За какво са ни високосните години и кой ги е измислил?

На 1-ви януари 2024 г. навлязохме в поредната високосна година, което означава, че тя ще продължи с един ден повече, т.е. 366 дни вместо общоприетите 365. Тези години се повтарят всяка четвърта година по григорианския календар. Затова всички те се делят на 4. Така например 2020 г. и 2024 г. са високосни години, така че лесно могат да бъдат разпознати по последните две цифри. Изключение правят някои стогодишнини, които завършват на 00, например 1900 и 2000 г. не са високосни години. Но защо се нуждаем от допълнителен ден и кога изобщо са измислени удължените години? Нека се спрем по-подробно.

За какво са ни необходими високосните години

Допълнителният ден във всяка високосна година е 29-ти февруари, който също се нарича високосен ден. В резултат на това, считано от месец март, всяка дата се премества с един допълнителен ден напред в сравнение с предходната година. Например през предходната 2023 г. 1 март се падаше в сряда. През 2024 г. този ден ще се падне в петък. Обикновено обаче една и съща дата се премества само с един ден напред. Това означава, че през 2025 г. 1 март ще бъде в събота, а през 2026 г. – в неделя и т.н.

Трябва да се отбележи, че високосни години има не само в Григорианския календар, но и в други календари, като например еврейския, китайския, етиопския, ислямския и т.н. Вярно е, че не във всички календари тя се появява на всяка четвърта година. В някои календари се добавят няколко високосни дни и дори високосни месеци.

Малко хора знаят, но в Григорианския календар, по който ние живеем, има не само високосни дни, но и високосни секунди. От време на време те се добавят към някои години. Например за последен път секунди са били добавени през 2012, 2015 и 2016 г. От 2035 г. обаче Международното бюро за мерки и теглилки (IBWM) ще премахне това.

Не е трудно да се досетим, че всички тези манипулации с дните и секундите са необходими поради това, че календарът, по който живеем, не е много точен. В резултат на това той трябва редовно да се синхронизира със „слънчевия“ или „тропическия“ календар, т.е. с времето, за което нашата планета извършва едно пълно завъртане около Слънцето.

Расинхронизацията между григорианския календар и действителния календар се получава, защото броят на дните в годината в него възлиза на 365 дни. Само че Земята обикаля около Слънцето за 365,24 дни, което се равнява на 365 дни, 5 часа, 48 минути и 56 секунди. Това означава, че на всяка нормална година десинхронизацията между Григорианския календар и действителния календар се увеличава с без малко 6 часа.

Според Националния музей на авиацията и космонавтиката на САЩ, ако нямаше високосни години, след около 700 години зимата в Северното полукълбо щеше да започва на 1-ви юни вместо на 1-ви декември.

Защо понякога високосните години се пропускат

Добавянето на един ден на всеки четири години обикновено решава проблема с неточното синхронизиране на календара, но не напълно. На всеки четири години все още има 44 допълнителни минути неправилно синхронизиране на календара. На пръв поглед това изобщо не изглежда много, но за 129 години десинхронизацията се увеличава с 1 ден. За да се реши този проблем е решено да се пропуска високосната година за всяка стогодишнина.

Дори и в този случай обаче има известна разлика между календарните и слънчевите години. Затова IBWM експериментира с добавянето на допълнителни секунди към някои дни. Но, както беше споменато по-горе, в крайна сметка бе решено тази практика в бъдеще да бъде изоставена. Все пак секундите не играят особена роля.

Кога се появяват високосните години

Историята на високосните години датира от 45 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар въвежда Юлианския календар. Той също се състои от 365 дни, точно както Григорианския календар. И всички дни също са били разделени на 12 месеца. Юлиянският календар обаче включвал високосни години на всеки четири години без изключение, т.е. нямало пропускания на всеки 100 години.

Дълго време Юлианският календар е бил подходящ за всички и е изглеждал идеален. През XVI век обаче астрономите откриват, че сезоните започват с около 10 дни по-рано, отколкото би трябвало. В резултат на това редица важни празници, като Великден например, не съвпадали, което било ясно видимо на фона на действителни събития, като пролетното или есенното равноденствие.

За да премахне тази несъвместимост, през 1582 г. папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар. Този календар всъщност не се различава от Юлианския календар, с изключение на това, че сега високосната година се прескача през стогодишнините. Вярно е, че дълго време само католическите държави са живели по Григорианския календар. Но през XVIII в., когато Юлианският календар става още по-различен от слънчевия календар, много други страни започват да преминават към него.

В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14-ти март 1916 г., като отчитането на времето единствено по новия стил започва от 1-ви април 1916 г. според юлианския календар (14-ти април според григорианския календар). Това са две седмици разлика.