За онлайн поверителността, репутацията и възможно ли е да изтрием нещо от интернет?

3
545

„В бъдеще всеки ще бъде анонимен за 15 минути“ – това каза Банкси, художник на графити от Бристъл, Англия през 2006 г.

В ерата на интернет, в свят, в който всяко събитие от живота ни трябва да бъде надлежно отчитано в социалните мрежи, а понякога дори те знаят по-добре от нас самите какво и с кого точно правим, възможно ли е да бъдем анонимни, дори за малко?

Изказването на Банкси, е тълкувано по много начини и озадачава и фенове, и критици. Всички са съгласни обаче, че Уорхол подчертава реалната трудност да запазим нещо лично в 21-ви век.

Виктор Майер-Шьонбергер професор от интернет института в Оксфорд, казва:

„Днес имаме повече цифрови устройства от всякога и всички те имат все повече и повече сензори, с които да улавят всичко за нас“.

Според проучване на набиращата популярност фирма Careerbuilder, в САЩ миналата година 70% от компаниите са проверявали профилите в социалните мрежи на кандидатите им за работа, а 48% са проверили активността в социалните мрежи на настоящия си персонал.

Също така финансовите институции често проверяват профилите в социалните мрежи на едно лице, което кандидатства за кредит или има просрочие на задължение.

Същевременно световните гиганти в онлайн търгуванията създават модели на потребителските навици за пазаруване, изследователски компании анализират политическите възгледи и дори използват изкуствен интелект, за да преценят бъдещите решения на едно лице въз основа на активността му в социалните мрежи.

Какво правят хората?

Все повече и повече притеснени са личната си конфиденциалност хора изтриват акаунтите си в социалните мрежи. Най-голямото масово изтриване на Facebook профили беше в началото на миналата година, след скандала с Cambridge Analytica, когато стана ясно, че компанията е събирала и анализирала тайно данните на 87 милиона души, ползватели на Facebook с цел политическа пропаганда и оформяне на мнението им по обществените въпроси.

Изтриването на акаунтите в социалните мрежи може да е най-очевидното действие с цел премахване на личните данни от интернет, но това не оказва влияние върху информацията, която се съхранява от външни компании и трети страни.

За щастие в някои страни законът предлага известна защита

В Европейския съюз Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) включва „правото да забравяне“ – правото на едно физическо лице да премахне всичките си лични и общи данни от онлайн платформите, в които е членувало.

В Обединеното кралство службата по защита на личните данни към полицията е получила 541 заяви за изминалата година за премахване на информация от търсачките, според данни от BBC, в сравнение с получени 425 заявки през 2017 и 303 заявки през 2016 г.

Действителните цифри може и да са по-високи, тъй като регулаторният орган към британската полиция, известен още като ICO казва, че най-често сигналите стигат до тях само след отхвърляне на първоначалната жалба до компанията, която притежава информацията, в това число и компаниите зад търсещите машини, като Google.

Работят ли регламентите за защита на личните данни?

Сюзън Гардън от ICO казва, че GDPR засили чувствителността на хората и им дава безусловното право да поискат от дадена организация да изтрие личните им данни и всякаква друга информация, която има за тях, ако смятат, че вече не е необходимо тя да ги обработва.

„Това право обаче не е абсолютно и в някои случаи трябва да бъде напаснато с други конкурентни права и интереси, например със свободата на изразяване“, допълва Гардън.

Правото „да бъдеш забравен“ нашумя през 2014 г. и доведе до широк спектър от искания за премахване на информация – случвало се е да постъпват заявки от бивш политик, който иска да бъде преизбран, както и от педофил… Но не всички заяви за заличаване на цялата налична информация ще бъдат уважение.

Фирми и физически лица, които имат необходимите средства, могат да наемат експерти, за да им помогнат.

Заформя се цяла индустрия около „защита на репутацията“, като фирмите използват технологии за заличаване на наличната информация в интернет за даден субект – например стари цени на предлагани услуги или продукти или лоши новини или отзиви, налични в търсачките.

Една такава компанията е основната през 2006 г. Reputation Defender, която казва, че има над един милион клиенти, включително заможни лица, професионалисти в различни сфери и ръководители. Основният пакет от услуги на компанията струва около 5000 паунда (5 500 долара).

Компанията използва собствен софтуер, който променя резултатите от търсенията с Google на своите клиенти, като помага да се намалят неблагоприятните новини, информация и отзиви и да се популяризират благоприятните.

„Технологията се фокусира върху това да насочи Google кои статии и информация за важни за компанията и да ги индексира в първите резултати при търсене, като съответно неблагоприятното съдържание да бъде избутвано към последните страници с резултатите“, казва Тони Маккристал, управляващ директор на Reputation Defender.

„Като цяло двата основни аспекта, на които Google дава приоритет са доверието и авторитета, който даден уеб актив / ресурс притежава. От това зависи как потребителите възприемат резултатите от търсенето.

Нашата работа представлява да накараме Google да индексира по-добре страниците, които са полезни за нашия клиент. Това става като търсещата машина възприеме въпросните страници като по-полезни за потребителите резултати от търсенето, като за сметка на това нежеланите публикации биват избутвани.“, допълва Маккристал.

Фирмата си поставя за краен срок от 12 месеца по постигане на зададените от клиента цели.

Това е забележително ефективно, тъй като 92% от потребителите никога не преминават първата страница с резултати при търсене с Google, а 99% никога не преминават втората страница.

Проф. Майер Шьонбергер изтъква, че макар компаниите за защита на репутацията да са ефективни, е трудно да се разбере защо само платежоспособните и богати хора се възползват от услугите им, а не всички, които имат нужда.

Все пак възможно ли е да се отървем напълно от дадена онлайн следа?

Просто казано – не. Поне това е мнението на Роб Шавел, съосновател и главен изпълнителен директор на DeleteMe – абонаментна услуга, която има за цел да премахне личната информация от обществени онлайн бази данни, брокери на данни и търсачки.

„Не можете напълно да изтриете една информация от интернет, освен ако по някакъв начин всички компании и физически лица, които предлагат интернет услуги, не променят принудително фундаментално начина си на работа, което е невъзможно.

Въвеждането на стриктно разумно регулирането и неговото прилагане, което да даде думата на потребителите за начина, по който личната им информация да бъде събирана, споделяна и продавана, е най-ефективният вариант. Но за постигането му ще са необходими изключително много усилия и продължителна работа на редица регулаторни органи, технологични компании и институции“.

3
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
2 Коментари
1 Отговори на коментарите
0 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Може би Банско
Може би Банско

Бански?! Ама цял или от две части?

Banksy’s name and identity remain unconfirmed and the subject of speculation. […] Banksy is believed to be Robin Gunningham, born on 28 July 1973 in Yate.

Kuzmanovv
Kuzmanovv

Може и бански само от една част – примерно горна … 😀 .

Oceanic815
Oceanic815

С всичкото ми уважение към труда на автора, но това е поредната статия пача с клик-байт заглавие.

Банкси и Бански не е едно и също. Освен това Анди Уорхол, не е Банкси, още повече пък Бански.

„Изказването на Анди Уорхол, художник с псевдонима Бански, е тълкувано по много начини и озадачава и фенове, и критици.“