Тъй като изкуственият интелект става все по-мощен, той може да даде на артистите инструменти за създаване на съдържание, което човечеството не е срещало никога досега.
Такъв беше случаят с високотехнологичното музикално дуо DADABOTS, които по-рано тази година използваха невронна мрежа, за да създадат странен кавър с глас, който много наподобява този на Франк Синатра, пеейки песента „Toxic“ от Бритни Спиърс.
Музикалният синтез беше до известна степен смущаващ и възхитителен. Не звучеше нито като Синатра, нито като Спиърс, крайния резултат звучеше като нечий изцяло нов глас, който системата е създала. След публикуването на видеоклипа с кавъра обаче, YouTube го премахна от платформата си – с обвинение, повдигнато директно от автоматизираните системи на платформата, че са нарушени авторските права на песента.
„Всички ние сме наистина любопитни да разберем как ще се прилагат авторските права по отношение на алгоритмите за създаване на музика“, каза CJ Carr, един от двамата членове на DADABOTS, пред популярния портал Futurism, когато песента беше премахната за първи път. „Намира ли се пред нов преломен момент законодателството за авторските права върху музиката? Какво е бъдещето на този въпрос?“
DADABOTS решиха да се борят с премахването на видеоклипа от YouTube и скоро след като това се е случило, са потърсили правна помощ от адвокат Емили Фридман и студента по право Бенджамин Маклейн, експерти по авторско право в областта на Al в юридическата компания Lockett Brown, които от своя страна са започнали работа на принципа pro bono.
Положението, което са имали пред себе си, е било доста необичайно. За да се създаде песента, DADABOTS са използвали Jukebox, невронна мрежа, разработена от OpenAl, която е била обучена с база данни от хиляди песни, като целта на обучението е била да се постигнат нови песни със смесица от различни жанрове, които да бъдат изпълнени с автентичния глас на един изпълнител. По някакъв начин изглежда системите на YouTube са решили, че дружествата, които притежават правата над музиката на Франк Синатра, или Бритни Спиърс, имат правни претенции от създадената песен от алгоритъма, поставяйки DADABOTS в средата на разхвърлян юридически въпрос за изкуството, създадено от алгоритми, и медиите.
По-конкретно, YouTube беше маркирала видеоклипа с „предупреждение за нарушаване на авторските права“. Това по същество означава, че някой от притежателите на авторски права се е оплакал и от YouTube са решили, че DADABOTS са качили нечия интелектуална собственост, премахвайки незабавно видеото.
Остава малко неясно обаче кой точно се е оплакал. Логично, вероятно е била компания или представител, които притежават (или представляват) авторските права на Синатра или Спиърс. Но в съвременната система за онлайн управление на авторските права нищо не е достатъчно ясно.
По-късно журналисти са успели да установят, че оплакването е подадено от антипиратска компания, наречена GrayZone Inc. От редакцията на издание Futurism са се свързали с GrayZone с искане за допълнителен коментар по случая, но такъв не са получили. Нито Майкъл Ерлингер – младши, адвокатът, който се занимава със защитата на авторските права на Синатра, нито Самюъл Ингъм, личния адвокат на Бритни Спиърс, казват да са имали каквито и да било искания и претенции по отношение на видеото. Sony Music, която е собственик на авторските права на албума на Бритни Спиърс, от който е част песента „Toxic“ също отричат да са имали каквото и да било участие в оплакването. Юридическият екип на YouTube също е отказал да коментира случая или да отговаря на въпроси.
Фридман и Маклейн предполагат, че GrayZone автоматично има права да изтрива от YouTube видеоклипове, които според нея съдържат потенциални нарушения и решава, че песента, генерирана от алгоритмите, представлява нарушаване на интелектуалната собственост на Синатра, създавайки правна битка, инициирана, водена и решена от алгоритми.
„Предполагам, че моделът на GrayZone е да изпраща оплаквания на сляпо, тъй като знае, че повечето хора не възразяват срещу тях. Ситуацията се превръща в „Ботове срещу ботове“! Синатра няма авторски права върху това, което ни сме създали, нашето съдържание е с глас, който е „в стила“ на Синатра, а това не е нарушение на което и да било авторско право.“
„Дори ако въпроса беше стигнал до съда, то вероятно щеше да бъде очевидно, че това не е копие на песен на Синатра, а продукт на машинно обучение, използван за образователни цели с нестопанска цел, така че е защитен чрез честна употреба“, добави Кар.
Поради необичайния характер на случая, за много юристи е трудно да коментират и да вземат страна в спора.
„Винаги в съдебната практика съществува възможност да разгледате взетите решения при предишни случаи, които наподобяват този, който разглеждате в даден момент, като по този начин да вземете аналогично решение, но досега никога не е имало подобен случай, на който да можем да се базираме“, казва Фридман пред Futurism.
