-ниските дялове на използване на възобновяеми източници на енергия. Ето защо, цената на едро на електроенергията се определя предимно от скъпите и неефективни въглищни електроцентрали. Експертите прогнозират, че като се има предвид понижаването на цената на енергията от вятъра и слънцето през последните години и продължаващото повишение цената на въглища, съвсем скоро създаването на нови електроцентрали с възобновяеми източници на енергия ще бъде по-евтино, отколкото използването на сега съществуващите въглищни електроцентрали.

Ръстът на цените на електрическа енергия води до това, че расте и нейния внос. Докато през първите девет месеца на 2016 година Полша внасяше 2,7 тераватчаса електрическа енергия, то за аналогичния период на 2020 година вносът вече е 10,4 тераватчаса, като енергията идва основно от Германия, където вятърът и слънцето определят ниските цени на едро на електрическата енергия.

Друго важно следствие от всичко това е понижаването на промишлената конкурентоспособност на страната. Наскоро ArcelorMittal съобщи за затварянето на един от своите заводи за леене на стомана. Причината е високата цена на електрическата енергия. Това не е единичен случай. Полша е пред заплаха да започне оттеглянето на чуждестранните инвестиции от секторите, където се използват големи количества електрическа енергия.

Атомното маневриране

Описаното по-горе показва предпоставките към назрелия преход за диверсификацията на източниците на електроенергия. Ето защо, обновената енергийна стратегия на Полша до 2040 година се предвижда строителството на първата в страната атомна електроцентрала с мощност от 6 до 9 гигавата. Предвидени са инвестиции в размер на 40 милиарда долара. Първият енергоблок на тази АЕЦ с мощност от 1 до 1,6 гигавата трябва да бъде стартиран към 2033 година. Планира се изграждането на мащабна мрежа от крайбрежни вятърни електроцентрали, която към 2040 година трябва да генерира от 8 до 11 гигавата електричество. Затова са необходими още 35 милиарда долара. Като цяло в този сектор се предвижда създаването на 300 хиляди нови работни места.

По този начин Полша възнамерява да намали въглищния дял до 37, най-много 56% към 2030 година, като до 2040 година този дял трябва да падне до 11-28%.

Работата по изграждането на първия енергоблок ще започне през 2026 година и ще приключи през 2033-та. Ще се използват атомни реактори от съвсем нов тип със специализиран софтуер, които могат да осигуряват допълнителна енергия и през пиковите дни на годината. Възможността на атомната централа да маневрира и да променя производителността си в рамките на едно денонощие се счита за един от ключовите фактори в работата на тази енергийна система.

Този режим на работа е добре известен от френската енергийна система, в която около 70% от енергията идва от атомни електроцентрали. Във Франция те са 56. Почти всички реактори са от същия нов тип или са модернизирани по такъв начин, че могат да намаляват производителността си от 100 до 20% от номиналната мощност в рамките на един ден, при това този процес трае едва 30 минути. Това е много удобно и икономично, понеже тези АЕЦ могат ефективно да работят както по време на пиковите натоварвания но енергийната система, така и през нощта, когато натоварването е значително по-малко.

График на работата на една от френските атомни централи

Проектирането на френските атомни централи постепенно еволюира и предлага нови технически характеристики, каквито не могат да имат стандартните реактори с вода под налягане (PWR). Тези модификации са свързани преди всичко с използването на различни типове контролни пръти, с промяната на тяхното положение в активната зона в зависимост от нивото на мощността, и с използването на материали, които поглъщат по-малко неутрони. А това дава възможност за по-точно модулиране и регулиране на верижната реакция.

Гъвкавостта на френските АЕЦ дава възможност за точен баланс между търсенето и предлагането на електрическа енергия.

‘ Повечето ядрени реактори във Франция могат да намаляват своята мощност два пъти на ден и да правят това ежедневно, като свалят мощността до 20% от номиналната само за половин час’ – споделя Стефан Фетри, началник на отдела за ефективно използване на ядрената енергия. „Но тази възможност не винаги се използва. Един от нашите ядрени реактори извършва средно по 15 подобни вариации в годината, но този показател расте, понеже в енергийната система се включва все повече и повече възобновяема енергия’.

Френските АЕЦ могат да извършват тези маневри още от 1980-те години. Към днешен ден някой видове ядрени реактори могат да извършват по 100 такива цикъла в годината, без да са възникнали някакви извънредни ситуации. За какво е необходимо това?

Реакторите Électricité de France  могат да произвеждат по-малко енергия при ниски спот цени, когато консумацията е малка или когато има силен вятър и хубаво слънце. Но те повишават мощността си до максимум по време на пиковите часове, когато цената на електрическата енергия е по-висока. И още, реакторите EDF  мога да променят честотата на подаваната електроенергия. По този начин може да се извършва регулиране на генерирането на енергия по такъв начин, че нейната себестойност да е най-ниска.


Енергетиката на Полша все още остава силно зависима от въглищата. Десетилетия наред страната е сред най-големите производители на въглища в света, като към днешна дата няма друга страна в Европейския съюз, която да изгаря повече изкопаеми твърди горива от нея за производство на електроенергия. Въглищата съставляват 75% от енергийния микс на Полша. И все пак европейският натиск по отношение на климатичните промени и енергийния преход принуждава страната да предприеме мерки за ограничаване на въглищата. Един от кандидатите за техен наследник е именно ядрената енергия.В крайна сметка Полша постепенно се ориентира към намаляване използването на въглища и постепенното преминаване към атомна и възобновяема енергия.

5 3 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари