Изследователи искат да покажат на всички как „мирише“ историята

1
596

Много картини и книги илюстрират битката при Ватерло, но какъв точно мирис се е носил, когато разтревоженият Наполеон Бонапарт и армията му са се оттеглили? Международен екип от изследователи се надява да архиви и дигитализира миризмите от този ключов исторически момент като част от нов амбициозен проект за възстановяване и разпространяване на някои от ключовите аромати на стара Европа, в това число и миризмите, които са се носели насред големите европейски градове, и да ги направи достъпни за ноздрите на всеки съвременен човек.

Проектът е наречен Odeupora и целта му е „да покаже, че критичното ангажиране с обонянието на миналото ни е важно жизнеспособно средство за популяризиране на европейската история, както и материалното и нематериалното ни културно наследство“, се казва в описанието на проекта, който току-що получи 2,8 милиона евро безвъзмездна помощ от изследователска и иновационна организация на Европейския съюз.

Ако е трудно да си представим какви миризми е усещам носът на победения Наполеон, който бяга в онзи исторически момент пред 1815 г., то можем да ви помогнем малко – представете си как мирише н0апоена с дъжд почва и трева, примесена с мирис на гниещи човешки трупове и пръст, изгорена от експлозии, както го описват войниците в своите дневници. Представете си миризмата на битката при Ватерло като смес от миризми на гниеща човешка и конска плът, барут и дори парфюма и телесните миризми на самия френски император. При все, че все още ви е трудно да си представите този коктейл от изброените миризми, то проектът Odeupora ще ви улесни значително.

„Знаем, че Наполеон е бил с любимия си парфюм в този ден, чийто аромат наподобява този на днешния одеколон 4711 и който е бил наречен „aqua mirabilis“, казва холандският историк на изкуството и ароматите Каро Вербеек, член на екипа на Odeupora. Дисертацията ѝ проследява ароматите по време на битката при Ватерло и ще послужи като основа за работата по проекта и нейното пресъздаване.

Наполеон е избрал да бъде с този парфюм, за да прикрие ужасната воня на битката, казва Вербек, но също и така за да бъде здрав, тъй като одеколонът съдържа съединения, за които се смята, че помагат за предпазването на хората от някои болести. Вербек също така добавя, че същия парфюм е използван почти във всяка война по онова време, от различни военачалници, поради същите причини.

Вербек се присъединява към мултидисциплинарния екип от шест държави, който е съставен от специалисти по всякакви области, вариращи от историци на изкуството, специалисти по компютърни науки, цифрови хуманитарни науки, езикови технологии, семантика и парфюмерия. В рамките на съвместния проект, те планират да създадат онлайн енциклопедия на историческите европейски миризми от 16 до началото на 20-ти век.

„Миризмите формират нашия световен опит и история, но въпреки това имаме много малка сетивна информация за този аспект от миналото“, казва ръководителят на проекта Ингер Лийманс.

В действителност, учените смятат, че историята може да бъде учена и запомняна по-лесно, ако към сухата информация, придружена от картини и понякога фотографии, бъдат добавени други детайли, които могат да бъдат възприети чрез сетивата. Когнитивните психолози са установили, че миризмите в действителност играят важна роля в запомнянето на моменти и преживявания, и присъстват като детайл в голяма част от нашите спомени. Добавянето на миризми към историческите разкази, може да помогне за много по-добро „потапяне“ в изучаваните исторически събития.

Екипът Odeuropa планира да работи с музеи, художници и химици, за да пресъздаде не само ароматите, но колкото се може повече и от другото сетивно преживяване, което е заобикаляло присъстващите на въпросните исторически събития. След това те ще организират изложения, в рамките на които ще представят на посетителите миризмите на тези исторически събития.

„Човек наистина може да се учи, миришейки“, казва Лийманс, професор по културна история в университета VU в Амстердам и Клъстер по хуманитарни науки на Кралската холандска академия за изкуства и науки.

Една от целите на Odeuropa, казва Лийманс, е да даде на съвременните европейци висцерален опит за това, което техните предци са вдишвали по време на ключови исторически повратни моменти като ерата на индустриализацията. „Човек може да научи за въглищата, мините, текстилната промишленост и пролетаризацията, като чете или гледа клипове,“ казва Лийманс, „но представете си какво би се случило, ако се сблъскате  обществеността с коренно различните миризми на селската и индустриалната среда“.

Миризмите ще бъдат възстановени на база информация, получена от хиляди изображения и текстове, включително медицински учебници и списания, намерени в архиви, библиотеки и музеи, използвайки изкуствен интелект, обучен да разпознавана миризми.