За щастие на аргументите на Фридман и Маклейн изобщо не се фокусират върху естеството на ИИ или използвана система Jukebox, както и технологиите като цяло. Делото им е фокусирано от самата песен – не се приписва сериозно значение на начина, по който тя е създадена.
„По същество всичко, до което се свежда съдебния казус, е прилагането на честната употреба. Когато изключите факта, че това е песен, създадена от машинно обучение, остава въпросът дали се прилагат правилата за честна употреба.“
Фридман и Маклейн са подготвили правен аргумент, според който създаденото от ИИ музикално съдържание представлява честна употреба на произведения на човешките артисти и DADABOTS са я качили в платформата YouTube без желание да монетизиране и генериране на приходи. Аргументът в крайна сметка успява да убеди YouTube да възстанови видеоклипа за известно време… До началото на месец ноември, когато DADABOTS получават официално известие от YouTube, в което се казва, че песента вече се счита за кавър на песен на Бритни Спиърс и дуото ще трябва да споделят приходи от реклами с лейбъла на Спиърс, ако някога са монетизирали ИИ генерираната песен.
За съжаление работата и изследванията на Фридман и Маклейн едва ли ще запълнят празнотата в системата по тези правни прецеденти. Цялата правна битка се случва в процеса на обжалване пред YouTube – платформа, която е далеч от подходяща за установяване на насоки и принципи при реални граждански дела свързани с този проблем.
В нито един момент по време на процеса не е имало индикации защо YouTube е взела решението за премахването на музикалния видеоклип, нито става ясно дали човешки модератор в крайна сметка изобщо е прегледал видеоклипа. DADABOTS предполагат, че решението е взето само и изцяло на база на алгоритмите.
„Мисля, че е доста разочароващо, че процесът на YouTube е толкова затворен поради факта, че винаги ще бъде трудно да се аргументира прецедент, ако никога преди това не сме имали такъв случай досега“, казва Фридман. „Ако YouTube просто взема тези решения и никога не информира хората как всъщност стига до тях, тогава никой никога няма да знае подхода, който трябва да предприеме.“
Без публично правно решение остава трудно да се информира или посъветва някой друг разработчик на аудио съдържание, който в бъдеще се сблъска със сходни проблеми, в резултат на това, че проучва начините, по който ИИ технологиите могат да помогнат на създаването на ново изкуство, особено като се има предвид колко бързо се развива тази област.
Някои други алгоритмично генерирани песни стават жертва на искания за авторски права. Например, имаше кавър на Jay-Z, който изпълняваше „Хамлет“ и пееше „We Did not Start the Fire“ на Били Джоел, който беше премахнат от YouTube и друг проект на Jukebox, където някой създаде фен албум на Pink Floyd, който беше поразен от British Recorded Music Industry Limited.
Но нито един от тези три случая не е абсолютно същият, така че всички уроци, извлечени от един, може да не се отнасят за създатели, вдъхновени от друг или да се занимават с алгоритмична музикална композиция по свой собствен начин.
Фридман възнамерява да публикува ръководство за създателите, което да им помогне да се ориентират в това зле дефинирано правно пространство, като предлага съвети като да се опише, че песните са „в стила“ на даден изпълнител, а не „изпълнени от него“. Друг момент, който помогна на DADABOTS е фактът, че те не са искали да се възползват от финансови изгоди от това съдържание, а са го качили в платформата за образователни цели, които им е спестило доста главоболия.
„Този проблем очевидно все още е в зародиш“, казва Маклейн. „Ще има случай, в който някой като [OpenAI’s] Jukebox е започнал да си осигурява приходи и започва да създава пазар за тези песни. Собствениците на данни, които са обект на авторските права, които се използват за обучение на тези произведения, създаване на тези произведения, определено ще имат възражение и ще завеждат съдебни дела, които сами по себе си могат да определят третирането на този вид съдържание.. Независимо дали защитата ще бъде използван алгоритъма за честна употреба, или ако те ще могат да имат авторски права в произведенията, които тези алгоритми за машинно обучение създават. „
„Това ще бъде резултат, който ще бъде очарователно да се види някой ден“, добави Маклейн, подчертавайки, че тези проблеми може да не се решат скоро.
Засега правните въпроси зависят от това как защитените с авторски права материали се използват за обучение на изкуствен интелект от човешки оператори – правният прецедент предполага, че самият алгоритъм не може да иска авторски права върху изхода си, а Фридман предполага, че това няма да се промени, докато не се приемат ясни и категорични правила за музикалното съдържание, създадено от ИИ.
Затворените врати, при които YouTube разглежда тези правни въпроси, и информационното затъмнение за съображенията, по които се ръководи, са основното, което мотивира този правен спор. За жалост, този случай не може да бъде определен като знаков юридически казус на кръстопътя на AI и законите за авторското право, но DADABOTS все пак отчитат преживяването си като ценен опит.