През 1936 година Алберт Айнщайн използва създадената от самия него Обща теория на относителността, за да покаже по какъв начин светлината на далечна звезда се изкривява под въздействието на силната гравитация от по-близък до наблюдателя масивен космически обект. В този случай източникът на излъчването може да се превърне в няколко светлинни точки или в светлинен пръстен, като този ефект получи името Пръстенът на Айнщайн-Хволсън.
Но когато изследваният обект е на преден план и е звезда с планета, то светлинната крива се усложнява. Нещо повече, ако там има няколко планети, кривата на светлината става още по-сложна. На този етап астрономите се принуждават да опростят математическите пресмятания, жертвайки детайлността на картината.
Нов ИИ алгоритъм, обучен с астрономични данни, откри връзка между двата основни вида отслабване на светлината при интерпретирането на гравитационното линзиране. Новият изкуствен интелект успя да докаже, че тези две теории са частни случаи на по-широка, но все още непълна теория.
„Създаденият и обучен от нас ИИ алгоритъм ни даде възможност да открием нещо съвсем ново и фундаментално в уравненията, които описват релативисткия ефект на изкривяването на светлината не от едно, а от две масивни тела“ – каза професор Джошуа Блъм, един от авторите на научната статия, публикувана в arXiv.org.
Според него, това е първият случай, когато ИИ е дал теоретичен принос в математиката и астрономията.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