„Работата ни с AI също ще ни информира за честотата, с която миризмите са били споменавани в определени исторически периоди, и чувствата, свързани с тях“, казва Сесилия Бембибре, учен по историческото наследство от Института за устойчиво наследство на Университетския колеж в Лондон, който преди това е работил по система за идентифициране и каталогизиране на миризмите на стари книги. Тези открития ще помогнат на екипа да реши кои миризми имат достатъчно културна стойност, за да бъдат включени в проекта.

Изследователите на Odeuropa в крайна сметка ще курират и публикуват данните за ароматите в онлайн хранилище, достъпно за обществеността, което описва сетивните качества и историите на различни аромати. Архивът ще споделя историята на миризмите, ще изследва връзката между аромата и идентичността и ще изследва как обществата се справят с предизвикателни или опасни миризми.

Надеждата е, че такъв ресурс би могъл да помогне на музеите и преподавателите да обогатят познанията на обществото за миналото.

Няколко избрани музея по света вече са включени в програмата за по-мултисетивно изживяване, като повечето традиционни такива предимно разчитат на визуална комуникация.

Ако ароматите можеха да говорят

Всеки, който е помирисвал горещ пясък и веднага си е спомнял за плажа или е подушвал шала на баба си и е бил изпълнен с копнеж, топли чувства и носталгия, знае, че миризмата играе мощна роля в паметта и емоциите. Това автоматично ще рече, че общуването с миризмите от миналото може да ни позволи да взаимодействаме с историята по по-емоционален, по-малко откъснат начин.

Историкът от Университетския колеж в Лондон Матия Стрлич казва, че едно предизвикателство, пред което са изправени изследователите на Odeuropa, ще бъде гарантирането, че те точно улавят не само химичните съединения, които съставляват определен аромат, но и неговия културен контекст.

„Имаме известно разбиране за това, с което миризмите са били популярни в миналото“, казва той, „но е трудно да си представим разликите в тяхното възприятие, дори то да е било като цяло приятно, днес и преди сто години, като се има предвид, че нашето общество днес свързва чистотата и високата хигиена с липса на каквито и да било миризми или синтетични такива.“

За пример на миризма със значително различни културни разбирания в миналото и сега, обърнете се към обикновения розмарин. Когато огнищата на чумата опустошават Лондон през 17-ти век, много хора включват билката в смес за пречистване на заразения въздух, така че нейният отличителен аромат е изпълвал улиците, ставайки неразривно свързан в съзнанието на хората с чумата.

Ако разгледаме друга ежедневна миризма, тази на тютюна, то за някои хора той ще е свързан с исторически и дълбоки прозрения, за други с причинител на тежки заболявания, а за трети с напоени с цигарен дим кафенета, които свързват с негативни преживявания и безметежност.

„Той [мириса на тютюна] е свързан с историята на обществото, търговията и колонизацията, а също и с болести“, казва Уилям Тулет, историк по миризмите от английския университет „Англия Ръскин“ и член на екипа на Odeuropa.

Проектът стартира на фона на повишеното осъзнаване на силата и значението на миризмите в световен мащаб. Както знаем, един от най-отявлените симптоми на COVID-19, според медиците, е загубата на обоняние, която при голяма част от хората може да е единственият симптом на новия вирус. И именно в тези времена, в които сме заплашени да изгубим сетиво, което почти винаги приемаме като даденост, отделяме повече внимание и акцент върху него. Това важи особено при онези от нас, които вече са прекарали заболяването и завръщат обонянието си. Увеличението на пациентите с COVID-19, съобщаващи за временна загуба на обоняние, е толкова значително, че в някои страни, като Франция, хората, които изпитват внезапна обонятелна загуба, се диагностицират с COVID-19, без дори да бъдат тествани.

Но докато обхватът на Odeuropa е безпрецедентен, проектът не представлява първия опит да се възстановят миризмите на историята и да се добавят към културното ни и историческо наследство. Историческият център на викингите Jorvik в Йорк, Англия, пресъздава миризми от 10-ти век за посетителите и дори предлага ароматни опаковки, така че любителите на историята да занесат у дома викингски миризми от восък на свещи до гниещо месо. „Можете да пресъздадете атмосферата на викингска гора, уличен търговец и други в което искате пространство – от класна стая до домашна тоалетна“, казват от организацията.

Някои биха спорили, че има миризми, като тези на гниещите човешки трупове, които е  най-добре оставени в музеите, а някои от тях дори само в реалиите на историята. Екипът на Odeuropa обаче вярва в това, че е важно да усетим и познаваме всички миризми на историята, дори тези на смъртта.

1 1 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
1 Коментар
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари