Рей Курцвейл: Изкуственият интелект прави възможно радикалното удължаване на живота

Тази статия е адаптирана от книгата на известния футурист Рей Курцвейл „Singularity Closer: When We Merge with AI„.

През последното столетие медицината постигна значителен напредък в лечението и предотвратяването на болести благодарение на случайни открития и високопроизводителни лабораторни техники.

Този подход обаче винаги е зависел от късмета и е отнемал много време. Един от най-известните примери за случайно откритие е появата на пеницилина, който спаси милиони животи и постави началото на ерата на антибиотиците.

Днес животът на хората е значително подобрен благодарение на напредъка в медицината. В началото на 19-и век средната продължителност на живота в Европа е била около 20 години, а към средата на същия век тя се е увеличила до 40 години във Великобритания и САЩ. През 2023 година средната продължителност на живота в развитите страни надхвърля 80 години. Основните постижения обаче са свързани с борбата срещу външните патогени – бактерии и вируси. Сега медицината е изправена пред вътрешни проблеми на организма, като рак, атеросклероза, диабет и болестта на Алцхаймер.

От началото на 21-ви век увеличаването на продължителността на живота се забави, тъй като вниманието на лекарите се насочи към хроничните и дегенеративните заболявания. Например в САЩ от 1880 до 1900 година средната продължителност на живота се е увеличила от 39 на 49 години, но от 1980 до 2000 година тя е нараснала само от 74 на 76 години.

През 2020 година обаче настъпи нова ера в медицината чрез използването на изкуствен интелект и биотехнологии. Сега ИИ се използва активно за намиране на нови лекарства и за провеждане на цифрови симулации, за да се ускори и поевтини процесът на разработване на лекарства.

Един от най-забележителните примери за това е в областта на генетиката. След завършването на проекта „Човешки геном“ през 2003 година разходите за секвениране на генома бързо намаляват – от 50 млн. долара на 399 долара през 2023 година, като се очаква разходите да намалеят още повече благодарение на използването на ИИ.

Изкуственият интелект вече е започнал да оказва клинично въздействие и се очаква използването му в медицината да се увеличи значително до края на десетилетието. Това ще позволи пряко въздействие върху биологичните фактори, които ограничават максималната продължителност на живота, като мутации на митохондриалната ДНК, скъсяване на теломерите и неконтролирано клетъчно делене, което причинява рак.

През 2030 година човечеството вероятно ще достигне третия етап на радикално удължаване на живота с разработването на медицинските нанороботи.

Тези микроскопични устройства ще могат да извършват интелигентна поддръжка и „ремонт“ на клетъчно ниво в целия организъм. Макар че някои биомолекули вече могат да се считат за примитивни нанороботи, ключовата разлика при нанороботите от третия етап е способността им да бъдат активно контролирани от изкуствен интелект за изпълнение на широк спектър от задачи.

Тази технология потенциално ще даде възможност за безпрецедентно ниво на контрол върху нашата биология, сравнимо с това, което имаме сега по отношение на поддръжката на автомобилите си.

Точно както един автомобил може да се поддържа безкрайно дълго чрез своевременно ремонтиране и подмяна на части, интелигентните нанороботи ще могат да ремонтират или обновяват отделни клетки, като по този начин потенциално ще преодолеят процеса на стареене.

Очаква се нанороботите да могат да изпълняват разнообразни функции – от непрекъснат мониторинг на клетъчното състояние до поправка на място на увреждания на ДНК, отстраняване на токсини, оптимизиране на клетъчните органели и дори регулиране на генната експресия. Това открива перспективи не само за борбата срещу стареенето, но и за лечението на много заболявания на молекулярно ниво.

Четвъртият етап на технологичния прогрес – възможността за създаване на цифрови копия на нашето съзнание вероятно ще стане реалност през 2040 годиина.

Съвременната неврология предполага, че сърцевината на личността на човека се крие не толкова във физическата структура на мозъка, колкото в уникалната конфигурация на информацията, която мозъкът обработва и съхранява. Когато технологията ни позволи да сканираме и възпроизведем тази информационна структура с висока точност на цифрови носители, ще можем да създадем функционални копия на човешкото съзнание.

Това откритие може да има революционни последици за разбирането на природата на личността и концепцията за смъртта. Теоретично, дори когато биологичният мозък е унищожен, личността на човека ще може да бъде запазена като цифрово копие. Подобна технология би могла да осигури безпрецедентно удължаване на живота чрез периодично актуализиране и запазване на резервни копия на съзнанието на надеждни цифрови носители.

Този сценарий обаче повдига редица сложни етични, философски и правни въпроси, на които обществото трябва да отговори. Например как да определим правния статут на цифровото копие на даден индивид? Какви са етичните аспекти на създаването на множество копия на едно съзнание? Как това ще се отрази на разбирането ни за идентичност и приемственост на личността?