Саманта Беар (BG3): Големите издатели ще използват изкуствен интелект на всяка цена

Появата на генеративния изкуствен интелект преди две години разтърси не един и два сектора. Подготвяна с години за премиерата си, технологията бързо се зае да се оправя с конкуренцията в лицето на човешкия фактор. И да напомним, че става дума за нещо появило се преди едва две-три години. Какво може да се случи след 10 или 15 години? С присъствието на GenAI инструментите, много от корпорациите днес си решават не един и два проблема. Такова изглежда е и положението в гейм индустрията. От генериране на текстурите и средата, до NPC персонажите и озвучаване на героите. Възможностите са просто безкрайни.

Представителите на същата тази индустрия вече започнаха да надигат глас, но битката изглежда предварително спечелена. В момента тече например стачка на заетите в сектора актьори и изпълнители. За последно чухме от синдиката, който защитава правата им, че големите издатели не искат да отстъпят. Мнение по темата в последната година-две дадоха, както представители на гилдията, така и шефове на компаниите.

Така например директорът на ЕА Андрю Уилсън заяви през миналата година, че е сигурен, че изкуственият интелект ще повиши допълнителната монетизация с 20%. Което със сигурност е погалило ушите на акционерите на компанията. В началото на тази година Строс Зелник, шеф на Take-Two, обясни, че изкуственият интелект няма да отнема работни места. А тъкмо напротив. Фактите са такива обаче, че творческата и развлекателните индустрии са вече засегнати от генеративния изкуствен интелект. Особено силно беше изразеното по време на GDC 2025 мнение на AI разработчик, че се страхува от смъртта на изкуството.

Наскоро мнението си за ситуацията тук даде и Саманта Беар, озвучаваща Карлак в Baldur’s Gate III. Тя е убедена, че шефовете на големите студиа ще използват изкуствен интелект в игрите си на всяка цена. Даже това да струва репутацията на техните компании. Причината? Просто да спестят пари. Тя също така вярва наивно, че актьорите в сектора могат да направят нещо по въпроса. Което едва ли е така.

„Имаме индустрии, съставена от изключително артистични хора, които са призовани да правят това, което правят. А след това имате и хората с парите. Които не играят игри. Които гледат на това (изкуствения интелект – б.а.), като на лесен начин да си възвърнат инвестицията. Много е трудно да преговаряш с хора, които са толкова диаметрално далеч разположени спрямо теб“, обяснява Беар за EDGE. „Това е наистина неприятна ситуация, в която творците се борят за роля, докато тези, които притежават властта приоритизират финансовата изгода“.

И докато години наред, поне до първите години на XX век, гейм компаниите и видеоигрите са поле на по-скоро ентусиасти и хора, които правят това, което обичат, днес не е така. Това е „индустрия“. Която се движи по бизнес логика, тримесечни отчети и проценти на растежа. Беар засяга и тази тема, заявявайки, че гейм сектора вече прилича на компаниите от технологичния спектър.

„Мечтата на технологичната индустрия е да продадеш компанията си на надинфлационна цена и се пенсионираш. И мисля, че точно това се случва в момента с гейм студиата. Това са същите хора, които се кланят на олтара на Джак Уелч“.

Уелч може да се каже, че е „баща“ на модерния, хищнически корпоратократизъм. Той е дългогодишен шеф на General Electric Company. Разчитащ на краткосрочни печалби без да се интересува от дългосрочните последствия, Уелч успява да разруши компанията, дала на света електрическата крушка, атомните централи и рентгеновия апарат.